чичо й може да е скрил златото в долината, където те са живели. Тя ще ме отведе там и ще ми помогне да го търсим.
— Така ли? Това е много интересно. Племенница, казвате? Кога мислите, че ще тръгнете?
— Скоро — обеща Джейк. — Просто си помислих да се отбия при сестра ми за ден-два тук. Исках да ви питам дали в светлината на тази информация, вие не можете да почакате малко по-дълго изплащането на заема.
Риърдън измъкна една носна кърпа от джоба си и избърса челото си.
— Да — измърмори той. — Да, това променя малко нещата. Ако това, което мисля е истина…
— Значи отговорът ви е да? — подтикна го Джейк.
— Разбира се. Разбира се, че мога да направя услуга на един съсед, господин Кърни. Всъщност, аз само отивах да се извиня на госпожа Чандлър и да й кажа, че не мога да дойда на вечеря днес. Имам неотложна работа, която изисква отсъствието ми от ранчото за известно време. Може би вие ще се съгласите да предадете извиненията ми на сестра ви, вместо мен?
— Ако така желаете. — Джейк знаеше, че Клер щеше да е щастлива да избегне Риърдън, ако можеше.
Риърдън докосна шапката си.
— Тогава аз си отивам. Приятно беше да ви срещна, господин Кърни. Желая ви късмет в търсене го на съкровището.
— Благодаря — каза Джейк. — Ще имам нужда от него.
Джейк пришпори коня си в галоп и скоро пристигна обратно в къщата. Той извика Клер, като блъсна и отвори вратата.
— Няма нужда да крещиш, Джейк. Аз съм тук.
Тя не беше сама там. Анабет стоеше до нея пред огнището. И изглеждаше щастлива. Лицето й грееше от удоволствие. Косата й бе разплетена и хваната високо отзад с една синя шнола.
Клер подкани Анабет да пристъпи по-близо до Джейк.
— Кажи ми сега, не е ли прекрасна тя — предизвика го тя.
— Прекрасна е — съгласи се Джейк. — Почти най-красивата жена, която някога съм виждал.
Клер се засмя.
— Ще ти се размине за това, понеже съм ти сестра и не очаквам такива комплименти от теб — пошегува се тя.
Без присъствието на Риърдън, планираната от Клер вечеря премина спокойно и сърдечно. Или толкова спокойно, колкото можеше да бъде за мъж, седнал на масата срещу една прекрасна девственица, която му хвърляше закачливи погледи изпод дългите си, трептящи ресници.
След вечерята Джейк спомена на Клер, че иска да говори с Анабет насаме за няколко минути.
— Защо не отведеш Анабет в гостната? — каза Клер. — Там съм запалила огън и е по-удобно.
Анабет изгледа тревожно Джейк, когато той седна срещу нея в едно от двете испански кожени кресла пред каменната камина. Ако беше със своите Левис и колана с пистолетите на кръста, тя знаеше как да се справи с Джейк Кърни. Но в роклята от копринена тафта се чувстваше различна. По-малко сигурна за това, коя беше всъщност и какво искаше от привлекателния мъж, чиито очи не я оставиха през цялата вечер.
Джейк усещаше червата си завързани на възли. От момента, в който стъпи в къщата и видя Анабет в тази рокля, той се опитваше да си я представи зад решетките. Това не беше картина, която можеше да понесе. По-лесно му идваха на ум картините на нежната й гола плът, както когато се изправи пред него в медната вана. По време на вечерята мислено събличаше Анабет Калуун и правеше любов с нея дузина пъти.
И все още беше твърд като скала.
Той прочисти гърлото си, но гласът му все още бе дрезгав от желание, когато заговори.
— Аз съм готов да говоря със съдията в твоя полза и да искам помилване, в замяна на златото. Всичко, което трябва да направиш е да ме отведеш до него.
— Не мога.
— Искаш да кажеш, че не искаш! — отвърна Джейк. — Ти упорита…
— Не мога! Не искам! Каква е разликата? — каза Анабет. — Казах ти веднъж, казах ти хиляда пъти, че не зная къде е то!
