Глупави мъже, помисли тя. Това беше първото място, за което Джейк щеше да се сети, когато дойдеше да я търси. Той щеше да дойде да я търси, нали?
Да, щеше. Първо, защото щеше да се ядоса, че е избягала от него. Второ, защото вярваше, че тя евентуално ще го заведе до златото на Сам Чандлър. И трето, защото съществуваше незавършен личен проблем между тях, който започна, когато споделиха онази изумителна целувка в гостната на Клер.
Анабет имаше чувството, че Джейк щеше да бъде твърде ядосан, когато я намереше. Само че той нямаше да излее яростта си върху една слаба жена. Анабет се усмихна вътрешно. Уат Ранкин и бандата му по-добре да внимаваха!
Джейк се облегна назад на възглавницата с ръка зад главата и се загледа в тавана. Често дръпваше от цигарата, която Сиера му сви и предложи, след като свършиха да правят секс. Той се почеса около розовите ръбове на огнестрелната рана върху бедрото си, която сърбеше, докато зарастваше.
Потта още не беше изсъхнала по тялото му от физическото усилие при акта, а отново чувстваше нуждата от жена. Проблемът се състоеше в това, че той не искаше жената, лежаща до него. Тя задоволи желанията на тялото му, но не и тези на душата му.
В миналото, когато Джейк се нуждаеше от жена, той намираше една съгласна и взимаше това, което искаше. Не, че не доставяше удоволствие на свой ред. Джейк не беше егоист. И този път потърси жена, за да задоволи нуждата си, но тялото му отказваше да се задоволи с интензивното физическо освобождение, което намери. Той искаше нещо повече.
Анабет Калуун.
Да, той го призна. Той я желаеше и то само нея. В тялото му съществуваше един огън, който търсеше навън друг такъв ответен огън. Една болка в душата му, търсеща ответна утеха. Колкото и да му се искаше това да не е истина, единствената жена, която можеше да задоволи изгарящия го огън беше една изкушаваща млада жена, заключена в стая на втория етаж в един пансион от другата страна на града.
Джейк се намръщи, когато помисли, че някоя жена можеше да има такава власт над него — над неговото щастие. Не си ли беше научил урока от майка си? Можеше дяволски да желае Анабет Калуун, но това не означаваше, че трябваше да се поддаде на нейното очарование. Колкото по-скоро й кажеше довиждане, толкова по-добре.
Той погледна надолу и видя, че тялото му се бе втвърдило само при мисълта за нея и кръвта нахлуваше в стеблото му, надувайки го болезнено.
— По дяволите.
— Каза ли нещо, Джейк?
Джейк загаси цигарата си в един пепелник върху нощното шкафче, след това седна и започна да обува джинсите си. Сиера се обърна в леглото, за да се възхити на играта на мускулите по гърба му. Тя протегна ръка, за да го докосне, но отново я пусна, когато той се изправи и се отдалечи от нея.
Сиера седна, оставяйки завивките да паднат до кръста й, откривайки една щедра женска фигура, все още покрита с тънък пласт пот от току-що приключилата любов.
— Ти изглежда ужасно бързаш, Джейк. Изглежда, че аз губя способностите си.
Джейк хвърли един ироничен поглед над рамото си.
— Просто си спомних за нещо, което трябва да свърша. — Той измъкна няколко банкноти от джоба си, без да ги брои.
Преди да може да ги остави на нощната масичка, Сиера каза:
— Спести си парите. Удоволствието беше изцяло мое.
Джейк срещна погледа й и видя гордостта в него — и съжалението.
— Благодаря, Сиера. Аз…
Как можеше да й обясни желанието си да напусне тази стая, колкото се може по-бързо, неотложната му нужда да види малката млада жена, която се превърна в негово проклятие от момента, в който я срещна за първи път.
— Не ти си причината, Сиера. Аз просто…
Сиера се усмихна и в същото време придърпа завивките, за да прикрие тялото си от един поглед, който не го намираше повече ни най-малко изкушаващо.
— Не се тревожи, Джейк. Аз нямам повече такива чувства, които могат да бъдат наранени.
— По дяволите, Сиера. Аз…
— Тя трябва да е някоя специална жена, за да те върже така на възли. Коя е тя?
— Едно разглезено дете! Една непослушна проклетница! Не знам защо се занимавам с нея.
— Тя не означава нищо за мен — измърмори Джейк.
— Изглежда, че си закъсал здравата — каза Сиера.
— Нямам нужда от беда като нея.
— Така ли?
Джейк почувства слабините си да се стягат само при мисълта да направи същото с Анабет, което току- що бе свършил да прави със Сиера.
Сиера забеляза безспорното свидетелство за желанието на Джейк и се разсмя.
— Не се опитвай да се заблуждаваш, Джейк. Ти я искаш като запалена къща.
— Тя е само дете — измърмори Джейк.
— Тринадесетгодишна? Или четиринадесет?
— Деветнадесет.
Веждите на Сиера се повдигнаха доста нагоре.
— Значи може би тя не е съвсем дете — каза Джейк. — Обаче е невинна като еднодневно бебе.
— Трябва да има първи път за всяка жена.
— Не с мен!
— Тя помоли ли те?
— Тя не моли за нищо!
Усмивката на Сиера беше безнадеждна.
— Но тя ще го получи, нали, Джейк? О, само да можех да бъда отново млада и невинна и да имах мъж като теб в живота си. — Тя сви колене и ги обхвана с ръце. — Тя е една много щастлива дама.
— Тя е една голяма неприятност.
Сиера се разсмя.
— Махай се оттук и иди да я видиш.
Джейк прехапа устни и не даде израз на фалшивия протест, който щеше да направи, пъхна краката си в ботушите, закопча си ризата, навлече коженото си сако и си тръгна, без да продума повече. Той помисли, че чува Сиера да въздъхва, когато затваряше вратата след себе си.
Джейк не тичаше обратно към пансиона, но не направи и никакви отклонения. Спря, за да види Юлали в кухнята и да вземе от нея ключа за стаята горе, където беше оставил Кид и после заизкачва стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж.
Той извика Анабет, докато отключваше вратата и я отвори — за да намери стаята празна.
— Кид? Тука ли си? — Очите му бързо претърсиха стаята, но в нея нямаше място, където тя можеше да се скрие, Той отиде до прозореца и погледна навън — и после нагоре. Върху рамката на прозореца имаше един конец от неговата риза и още един върху ръба на покрива.
— Да бъде проклета в ада! — Джейк слезе долу по стълбите, като ги взимаше по три стъпала наведнъж. — Юлали! — изрева той. — Тя е излетяла от кафеза отново!
Юлали се появи на кухненската врата с парче тесто в ръце.
— Какво не е наред?
— Тя си е отишла! Кога я видя за последен път?
— Не съм я виждала, откакто ти излезе този следобед. Минах веднъж покрай стаята и почуках, но тя не отговори, така че аз помислих, че е заспала. Ти казваш, че си е отишла? Кълна се, че не съм я пуснала, Джейк.
