— Обърни се тогава.
Тя го направи. И Джейк разбра какво представлява истинският ад. Защото сега те се намираха гърди до гърди и бедра до бедра. Единственото място за ръцете му беше около тялото й. Тя постави глава на рамото му и се сгуши по-близо.
— Ти си топъл — каза тя.
По-скоро горещ, помисли Джейк с въздишка на съжаление.
— Можеш ли да спиш сега, Кид?
— Мисля, че да, Джейк. — Тя направи пауза и след това каза с нежелание: — Благодаря.
На другата сутрин от одеялата се измъкна един мрачен мъж. Джейк прекара нощта, съзнаващ всяко движение, което Кид правеше. Върховете на гърдите й се докосваха до гръдния му кош. Копринената й коса го гъделичкаше по брадичката. Носът й се притискаше в шията му. Кракът й се пъхна между бедрата му. Той се съмняваше, че апахите можеха да измислят една нощ с по-лоши мъчения.
Скоро на Джейк му стана ясно, че Анабет го водеше право към Санта Фе. Вместо да й го каже, той запази мълчание. Мислеше, че може да се окаже добра идеята да отидат там. В Санта Фе той поне можеше да намери жена, с която да се облекчи.
— Когато стигнем в Санта Фе, аз ще отвържа въжето от китките ти — каза Джейк, докато оседлаваше коня си. — Но искам да стоиш близо.
Когато влязоха в Санта Фе, Джейк се придържаше към задните алеи. Но не след дълго Анабет разбра накъде отиваха.
— Насам — каза Джейк, завивайки в една странична уличка. Анабет позна двуетажната къща. Малката дървена табела с надписа „Юлали Шмид“ се полюшваше на вятъра.
Джейк почука на вратата, но както обикновено не дочака отговор, а блъсна вратата и влезе вътре.
— Юлали?
Юлали се изненада да види отново Джейк толкова скоро, особено в компанията на жената, която беше разкрил пред нея като престъпника Кид Калуун.
— Какво те носи обратно насам, Джейк? — попита тя. — Влизай и се разполагай удобно, Анабет — или трябва да те наричам Кид?
— Анабет, моля.
Юлали погледна тъмните кръгове под очите на Анабет и каза:
— Джейк, засрами се! Какво правиш, обикаляйки насам-натам, че не се грижиш по-добре за това бедно дете?
— Какво аз съм…? Ти поставяш крака в погрешна обувка, Юлали.
Но Юлали вече избута Анабет в кухнята и я настани до масата. След малко пред Джейк и Анабет се появи по чаша кафе, последвана бързо от наденица с горчица.
— Сега, какво мога да направя за вас? — попита Юлали.
— Имам нужда от безопасно място, където да оставя Анабет за известно време. — Той щеше да отиде да говори отново със Сиера Стар. Може би тя щеше да му даде някакво указание за тайната долина на Буут. Стана ясно, че Кид нямаше да му помогне. Докато се намираше в салона, щеше да разбере дали Сиера все още понякога канеше някой мъж на втория етаж, Той много се надяваше, че ако отиде в леглото с друга жена, това щеше да облекчи чувството му на неудобство, когато се намираше около Детето в бричове, не излизащо от ума му.
— Аз ще почакам, докато ти заключиш Анабет — каза Джейк.
Веждите на Юлали се вдигнаха и челото й се набръчка в една река от линии.
— Това наистина ли е необходимо?
— Необходимо е, ако искам да я заваря тук, когато се върна — каза направо Джейк.
— Не ме оставяй заключена тук! — извика Анабет. — Аз ти казах какво трябва да направя и защо. Пусни ме, Джейк.
— Забрави за това, Кид. Аз също ти казах какво трябва да направя и защо. — Джейк последва Анабет до втория етаж, където я бутна в ъгловата стая, която беше негова, последния път, когато спа тук.
