— Така да бъде — каза Уолф, намръщен от продължаващата съпротива на Преследвания Елен. — Можеш да останеш, както си, докато стигнем края на пътуването си.
След още половин час, когато Преследваният Елен лежеше толкова неподвижно, че можеше да е мъртва, Уолф размисли. Той знаеше, че само гордостта на Преследвания Елен я кара да се бори с него и той не искаше тя да са разболее, докато стигнеха в селото. Той я преобърна и я взе на ръце. Болезненият стон на облекчение, който чу от вързопа одеяла, го накара да се усмихне. Преследваният Елен беше често много упорита. Но независимо от това, от нея щеше да стане добра жена.
Клер се бореше с желанието си да повърне от толкова дълго време, че пое няколко пъти дълбоко въздух, когато я преобърнаха нагоре. Тя беше твърде зле, за да се съпротивлява на индианеца, когато той я обърна и я взе в ръцете си. Главата й падна на рамото му и тя я остави там, като затвори очи, опитвайки да преодолее ужасното гадене, причинено от язденето с главата надолу.
Индианецът продължаваше да й говори, сякаш можеше да го разбере. Гърлените звуци клокочеха дълбоко в гърдите му и тя ги намери почти успокояващи. Повече не се бореше с него, уплашена да не привлече вниманието му съм себе си. Можеше да понесе близостта му, ако това означаваше да избегне продължаване на пътуването с главата надолу.
Докато Клер лежеше в ръцете му, тя можа да долови мъжката му миризма, една не неприятна, но определено чужда мускусна миризма. Усещаше неговата сила. Само едно тънко одеяло я отделяше от тялото му, твърдо като скала.
Клер не се съмняваше за съдбата си. Но отказваше да мисли за това. Когато му дойдеше времето, щеше да намери начин да приключи бързо с нещата.
Уолф не беше далеч от къщи, когато слънцето започна да изгрява. Той не искаше да влезе в селото с булката си по такъв начин. И така щеше да има достатъчно коментари, когато станеше ясно, че той възнамерява да се ожени за бяла жена.
Спря понито си пред боровете, които водеха нагоре в гористите планини, където се намираше лагера на племето. Държейки здраво вързопа, Уолф слезе от понито.
— Можеш ли да стоиш права, Преследван Елен?
Очевидно, не. Коленете й се подгъваха. Той я вдигна отново, отнесе я до един паднал дънер и я постави върху него. Слънцето изгря над планините, докато той бавно и внимателно отви наградата си.
Челюстта на Уолф увисна от изненада. Жената, която го гледаше със застинали черти и горящи златни очи, не беше Преследваният Елен!
— Коя си ти? — попита той с оголени зъби.
Очите на Клер се разшириха, когато индианецът й заговори на съвсем разбираем английски. Но разбира се, тя не можеше да му отговори, защото все още парцалът се намираше в устата й.
Дой разбра грешката си и грубо дръпна парцала. Сграбчи една шепа от златната й коса и изви главата й назад, докато тя помисли, че шията й ще се счупи.
— Коя си ти? — попита отново той. — Къде е Преследваният Елен?
Устните на Клер бяха сухи и устата я болеше от парцала. Тя болезнено облиза устните си и успя да прошепне:
— Казвам се Клер Чандлър. Не познавам никой, който се казва Преследван Елен.
— Тя влезе в къщата с белия мъж, Джейк Кърни. Аз я видях да ляга в леглото, където те намерих.
Клер гледаше този апах, заинтересована от острите му, ъгловати черти и пронизващия поглед на тъмните му очи.
— Тя също се нарича Анабет — каза Уолф.
— О, Анабет си отиде.
— Кога? Къде отиде? — Уолф се сърдеше на себе си за тази глупава грешка. Само размерите на тази жена трябваше да му подскажат грешката. Тя беше много по-ниска от Преследвания Елен. Главата на Клер Чандлър едва стигаше до брадичката му.
— Анабет напусна къщата по някое време снощи. Аз не знам къде е отишла. — Клер не каза, че Джейк е последвал Анабет.
