— Тук ще се чувствам в по-голяма безопасност.
Джейк отвори уста, за да възрази и отново я затвори. И без това щеше да е достатъчно трудно да заспи, когато знаеше, че тя е наблизо.
— Аз спя много леко — предупреди я той. — Хич и не помисляй да се опитваш да бягаш.
Анабет се обърна с гръб към Джейк и дръпна одеялото над раменете си. Въпреки че беше уморена, не можеше да заспи. Тя седна и дръпна силно от цигарата, след което издуха дима.
— И аз бих запалил — каза Джейк от другата страна на огъня.
Анабет плъзна цигарата в ъгъла на устата си и каза:
— Аз ще ти свия една. — Пръстите й се движеха чевръсто и уверено.
Джейк обиколи огъня и седна до нея с кръстосани крака. Тя му запали цигарата от своята и му я подаде. Джейк дръпна и издиша с въздишка на облекчение.
— Сега всичко, от което се нуждая, за да бъда щастлив, е малко уиски.
Анабет се пресегна през седлото си към завивките и измъкна една плоска бутилка.
— Пийни си.
Джейк се намръщи.
— Съществува ли някой лош навик, който да не притежаваш?
— Аз не лъжа на карти.
Джейк отпи една глътка от уискито и избърса устата си с ръкав. Но не подхвана разговор. Не му се говореше. Вместо това затвори очи и се заслуша. Във вятърът, шумящ в боровете. В крясъка на една сова. В щурците. В бръмченето на един комар. В прашенето на огъня.
— В моменти като този, Буут ми липсва най-много — каза Анабет с тих глас. — Късно вечерта, когато баща ми заспиваше, ние седяхме до огъня и разговаряхме. Буут беше един мечтател. Той измисляше разни истории за местата, в които щяхме да отидем, когато намереше най-после тази златна жила в мината „Двама братя“. Разбира се, по-късно аз открих, че всичко това беше една лъжа. Той никога не беше работил в мината. Ограбваше дилижанси. Но, даже, когато узнах истината, аз не спрях да го обичам.
Джейк отвори очи, като внимаваше да погледне в тъмнината, а не в огъня, за да не го заслепи светлината.
— Тогава защо си толкова ядосана?
— Защото той отдавна трябваше да спре да ограбва дилижансите! Защото аз го предупредих, че Уат Ранкин е опасен, но той не искаше да ме слуша — каза трескаво Анабет. — Сега той е мъртъв! И аз съм съвсем сама.
Този път напомнянето, че Анабет, бе Кид Калуун изобщо не помогна на Джейк. Той видя само една млада жена, която бършеше с ръкав сълзите от очите си. Точно сега тя беше просто едно дете, загубило последния си роднина. Той хвърли фаса си в огъня. След секунда я държеше в ръцете си.
Анабет не бе осъзнала колко много се нуждаеше от успокоителната прегръдка на Джейк. Или колко близо до повърхността се намираше мъката й. Защото сега не можеше да преглътне топката в гърлото си. Или да спре сълзите, които се стичаха от очите й.
Тя скри лице в ризата на Джейк.
— Аз не… аз не мога…
— Поплачи си, Дете — каза Джейк.
Анабет се бори с хълцанията, които я задушаваха, докато гърдите я заболяха. И накрая те излязоха навън. Тя се притискаше към Джейк, като остави гнева си да утихне и си позволи да скърби за чичо си.
Анабет нямаше представа колко дълго е плакала. Полека-лека усети влажната риза на Джейк под бузата си. И копринената му коса между пръстите си. И как гърдите й бяха притиснати до неговите. И факта, че седеше в скута му.
Тя вдигна глава, за да го погледне в очите. Гърлото я болеше от плач и можа само да каже с дрезгав шепот:
— Благодаря ти.
Той нежно отстрани косата от челото й със загрубелите си пръсти.
— Добре ли си сега?
— Предполагам, че да. — Тя пое дълбоко въздух и го изпусна. — Гърдите не ме болят, както преди.
Настъпи един неудобен момент, в който тя не знаеше какво да прави. Накрая каза:
— Предполагам, че ще е по-добре да поспя малко.
Но Джейк не се помръдна, за да я пусне. Вместо това, пръстите му върху рамото й се стегнаха.
— Дете…
Анабет видя идващата целувка. Тя можеше да я избегне. Но се почуди, какво ли щеше да бъде усещането от устните му. Сега имаше възможност да разбере.
Те бяха меки и податливи.
Устните им се сляха за момент, преди Джейк рязко да прекъсне целувката. Анабет можа да почувства напрежението в тялото му.
— Какво не е наред? — попита тя.
— Това. Аз не мога да направя това — каза той с твърд глас. Той фактически изблъска Анабет от скута си и тя се стовари на земята.
Джейк се изправи и се върна обратно от другата страна на огъня. Свали ботушите си, погледна я и каза:
— Заспивай, Кид.
Анабет само погледна лицето на Джейк и реши да не спори. Той беше прав. Те си играеха с огъня. И тя беше тази, която най-вероятно щеше накрая да се опари. Анабет легна долу и отново се зави с одеялото, изхвърляйки Джейк от мислите си. Но сънят не идваше.
Мислите й изобщо не приличаха на това, което очакваше да бъдат. И въпросът, който възникна в съзнанието й, бе от този вид, за който тя не можеше да намери отговори. Защото нямаше никаква практика в тази област. Накрая тя прошепна:
— Джейк?
Нямаше отговор.
— Джейк?
— Опитвам се да спя.
— Бил ли си някога влюбен?
Настъпи едно дълго мълчание.
— Защо питаш?
— Аз просто се чудех дали някога си мислил да се влюбиш и да се ожениш.
— Любовта е за глупаците! Никоя жена няма да ме върже.
— Коя жена би го поискала? — сопна му се тя.
— Много са се опитвали.
— Защо тогава не си се оженил за една от тях?
— Ти можеш да ме попиташ със същия успех, защо не съм си пъхнал ръката в огъня, за да изгори.
Анабет се обърна и се подпря на лакът, за да погледне Рейнджъра. Някоя жена сигурно го е наранила някога, осъзна тя. Тя не можеше да остави предмета на разговора.
— Коя беше тя?
— Какво?
— Жената, която те е направила толкова циничен. Коя беше тя?
— Майка ми.
Какво толкова ужасно е направила тя?
— Тя толкова често мамеше баща ми, че той не можеше да държи главата си изправена в града. Напиваше се, за да избегне истината. Веднъж, когато беше трезвен, аз го попитах защо не я е напуснал. Знаеш ли какво каза той?
Анабет поклати глава.
— Той каза, че я обичал! — Джейк се изплю. — Накрая той я хвана с един от многото мъже. Стреля, уби и двамата. Само че любовникът й излезе син на някакъв големец. Аз бях на петнадесет години, когато обесиха баща ми за убийство. Клер беше само на осем години. Аз никога не бих дал шанс на някоя жена да
