— Тя е излязла през прозореца.
— Къде би отишла тя?
Джейк се страхуваше, че знае отговора на този въпрос. Той накара червата му да се стегнат от страх за пратеника на Сатаната, който го завърза на възли — и заплашваше да открадне както сърцето, така и душата му.
Той остана само, за да прибере торбите си и да каже довиждане на Юлали.
— Тръгваш ли вече?
— Аз трябва да я намеря. Не знам кога ще се върна.
— Внимавай, Джейк. — Тя се ухили и каза: — Доведи я отново, когато можеш да останеш по-дълго.
Джейк бързо прегърна старата жена, внимавайки заради бухналото тесто в ръцете й и изхвърча през задната врата.
Каквито и съмнения да имаше Джейк дали Анабет бе напуснала Санта Фе, те бързо се разсеяха, когато влезе в конюшнята и откри, че конят й липсва. Отне му известно време, за да намери следите на мустанга отвън, но щом го направи, пришпори коня си в галоп. Скоро след това, Кучето се присъедини към него.
Когато Джейк стигна мястото, където Анабет беше хваната от бандитите, той разшифрова знаците, сякаш тя бе оставила писмо, за да му разкаже какво се е случило. Джейк не хареса прочетеното. Той почувства един вътрешен хлад и желание да убива.
Бандата беше чакала на това място. Анабет бе паднала от коня като чувал. Той огледа за кръв и благодари на Бога, когато не намери такава. Тя се беше опитала да избяга, но се е спряла и върнала обратно. Бандата е лагерувала до извора и са се хранили. След като горещината е намаляла, те са се насочили на юг, обратно по пътя, по който дойдоха Джейк и Анабет.
Тя ги отвежда в долината.
Джейк видя как Кучето замръзна на място. Носът му сочеше към хълма над Джейк. Без да мисли, Джейк се хвърли на земята и се претърколи няколко пъти. Това го спаси от куршума, който изсвистя край тялото му, Джейк рефлекторно извади пистолета си и стреля в отговор моментално, принуждавайки скрития в храстите стрелец да залегне, което позволи на Джейк да изтича и намери прикритие.
Джейк не трябваше много да мисли, за да разбере, че мъжът, който го чакаше с пушка, беше някой от Бандата Калуун. Въпросът беше как бандитите са разбрали, че Джейк ще тръгне след Анабет? Бяха ли я накарали да им разкаже за него? Или тя сама им е предложила информацията? Джейк не харесваше нито една от тези възможности. Големият въпрос сега бе, колко много те искаха да го убият.
Той трябваше да се премести, ако искаше да се измъкне оттук жив. Но всяко движение щеше да предизвика друг изстрел от бандита, скрит сред скалите над него. Можеше да изчака мрака и да избяга, но всяка минута забавяне означаваше още една минута за Анабет Калуун сама сред бандата.
Джейк много добре съзнаваше каква щеше да бъде нейната съдба, щом веднъж бандитите получеха търсеното злато. Или какво щеше да последва, ако Анабет откажеше да им даде каквото искаха. При всеки случай тя имаше нужда от него. Той нямаше избор, освен да се спаси от капана, в който попадна.
Скритият в засада бандит щеше да очаква от него да стои неподвижно. Нямаше да очаква от Джейк да поеме риск, който можеше да му коства живота. Което, разбира се, беше точно това, което Джейк възнамеряваше да направи.
Той прибра пистолета си в кобура и започна да се изкачва към бандита. Когато стигна върха на урвата, Джейк бе възнаграден от гледката на бандита, легнал по корем с подпрян върху камъните Уинчестър и оглеждащ терена долу. Той пиеше от една пинтова стъклена бутилка.
— Хей, здравей.
Това беше цялото предупреждение, което престъпника получи, но то бе достатъчно, за да го накара да се обърне към Джейк.
Уиски полежа замръзнал за момент. Пинтата с долнокачествено уиски заемаше едната му ръка. С другата държеше пушката с пръст на спусъка.