Индианецът рязко я пусна и се отдалечи, мърморейки нещо под нос. Отново се обърна и я изгледа.
— Какво да правя с теб?
— Отведи ме у дома.
Уолф се разсмя от смелия й отговор. Той съзнаваше много добре неприятностите, които си създаде, като открадна бялата жена. С тази копринена златна коса и златисти очи тя приличаше на котка, безстрашна и с едва скрити нокти. И все пак той не я искаше за пленница, особено след като планираше да доведе Преследвания Елен в селото си като своя жена. Но как да я върне? Това бе напълно различен проблем. Но можеше да се разреши. Ако решеше да го направи.
— Аз мога по-лесно да те убия, отколкото да те върна на твоите хора — каза той.
Уолф очакваше тя да заплаче и да моли за милост, Той я видя да потръпва, но не чу нито дума от нея. Котешките й златисти очи останаха фокусирани върху нещо в далечината. Той не можа да не се възхити на храбростта й.
Уолф не можеше да знае, че Клер вече беше решила да умре. Тя можеше да съжалява само за това, че Джейк щеше да страда. И реши да умре безстрашно. Тя се обърна срещу индианеца, застанал пред нея.
— Аз не се страхувам да умра. Прави каквото желаеш.
В този момент един заек пробяга покрай крака й. Клер извика от изненада. След момент три момчета апахи пристигнаха, тичайки от хълма с лъкове в ръце, преследвайки заека. Когато видяха Уолф и бялата жена, спряха на място.
Уолф изруга тихо. Нямаше вече възможност да скрие бялата жена от тримата младежи, които зяпаха от върха на хълма. Тяхното появяване усложни нещата. Щом племето узнаеше, че той е взел за пленница една жена, нямаше голям избор какво да прави с нея.
Способностите на Уолф като ловец и яростен воин му спечелиха уважението на племето в течение на годините. Те сега го посрещаха добре край огнищата си и той беше този, който се държеше на разстояние. Изправен пред любопитството на трите момчета, Уолф почти пожела предишната си изолация. Почти.
— Уолф! Къде си ходил? Коя е тази с теб? — извика едно от момчетата, като се плъзна стремглаво надолу по стръмния склон.
Уолф се поколеба само за момент, преди да отговори:
— Това е една бяла жена, която аз плених. — Той се пресегна, за да постави една собственическа ръка върху рамото на Клер.
Младите апахи бързо я наобиколиха, бърборейки развълнувано. Уолф накрая пристъпи пред жената, за да я предпази от погледите им и каза:
— Върнете се в селото и им кажете, че пристигам.
Крясъците на момчетата бяха просто неземни и Клер изтръпна от страх. Очите й бяха привлечени от последното тъмнокосо момче, преди то да се обърне и да забърза след останалите. Имаше нещо в него, което й напомняше за Джефри. Тя отвърна поглед. Джеф беше мъртъв. Само можеше да почувства болка, виждайки чертите на сина си върху лицето на едно индианско момче.
Уолф се обърна към пленницата си.
— Ела. Трябва да вървим сега.
Клер се изправи и уви одеялото по-здраво около раменете си.
— Готова съм.
Уолф яхна понито си и протегна ръка надолу, за да я издърпа и постави пред себе си. Почувства как тя се напрегна, когато той постави ръцете си около нея, но не се съпротивляваше. Той се чудеше мрачно какво да прави с нея.
Внезапно му дойде на ум, че можеше да направи сделка с белия човек, като я размени за жената, която желаеше. Всичко, което трябваше да направи, бе да внимава пленницата му да не избяга, преди той да намери Преследвания Елен.
Клер беше твърде заета с това, което виждаше, за да мисли за бягство. Тя никога не бе виждала лагер на апахите, но разбра веднага за какво служи вигвама на Уолф. Кръглото, куполообразно обиталище от пръчки бе с няколко стъпки по-високо от човек изправен в средата и толкова широко, колкото и високо. То