След момент тя се намери нос срещу нос с един ядосан мъж. Джейк се изправи и се наведе към нея с ръце, подпрени върху дръжките на стола й, така че тя се оказа хваната между тях. Анабет можа да види фините бръчки около очите му и тънкия бял белег, който навеждаше устата му надолу от едната страна. Точно сега Джейк имаше вид на човек, който с лекота и желание би й извил врата.
— Аз няма да споря с теб за това, Кид. Когато си тръгнем оттук след няколко дни и кракът ми е зараснал по-добре, ти ще ме заведеш при това злато. Разбра ли?
Анабет каза нещо на езика апахе, твърде неласкаво за семейното дърво на Джейк.
Като интелигентен мъж, Джейк не я попита какво каза.
— Ти не можеш да ме накараш да направя нищо — каза накрая Анабет.
— Не мога ли? — Джейк се изправи и в същия момент сграбчи ръката на Анабет и я издърпа от стола. Тя полетя към него и се спря само от гръдния му кош. Той зарови пръстите си в нейната коса и изви главата й назад така, че тя нямаше друг избор, освен да го погледне. Другата му ръка обви ханша й, притискайки я срещу бедрата си.
Джейк почувства горещината в слабините си и изруга.
— Ти ще направиш каквото казвам, Кид, или аз ще…
Анабет отвори уста, за да възрази и Джейк я затвори по най-ефикасния възможен начин — със своята собствена.
Той не беше сигурен, какво очакваше тя да направи — да се бори с него, може би, или да отдръпне главата си. Вместо това, тялото й се топеше срещу него и устата й трепереше под неговата, отворена и приемаща целувката му.
Джейк почувства как кръвта му кипи във вените, как цялата му същност се изплъзва, докато тя му се отдаваше. Той погали устата й със своята, но ефектът беше не по-малко унищожителен. Вдигна глава и погледна в потъмнелите от страст очи — но все още объркани и малко уплашени.
Затаеният й дъх се откъсна шумно от устата й. Той осъзна, че все още е притиснат до нея, че ръката му все още е в косата й. И я пусна.
Почти като със забавени движения, тя отстъпи крачка назад.
— Виж, Кид, аз…
Клер влезе в стаята точно в най-неловкия момент от живота на Джейк. Тя хвърли един поглед към уплашеното лице на Анабет, намръщи се страшно на Джейк и каза:
— Мисля, че е време да покажа на Анабет къде ще спи.
Клер отведе Анабет в стаята на Джеф и й показа нощницата, като я сложи върху леглото. Погледът на Анабет се плъзна до торбите на Джейк в ъгъла на стаята. В тези торби се намираха пистолетите на Буут.
— Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ за събличането? — попита Клер.
— Добре съм — отговори Анабет със скована усмивка. — Ще се съблека сама.
— Лека нощ, Анабет — каза Клер. — Спи добре.
— Довиждане, Клер — измърмори Анабет. Веднага щом Клер си отиде, Анабет започна да търси в торбите на Джейк пистолетите със седефени дръжки. После се зае да разкопчава осемнадесетте платнени копчета върху роклята от копринена тафта. Съблече я и я постави внимателно върху леглото, изглаждайки материята с ръка. Където отиваше, нямаше да има нужда от нея.
Тя се облече в една от ризите на Джейк и чифт негови панталони, навити до коленете. В мъжките дрехи се чувстваше по-истинска. Кид Калуун, престъпник. Тя не можеше да си позволи чувства към един човек на закона. Особено към един толкова решителен и целеустремен човек, като Джейк Кърни.
За нещастие, Анабет се страхуваше, че вече е твърде късно. Тя въздъхна с трепет, когато реши, че може наистина да се влюбва в Рейнджъра.
Най-лошото от всичко беше, че тя знаеше, че Джейк не я обича. Той не можеше да обича никоя жена.
