беше уплътнено с мъх и трева и на входа висеше кравешка кожа, окачена на хоризонтален прът, за да може да бъде отмятана навътре и навън.
Тя разбра от присъствието на момчетата, че наблизо живеят и други апахи, но видя само този единствен вигвам.
— Къде са останалите вигвами в селото? — попита тя.
— Ние имаме много врагове — каза Уолф. — Нашите домове са скрити сред хълмовете. — Той посочи към едно място, където ландшафтът леко се издигаше. — Отвъд онова възвишение живее майка ми. — Той й посочи един по един няколко вигвама, скрити сред местността. — Много от вигвамите не могат да бъдат видени оттук.
Скоро стана ясно, че трите момчета бяха разпространили новината за завръщането на Уолф. Докато Уолф и Клер слизаха от понито пред неговия вигвам, Клер се намери предмет за любопитството на дузина чифта очи.
— Влез вътре — заповяда Уолф.
Клер беше щастлива да избегне любопитните им погледи и се промъкна край кожата на входа, за да влезе вътре. От едната страна на вътрешността тя видя легло от трева. Имаше няколко кошници и плоски издълбани дървени подноси. Тя видя на стената да виси въже от конски косъм и една измазана с глина плетена кошница, която предположи, че е за вода. Върху мръсния под, близо до огнището в центъра на вигвама, тя намери няколко чаши и дървени чинии и една дървена пръчка за запалване на огъня.
— Всички домашни удобства — измърмори тя. Отвън тя чу да се издига гласа на своя тъмничар с гърлените звуци на езика апахе, които намираше за толкова чужди. След момент той влезе във вигвама. Мястото, което до преди малко изглеждаше толкова голямо, сега изведнъж се сви.
Клер стискаше одеялото до гърдите си, като срещна пронизителния поглед на индианеца.
— Какво ще правиш с мен? — попита тя, останала почти без глас.
— Казах им, че ще бъдеш моя робиня.
— Няма да бъда!
Устните му се извиха подигравателно.
— По-добре е да не те споделям с останалите. Но ако ти предпочиташ… — Той започна да излиза от вигвама.
— Почакай! — Клер постави ръка на ръкава му, за да го спре. — Аз по-скоро бих останала с теб. — По- добре познатия дявол… отколкото този, когото не познаваше.
Той взе измазания с глина съд от стената и й го подаде.
— Върни се до потока, който пресякохме и донеси малко вода.
Клер трудно държеше едновременно съда и одеялото и то падна на земята. Силно се изчерви, докато стоеше пред индианеца, облечена само в една проста нощница, с която си бе легнала снощи.
Уолф почувства едно изненадващо желание, когато гледаше бялата жена. Връзката на шията на дрехата й се беше развързала и разкриваше една голяма част от бледата й кожа. Той не би трябвало да я намира за привлекателна. Но го правеше. Учудваше се на гладката й кожа и на нейната белота. И откри, че има желание да докосне заоблената плът, която се показваше в отвора на нощницата й. Нейните гърди бяха големи и пълни и щяха да препълнят дланите му.
Той наблюдаваше как червенината на смущението танцува нагоре от гърлото към бузите й, оцветявайки ги в розово-червено. Протегна ръка, за да я докосне, но тя се отдръпна от него.
— Не мърдай! Аз само искам да те докосна.
— Аз не искам да бъда докосвана.
Жената вдигна брадичка и смело срещна погледа му. Той видя страха й — и решимостта й да го преодолее. Той я предизвика, като протегна ръка и погали с длан бузата й. Тялото й потръпна и цветът избледня от лицето й толкова бързо, колкото и се появи. Но тя не се отдръпна. Вместо това, отстъпи решително назад, извън неговия обсег.
Нейното съпротивление едновременно го ядоса и учуди. Тя не можеше да му избяга. Намираше се напълно в негова власт. Не съзнаваше ли това?