В момента, в който ключалката щракна, Анабет изтича до прозореца, търсейки начин, за да избяга от затвора си. Там нямаше дърво, нито веранда, която да й помогне да слезе на земята. Тя погледна нагоре и осъзна, че покривът не бе толкова далеч. Спомни си, че е виждала една външна стълба поне от едната страна на сградата. Преди Джейк да влезе накуцващ през летящите врати на Градския салон, Анабет вече се намираше на покрива и на път да избяга — и да продължи да преследва мъжете, убили чичо й. Ако провереше всички кръчми в града, беше много вероятно да открие Уиски. И можеше да разчита, че той щеше да я заведе в лагера на бандитите.
Сиера Стар се намираше зад масата с карти. Тя бе облечена в нещо червено и блестящо, привличащо окото и излагащо много гола плът на показ. Изглеждаше още по-красива, отколкото Джейк си я спомняше. Той седна на един свободен стол и сложи малко пари на масата.
— Играеш ли, Джейк? — попита Сиера.
— Да — отговори той.
Той игра карти около час, губейки и печелейки по малко, като през цялото време наблюдаваше Сиера Стар. Ясно стана, че тя избира къде да хвърля усмивките си и Джейк се почувства привилегирован, когато получи една. Когато тя предаде кутията на един по-възрастен джентълмен и напусна масата, Джейк откри, че усмивката не е била покана за нещо повече.
— Бих искал да говоря с теб — каза той, когато я настигна до бара.
— Поръчай ми едно питие.
Джейк се усмихна цинично. Винаги кокетна. Той предположи, че тя така е постигнала всичко, което беше сега и повече й се възхищаваше, отколкото обвиняваше за това.
— Разбира се. Какво ще искаш?
— Уиски.
Джейк поръча същото за себе си.
— Нека намерим маса.
Тя го последва до една маса в ъгъла на стаята, където Джейк седна с гръб до стената.
— Аз се чудя дали ти не знаеш къде се намира долината на Буут Калуун — попита той.
Очите й се превърнаха в парченца зелено стъкло.
— Той не ми каза.
Джейк реши, че тя или казва истината, или е дяволски добра лъжкиня.
— Идвал ли е някой от бандата тук да пита същото?
Тя повдигна косата си отстрани на врата, за да му покаже сини следи под формата на пръсти.
— Уат Ранкин ме посети. Трябваше да опра нож до гърлото му, за да го убедя, че не знам нищо. Ако ти го преследваш, аз ще съм щастлива да ти разкажа каквото знам.
— Ще ти бъда благодарен за това. Но има нещо друго, с което първо бих искал да се занимая.
Сиера вдигна вежди.
— Какво?
— С теб.
Сиера срещна очите на големия мъж и почувства как един трепет премина надолу по гръбнака й при чувствения, гладен поглед на сивите му очи. Тези дни тя можеше да подбира и избира мъжете, на които даваше благоволението си. Чувстваше се самотна. И Буут никога нямаше да се върне.
— Ела с мен. — Сиера взе Рейнджъра за ръка и го поведе нагоре по стълбите.
Стъпките на Джейк едва се чуваха, но те звучаха като барабани в ушите на Анабет Калуун.
Тя се добра навреме до Градския салон, за да види през един страничен прозорец как Джейк изчезва нагоре по стълбите със Сиера Стар. Тя не беше съвсем сигурна какво щяха да правят там горе, но почувства едно изгаряне в корема при мисълта, че Сиера можеше да прегърне Джейк. Или при мисълта за големите, мазолести ръце на Джейк върху другата жена.
Анабет постави ръка върху корема си, за да се опита да отстрани особеното чувство. Тя беше глупачка да мисли за Джейк Кърни. Сиера Стар щеше да му дойде добре! Ако нямаше да върши по-важна работа, щеше направо да се качи горе по стълбите и да му каже какво мисли за него!
Иронията се заключаваше в това, че не изминаха и тридесет секунди от изчезването на Джейк горе,