Той пиеше почти постоянно, откакто Кид напусна с останалите от бандата. Преди да препуснат, тя го погледна право в очите и каза:
— Ти си един пиян кучи син, Уиски. Твърде пиян си, за да се защитаваш срещу въоръжен мъж. Даже срещу този, който планираш да издебнеш. Така че просто си стой там с бутилката и чакай. Защото този тексаски Рейнджър ще те убие. Поне ще имаш повече време да се сдобриш със Създателя си, отколкото ти даде на Буут. Довиждане, Уиски. Ти си мъртъв човек. Ние няма да се видим отново.
Уиски си спомни какво каза тя. И виждаше, че ще излезе истина. Той пропусна целта с първия изстрел и някак си Рейнджърът успя да се промъкне до него. Сърцето му биеше силно. Пот се стичаше надолу по гърба му. Проклет да бъде, ако ръцете му не трепереха! И трябваше да пикае.
Стъклената бутилка се разби в скалата, като издаде толкова силен звук, колкото и последвалите два изстрела. Ръката на Джейк не трепна и прицелът му беше точен. Изстрелът на Уиски отлетя встрани.
— Проклет да е този Кид Калуун — прошепна Уиски, докато очите му се затваряха срещу изпълненото със звезди небе. — Проклет да е Кид, че ме нарече мъртъв човек.
Джейк държеше пистолета си насочен към бандита, докато го доближаваше, изчаквайки да види дали бандитът щеше да посегне за пушката, която бе паднала близо до него.
— Как се казваш? — попита Джейк.
— Те ме наричат Уиски.
Джейк усети миризмата на тъмната течност, разляла се върху близката скала — и вонята на едно тяло, излъчващо алкохол през порите си — и не трябваше да пита защо. Джейк вероятно дължеше живота си на факта, че прицелът на мъжа бе неточен от изпития алкохол.
— Къде отведоха Кид? — попита Джейк.
— Кид не е дете, той е едно момиче — каза Уиски.
Джейк заскърца със зъби. Значи късметът на Анабет накрая я беше напуснал и бандата знаеше, че тя е жена. Сега всяка секунда бе от значение.
— Къде отидоха те?
— Да намерят златото — отговори Уиски. — Кид каза, че ти ще я последваш. И ще ме убиеш. Не трябваше да изпивам това последно питие, предполагам. Аз ще умра, нали?
Джейк провери дупката в гърдите на Уиски, от която излизаха мехури, докато дробовете му се пълнеха с кръв.
— Така изглежда.
— Поне Кид ще получи това, което му се пада.
Джейк замръзна.
— Какво искаш да кажеш за Кид?
— Ще я убият, това е сигурно.
Джейк почувства как кожата му настръхна и мравки го полазиха навсякъде.
— Обаче не и докато не намерят златото. — Той го каза, за да се убеди, че Анабет беше в безопасност, въпреки подозрението си, че се намира в смъртно опасност.
Устните на Уиски оформиха една гробовна усмивка. Кръв потече от едната страна на устата му.
— Аз ще умра. Но и тя ще умре.
Един свистящ звук излезе от устата на бандита и очите му започнаха да се остъкляват. Джейк потръпна, като се пресегна, за да спусне клепачите на бандита. Но не можеше да направи нищо за призрачната усмивка, останала върху устните на престъпника.
Джейк нямаше време, за да погребе мъжа. Той се съмняваше, че щеше да остане нещо от трупа, когато лешоядите свършеха с него. Той нямаше излишна симпатия за чакалия го в засада бандит. Всичките му чувства бяха фокусирани върху проблема как да стигне до Анабет Калуун навреме, за да предотврати смъртта или обезчестяването й — или и двете.
Бандитите не се грижеха да прикриват следите си, най-вероятно, защото те очакваха засадата на Уиски да ги отърве от Джейк, ако той ги последваше. Стана полунощ, когато Джейк накрая настигна мъжете, които преследваше.
Те бяха направили лагер сред убежището на няколко скали. Той погледна първо къде спеше Кид. Тя лежеше близо до светлината на огъня. Той не се изненада, че са я завързали, но не беше щастлив да види,