— Ела тук при мен — изкомандва той.
— Не.
— Ще стане по-лошо, ако не дойдеш — предупреди я той.
И тогава той откри, че тя не е само смела, но и хитра. Разбра защо е отстъпила назад, когато видя ръката й да се протяга и да грабва ножа, висящ в калъф на стената. Той едва има време да хване китката й, когато ножът проблесна към гърдите му. Острият връх остави червена следа върху гръдния му кош, като раздра кожата му.
Ръцете му я обвиха, докато той се мъчеше да избие ножа от здраво стисналата го в юмрук ръка. Изрева, когато зъбите й се впиха в палеца му.
Инстинктите на Уолф взеха връх и той се отнесе с нея като с враг. Действията му бяха ловки и уверени. След момент тя лежеше по гръб под него и ножът се допираше до гърлото й.
— Убий ме! — изсъска тя. — Направи го! Аз по-скоро ще умра, отколкото да стана робиня на животно като теб! Мразя теб и всички като теб! Ти уби сина ми!
В очите й имаше сълзи, но тя се бореше с него като дива котка. Тялото й се извиваше под неговото, предизвиквайки едно желание, което не влизаше преди в плановете му за нея. Когато неговото тяло се напрегна, той използва коленете си, за да разтвори краката й и се притисна срещу нея.
Внезапно тя спря да се бори. Очите й се разшириха от ужас. Устата й се отвори, поемайки дълбоко въздух. Тялото й лежеше под неговото като опънато въже.
Уолф продължаваше да държи бедрата си силно притиснати към нея. Но не се движеше. Опасността беше толкова ясна за него, колкото и за нея. Нямаше да му трябва голямо предизвикателство, за да вземе това, което сега желаеше.
Уолф беше объркан от реакцията на тялото си към нея. Той не искаше да взима тази жена под себе си. Той желаеше Преследвания Елен. Обаче тялото му казваше нещо друго.
— Не мърдай — каза той тихо. — Нито мускул, нито косъмче.
Той я видя да преглъща, видя пулсът на гърлото й да тупти силно там, където сочеше острието на ножа.
— Аз ще получа подчинение от робинята си — каза той. — И ти ще бъдеш моя робиня!
Тя отвори уста, за да заговори, но се поколеба, когато върхът на ножа прободе кожата на гърлото й.
— Ще правиш каквото ти кажа. Няма да спориш. И каквото и да поискам да направиш за мен, ще го направиш. Разбираш ли ме?
Отговорът й представляваше едно тихо изсъскване:
— Даааа.
— Сложи си ръцете около шията ми — заповяда гой.
Той повдигна тялото си, за да освободи ръцете й и зачака да види дали тя щеше да му се подчини. Бавно, сякаш бяха оловни, ръцете й се вдигнаха, за да обвият шията му.
Той отстрани ножа от гърлото й и го остави долу до тях, за да може лесно да го стигне. Видя как очите й погледнаха с копнеж към оръжието. Пъхна свободната си ръка в златната й коса, за да почувства копринената й мекота. След това хвана една шепа от нея и повдигна главата й, за да го погледне.
Техните устни бяха съвсем близо, когато тя се хвърли към ножа. Той моментално я просна под себе си.
Уолф чу как тя хълца разочаровано, когато той лесно измъкна оръжието от нея и го хвърли в края на вигвама извън нейния обсег.
— Аз се възхищавам на духа ти, моя храбра малка. Но ти също трябва да се научиш на подчинение.
— Никога няма да ти се подчиня! Ще се боря с теб до последния си час!
— Който може да настъпи по-скоро, отколкото предполагаш, Малката, ако не внимаваш. — Той се усмихна със съжаление. — Ела, време е да започнем отново.
Той рязко я пусна и се изправи. Протегна ръка, за да й помогне да стане на крака. Тя не й обърна внимание, изправяйки се сама.
— Казвам се Уолф — каза той. — И ще те наричам…
