Джейк грубо се разсмя.
— Да те пусна? По дяволите, Кид, та аз току-що те хванах! Този път няма да рискувам да ми избягаш.
Той я издърпа до мястото, където бе оставил коня си и измъкна едно кожено въже от торбите на седлото си.
Анабет настръхна.
— Какво мислиш да правиш?
— Ще осигуря оставането ни заедно, докато стигнем там, където отиваме. — Джейк завърза китките й една за друга отпред с единия край на въжето. Другият край върза за собствената си китка, оставяйки между тях около шест фута дължина.
— Ти си луд! — каза Анабет. — Не можеш да се вържеш за една жена по този начин.
— Ти си прав, Кид. Ако тук имаше жена, аз нямаше и да помисля да направя подобно нещо. Обаче ние говорим тук за едно непослушно дете!
— Но аз… но ти… — лицето на Анабет се зачерви от гняв и унижение. Тя би го убила. При първия шанс. Ще го застреля право в… по дяволите, той нямаше сърце! Безсърдечно копеле като него вероятно само щеше да се разсмее, ако тя се опиташе!
— Гладна ли си? — попита Джейк. — Аз бих изпил чаша кафе с нещо за хапване.
Анабет седна долу с кръстосани крака право на мястото, където стоеше. Нека той види колко далеч можеше да стигне, завързан за една жена, която нямаше да се помръдне оттам.
— Огънят е ей там — каза Анабет дяволито. — Тя посочи със завързаните си ръце назад към мястото на лагера си.
— Ти идваш ли? — попита Джейк, като изгледа упоритата фигура на края на въжето.
— Помислих, че мога да си почина тук малко — каза Анабет.
— Аха — каза Джейк. — Време е за закуска, дете.
Анабет извика от възмущение, когато Джейк просто уви огромната си ръка около кръста й, вдигна я на ханша си и закрачи към огъня. Той беше достатъчно висок, за да могат ръцете и краката й едвам да докосват земята. Когато стигнаха огъня, той я пусна и тя тежко се приземи на ръце и колене.
— Не ми харесва особено да те мъкна наоколо, Кид — каза той. — Но ще направя каквото е необходимо. Разбираме ли се един друг?
Анабет го гледаше с леденосини очи.
— Даааа — изсъска тя.
— Сега какво ще кажеш за малко закуска?
— Аз не съм гладна!
— Както желаеш — каза той. — Сега искам да насочиш носа си към онази твоя долина и да ме водиш натам.
Анабет помисли за момент и една брилянтна идея й дойде в главата. Джейк нямаше представа къде се намираше долината. Тя щеше да го отведе обратно в Санта Фе. Той не можеше да я държи завързана в града, без да привлече вниманието на хората. И щом вече не бяха вързани заедно, тя щеше някак си да успее отново да му избяга.
— Много добре — каза тя накрая. — Да вървим.
Анабет имаше време по-късно през деня да съжали, че отказа закуската. Джейк обядва на седлото си и тя беше твърде горда, за да го помоли за нещо за ядене в средата на следобеда. Когато дойде време за вечеря, тя умираше от глад — както имаше и други нужди, които не можа да задоволи по пътя. Когато накрая спряха за нощувката, звездите вече се виждаха.
Джейк намери една долчинка, на завет от вятъра и с достатъчно дървета, за да може пушекът от огъня им да се разсейва в клоните.
За изненада на Анабет, Джейк отвърза въжето от китката си. Обаче остави ръцете й завързани.
— Ще те оставя за няколко минути сама. Използвай ги добре. Ще имаш само тях до сутринта.
Джейк се усмихваше, когато Анабет се върна.
— Така си и помислих — че ще си твърде умна, за да избягаш.
— Гладна съм — отвърна Анабет. — Мисля, че първо ще си изям вечерята.
Джейк се разсмя, докато отново връзваше въжето за китката си.
— Няма какво да се прави, Кид. Ти ще трябва да ме влачиш, ако искаш сега да си отидеш.
Анабет яде с апетит, планирайки бягството си през цялото време.
— Трябва отново да остана сама, преди да си легнем — каза тя, след като Джейк огради огъня за през нощта.
— Аха. Няма начин.
— Джейк, ти трябва да ме оставиш да отида! — примоли са Анабет.
— Аха — каза той отново. — Време е за лягане, Кид. — Той придърпа въжето, докато Анабет застана пред него. — Имам доста добра представа за твоята изобретателност, затова смятам да унищожа още в зародиш всякакви идеи, които можеш да имаш за бягство през нощта.
Докато Анабет го гледаше с невярващи очи, Джейк приготви едно одеяло за себе си и друго за нея точно до първото. Нямаше достатъчно въже, за да може да избяга от другата страна на огъня.
— Аз няма да спя с теб, Джейк — каза тя.
— Както желаеш — каза той, като легна долу и я дръпна в ръцете си. — Будна или заспала, това е мястото, където ще прекараш нощта.
Анабет почувства как дъхът й спира в гърлото, когато ръката на Джейк се пъхна под кръста й и я дръпна здраво до него. Тя можа да почувства неговата топлина по цялата дължина на гърба си. Твърдата му сила. Огромната му мъжественост.
Джейк проклинаше на поразия. Неговото тяло имаше определени идеи какво трябва да направи с жената в ръцете му. Но наистина щеше да бъде глупак да копнее за една престъпница, която изобщо не се заинтересува от предложението му за помилване.
— По дяволите, Кид! Престани да мърдаш! — Един тих вътрешен глас напомни на Джейк, че като я наричаше дете, тя не ставаше такова.
Той почувства тежестта на гърдите й върху ръката си. Бедрата, притиснати към слабините му, определено принадлежаха на жена. И дългата копринена коса, падаща над него като наметало — тя също принадлежеше на една жена. Така че, може би беше по-добре, ако премислеше плана си.
Джейк бе на косъм от това да признае, че е направил една ужасна грешка, когато Анабет измърмори:
— Даже да доживея до сто години, пак няма да ти простя това!
— Кое? Това, че те държа в ръцете си ли?
— Това… че ме докосваш.
Слабините на Джейк болезнено се напрегнаха.
— Повярвай ми, Кид, това ми е неприятно толкова, колкото и на теб.
— То не е неприятно — побърза да го увери тя. — Не точно.
Джейк се поколеба, съзнавайки, че трябва да попита.
— Какво искаш да кажеш с това „не точно“?
Тя хвана ръката му и я придвижи надолу по корема си.
— Ето го отново. Някакво странно усещане точно там, където ме докосваш.
Цялото тяло на Джейк се изпъна като струна.
— По дяволите, Кид. Какво се опитваш да ми направиш? — Той си дръпна ръката от корема й и отново я пъхна под нея. И изстена дълбоко в гърлото си, когато отново усети меката тежест на гърдите й под лакътя си.
— Нещо не е наред ли, Джейк?
— Сякаш не знаеш! Заспивай, Кид.
Джейк затвори очи, но изобщо не му се спеше. След няколко секунди чу:
— Джейк? Буден ли си?
— Как мога да заспя, когато вдигаш толкова много шум? — изръмжа той.
— Аз не мога да се настаня удобно. Винаги спя на другата си страна.
