Той само я желаеше, както Буут желаеше Сиера. Анабет имаше нужда от нещо повече. Затова, преди да се остави Джейк да я изкуши да тръгнат за златото, вместо отмъщение, тя трябваше да напусне това място.
Тя не се съмняваше, че той щеше да я последва. Не заради самата нея, разбира се, а заради златото. Щеше да има нужда от всичките умения, на който Уолф я научи, за да му се изплъзне.
Анабет хвърли един последен поглед към копринената рокля. Не й се искаше да я оставя. Но истината бе, че е била направена, за да се носи от дама — а не от един бандит на име Кид Калуун.
Анабет отвори прозореца и се плъзна навън в нощта.
10
Джек знаеше, че ще трябва да почака до сутринта, за да се изправи пред Анабет след това, което се случи помежду им, но той не беше търпелив човек. Успя да се убеди, че зашеметяващата целувка, която споделиха, бе повече резултат от неговото отчаяние и разочарование, отколкото от желанието му за нея. Той искаше да увери Анабет, че тя не трябва да се тревожи, че той отново ще изгуби контрола си, когато тръгнеха заедно към долината.
Щом Клер угаси светлината в спалнята си, той стана от креслото на Сам в гостната и се запъти към стаята, в която се оттегли Анабет по-рано вечерта. Почука леко и когато не получи отговор, тихо открехна вратата.
— Спиш ли, Кид?
Никакъв отговор. На светлината от луната, която нахлуваше през отворения прозорец, Джейк можа да види, че копринената рокля е поставена внимателно в долния край на леглото. Фигурата на Кид лежеше увита в купчина одеяла. Той пресече стаята и седна на ръба на леглото.
— Помислих, че трябва да поговорим — каза той. — Да уредим някои неща помежду си, без да намесваме Клер.
Той постави ръка върху това, което предполагаше, че е рамото на Анабет. Възглавницата колабира под тежестта на ръката му. Невярващ, Джейк дръпна одеялата. Отначало не повярва на очите си. Истината го удари бързо и силно.
— По дяволите!
Тя си беше отишла.
— Клер! — изрева той. — Клер!
Джейк вече бе в гостната и взимаше колана с пистолетите си, които беше оставил върху креслото на Сам, когато Клер се появи в коридора.
— Какво става? Какво се е случило?
— Тя е изчезнала!
— Кой?
— Анабет — изръмжа Джейк. — Трябваше да разбера, че ще духне при първа възможност! Никога не трябваше да й се доверявам. — Той закопча колана си и се запъти към кухнята, за да опакова малко храна за из път.
Клер го последва.
— Защо ще бяга тя?
Джейк се обърна и каза:
— Аз трябваше да ти кажа цялата истина. Анабет е племенница на Буут Калуун, но тя също е и Кид Калуун. Яздила е с бандата, която ограби Сам.
Клер намръщи чело.
— Тя не се държа като бандит, Джейк. И ти не се отнасяше с нея като с такава. Сигурен ли си, че е толкова лоша?
— Не знам! — каза Джейк с агонизиращ глас. — В един момент мисля, че лъже през зъбите си, а в следващия просто не знам.
— Къде би отишла тя?
След престъпната банда на Буут. Стомахът на Джейк гореше, докато мислеше за опасността, която тя предизвикваше. Той трябваше да я наблюдава по-внимателно! Отсега нататък щеше да го прави. Беше я предупредил, че няма да има милост, ако избяга. Сега възнамеряваше да спази обещанието си.
Клер постави ръка върху ръкава на Джейк, когато той грабна продуктите, които завърза в една кухненска кърпа. Тя можеше да види признаците на гняв по пулсиращата вена на слепоочието и потрепването на мускул върху челюстта му.
— Ти няма да я нараниш, нали, Джейк?
— О, аз ще бъда нежен с нея — обеща той. Джейк вече излизаше през кухненската врата, когато Клер го чу да мърмори: — Когато я хвана, нежно ще й извия врата!
Клер се намръщи. Тя се надяваше заради Анабет, че Джейк няма да я настигне, преди гневът му да се уталожи.
Тя се запъти към стаята на Джеф, за да види как е оставена след бързото заминаване на Анабет. Рядко влизаше там заради многото спомени. Не запали лампата. Премести роклята на Анабет върху люлеещия се стол в ъгъла. Докато опъваше чаршафите и подреждаше възглавниците откъм главата, тя мислеше за прекараните часове тук, докато четеше на Джеф и слушаше неговите молитви.
Клер седна на ръба на леглото и премина с пръсти върху бродерията на калъфката, после отпусна долу глава за момент и затвори очи. Болката в гърдите й беше толкова силна, колкото и в деня, в който научи, че синът й никога нямаше да се върне у дома. Сега Сам също си беше отишъл. Тя се нуждаеше от грижите по ранчото, за да има смисъл живота й.
— Моля те, Джейк — прошепна тя. — Разчитам на теб, за да намериш онова злато.
Тя беше толкова уморена. Колко безсънни нощи беше прекарала напоследък мечтаейки, как можеше всичко да бъде различно. Ако успееше да си почине тук за момент, щеше да събере сили, за да се върне в собственото си легло. Бавно и сигурно, очите й се затвориха.
Клер се събуди стресната, когато една тежка ръка й запуши устата. Тя гледаше объркана сянката, седяща на леглото до нея. Отначало помисли, че е Джейк. Но след секунда и зрението и обонянието й казаха, че не е той.
Писъкът заседна на гърлото й, когато индианецът апах й заговори гърлено. Тя впи нокти в ръката му, опитвайки да освободи устата си, но хватката му само се стегна. Изви гръб, опитвайки да надигне глава от възглавницата, но той здраво я държеше долу.
— Не се бори с мен, Преследван Елен — каза Уолф на езика апахе. — Дойдох, за да те отведа от това място. Ти ще бъдеш моя жена. Ние винаги ще сме заедно.
Думите на индианеца попаднаха в чужди уши, Клер драскаше, извиваше се и риташе, борейки се за живота си.
— Така да бъде — каза Уолф с твърд глас.
Той се беше надявал, че Преследваният Елен няма да се бори с него, но дойде подготвен в случай, че го направеше. Употреби един кожен ремък, за да завърже борещата се жертва, отваряйки насила устата й и връзвайки парцала, който напъха в нея, зад главата. Уви я в одеялата, за да укроти дивите й движения, след това се наведе надолу и прошепна:
— Ти не ми даваш избор. Аз няма да те оставя на белия човек. Ти си моя.
Уолф преметна все още съпротивляващото се тяло на рамо, тихо слезе долу в коридора и навън през задната врата. Лунната светлина освети самодоволната му усмивка, когато излезе от къщата с наградата си. Преследваният Елен най-накрая беше негова — и завинаги.
Тихо и предпазливо понесе товара си нагоре по хълма до мястото, където бе оставил понито си. Уолф хвърли извиващия се вързоп върху понито и го яхна отзад. Пришпори го в тръс. Намираше се на мили от ранчото, преди да забави скоростта.
Той потупа това, което мислеше, че е задника на Преследвания Елен и каза:
— Ако лежиш спокойно, сега ще те освободя.
Клер се извиваше от унижение, гняв и страх при фамилиарното докосване на индианеца. Тя издаваше яростни звуци през парцала в отговор на неговата гърлена реч.
