когато Уиски влезе в Градския салон. Той не остана дълго, а само отиде до бара, купи си еднопинтова бутилка уиски и излезе през вратата.
Анабет хвърли един последен поглед към мъжа, изчезващ нагоре по стълбите, преди да му обърне гръб. Точно сега нямаше нищо по-важно от спазването на клетвата за отмъщение заради смъртта на чичо си.
Тя се отдръпна от прозореца и се запъти към конюшнята, където тя и Джейк бяха оставили конете си. Докато Джейк излезеше от леглото на онази жена, тя щеше да е свършила отмъщението си срещу Уат Ранкин и на път да се скрие в долината.
Анабет не можа да забележи особените жълти очи, които я наблюдаваха, докато яхваше коня си, за да поеме пътя на отмъщението.
12
Уат Ранкин гледаше с усмивка върху лицето си как Кид Калуун напусна Градския салон. Ако тя последваше достатъчно дълго Уиски, щеше да попадне право в капана, които той й беше поставил. Само като си представеше, че Кид бе жена! Уат все още не можеше да повярва, как Буут е могъл така да измами бандата.
Когато Рейнджърът му каза, че „племенницата“ на Буут му помага да открие откраднатото злато, Уат стана подозрителен. Той наблюдаваше къщата на Чандлър и видя как Кид я напусна по средата на нощта. Уат я следваше отблизо.
Той се надяваше, че Кид ще го отведе право в долината. Вместо това Рейнджърът се намеси и те отново пристигнаха в Санта Фе. Добре, Джейк Кърни получи своя шанс. Сега беше ред на Уат.
Ранкин събра каквото бе останало от бандата на Буут и изработи план за залавянето на Кид. Анабет Калуун беше станала като трън в очите му, който трябваше да се извади — веднага щом измъкнеше от нея с мъчения местоположението на долината.
Уат прецени, че Скъпоценната долина е било най-логичното място за Буут, за да скрие там златото на Сам. И беше убеден, че Кид знаеше къде точно в долината е скрито златото. Той смяташе да осигури това признание от Анабет, преди тя да умре.
И действително капанът, който Уат постави за Анабет, действаше много добре.
Съзнанието й все още се занимаваше с Джейк, а не с опасностите по пътя, както трябваше да бъде. Тя можеше да обвинява само себе си, че я хванаха. Когато пресичаше леглото на един пресъхнал поток на не повече от две мили южно от Санта Фе, едно ласо се уви около раменете й. След секунда тя полетя от седлото и падна тежко в праха. Шапката й отхвръкна и косата й се разпиля около нея.
Тя чу едно задавено вдишване и грубите ругатни, които отразиха учудването на пленилите я мъже, когато разбраха, че тя е жена.
— Ти отново се оказа прав — каза Змията на Уат. — Кой би помислил, че едно момиче може да язди с нас!
Груби ръце я сграбчиха и изправиха на крака. Тя стоеше срещу мъжа, когото се закле да убие, знаейки, че имаше всички шансове тя да бъде тази, която няма да напусне жива това място.
Уат повдигна един кичур от косата на Анабет и го остави да се изплъзне през пръстите му.
— Много красиво.
— Лошо нещо е да се убива жена — каза Солано.
Даже Уат трябваше да признае, че Солано имаше известно право. Жените бяха толкова кът на Запад, че както в честните, така и в нечестните среди ги защитаваха. Всеки, който наранеше жена, щеше да бъде намерен и убит. Освен, ако нямаше свидетел наоколо, който да го разкаже.
Кой знаеше, че Анабет Калуун е там? Тя ги беше последвала в мъжки дрехи и с чифт пистолети. Кой знаеше, че това момче е жена? Отговорът бе Джейк Кърни. Ясно беше, че Уат трябваше да се погрижи също и за Рейнджъра.
Анабет изтръпна, когато Уат вдигна шапката й. Тя се сви от докосването на гладките му пръсти, когато той пипна седефените дръжки на пистолетите на Буут, преди да ги извади от кобурите на двете й страни.
Накрая, Уат разхлаби въжето, което бе използвано, за да се свали Анабет от коня й и започна да го навива.
— Дръж я — заповяда той на Змията.
Ръцете на Змията сграбчиха болезнено рамото на Анабет.
— Защо ни преследваш? — попита Змията.
— Аз видях, че ти уби Буут! — изплю се Анабет. — Всички вие! — Тя ритна Змията в коляното. Той изруга и я пусна, като хвана коляното си с две ръце.
Анабет затича. Беше бърза, но куршумите бяха по-бързи. Свистящият изстрел край ухото й бе едно предупреждение.
— Следващият няма да пропусне — каза Уат с напълно спокоен глас.
Анабет се закова на място. Гласът я спря. Фактът, че беше жена, нямаше да я спаси от такива като Уат Ранкин. Той нямаше съвест, която да го тревожи. И смъртта си беше смърт. Ако тя искаше да получи шанс за отмъщение, трябваше да остане жива.
— Добре, една умна жена — каза Уат — Това е изненада.
Анабет го гледаше.
— Ела тук — изкомандва Уат.
Краката на Анабет се влачеха, докато се връщаше, за да застане пред бандита. Тя се отдръпна, когато той я хвана за брадичката, но срещна странните му жълти очи, без да се обръща.
— Къде е златото — попита той.
— Не знам.
— Тя лъже! — Каза Змията.
Пръстите на Уат се стегнаха върху лицето й.
— Е, Кид?
Анабет наведе поглед.
— Казвам ти истината.
— Аз не мисля, че е така. — Ръката на Уат се стегна още повече и Анабет извика. Клепачите й полетяха нагоре, разкривайки омразата и гнева, които изпитваше към бандита, отговорен за смъртта на чичо й.
— Аз не мога да ти кажа това, което не знам.
— Тогава аз ще те питам нещо, което знаеш. Къде се намира тази долина?
— Никога няма да кажа — отвърна тя.
— О, аз мисля, че с малко убеждение може даже да поискаш да ни заведеш там.
— Никога!
Ръката на Уат се плъзна надолу от брадичката й и стисна гърлото й. Тя се задави, като се опитваше да си поеме дъх, но не можа. Ръцете й се бореха с китката му, опитвайки се да я отблъснат. Хватката не Уат се разхлаби чак когато нещата започнаха да й се виждат черни. Анабет шумно си пое дъх и спасителната глътка въздух.
— Аз мисля, че може би ще говориш — каза Уат с подигравателна усмивка. — Защото ти знаеш, че съществуват и други начини за убеждение, ако обикновеното старо насилие не свърши работа.
Анабет погледна лицата на останалите бандити, търсейки симпатия, но не откри такава. Върху лицето на Мексиканеца тя забеляза неодобрение за начина, по който се отнесоха с нея, но също и страх от Уат Ранкин, много по-силен от неодобрението. Тийг бе твърде тъп, за да може да мисли сам. Той щеше да направи това, което му кажеха. В очите на Уиски и Змията тя видя само похот и едно примитивно животинско вълнение. Щеше да е достатъчно само едно кимване на Ранкин, за да освободи диваците в душите им.
— Може би знам нещо — призна накрая Анабет.
Уат се усмихна широко.
— Аз съм разбран човек — каза той. — Нека седнем долу и поговорим за работата.
Анабет потръпна, когато Уат я прегърна с ръка през раменете и я поведе назад към един лагер, намиращ се до главния извор край пътя.
