Тя й стигаше за наметка.
Освен това, Уолф каза, че не я желае.
Такива бяха думите му, но Клер си спомни, че тялото му реагира по друг начин. Той можеше да я има гола по всяко време през изминалата седмица, като просто го поискаше. Но не го направи. Остави я на спокойствие да върши женската работа.
Нито пък беше бита, измъчвана или притеснявана по някакъв друг начин.
Клер се усмихна тъжно. Както вонеше сега, бе малко вероятно някой мъж да пожелае да стои близо до нея. Най-малкото още няколко дни.
Когато тя се съблече, излезе иззад храстите, потопи се в студения поток и пъхна глава под водата. Щом излезе на повърхността, можеше отново да диша.
Беше толкова тъмно, че гласът на Уолф сякаш се чуваше от нищото.
— Изтрий се с пясък — посъветва я той. — Това ще помогне за изчезването на миризмата.
Клер се пресегна долу, събра шепа пясък и започна леко да разтрива с него кожата си.
— Аз ще се върна след малко.
— Почакай! Къде отиваш? — Но него вече го нямаше. Клер се разсмя. Тя беше напълно гола по средата на едно индианско село и единствените дрехи, които можеше да облече, воняха на скункс. Използва отсъствието на Уолф, за да се изчисти колкото се може по-щателно. Когато свърши, почувства цялото си тяло охлузено от студената вода и грубия пясък.
Тя се разтрепери. Предположи, че Уолф е отишъл да й донесе някакви дрехи. Какво толкова го забавяше?
— Ти си много красива.
Клер замръзна на място. Тя бе излязла от водата, защото въздухът беше по-топъл и стоеше притисната до една от тополите, растящи край потока. Постепенно различи силуета на индианеца, застанал на няколко крачки от нея. Кожата върху ръцете й настръхна. Но не от студ. Заради…
Предчувствие. Страх. Вълнение. Многото емоции, които я обзеха, оставиха Клер без дъх.
— Донесе ли ми нещо да облека?
— Да. Донесох ти и още нещо, което мисля, че може да помогне. — Той направи крачка към нея.
— Не се приближавай повече.
Той направи още една крачка.
Тя нямаше къде да отиде, нямаше къде да избяга. Сърцето й силно туптеше. Усети едно странно къркорене в корема си.
— Не се страхувай, Малката. Аз няма да те нараня. — Думите му бяха успокояващи, а гласът — тих и мелодичен. Но той продължи да се приближава.
Луната се показа и Клер можа да види блестящите му очи в тъмнината. Той стоеше пред нея без изобщо да я докосва. Клер можа да почувства топлината му. Тя се отдръпна, когато той протегна ръка. Но вместо пръстите му, почувства нещо студено и гладко до кожата си. Той започна да го втрива в раменете й, покрай нейната ключица и надолу по гърдите.
— Какво е това? — успя да попита тя.
— Чубрица.
Миризмата й беше почти толкова силна, колкото и другата, пропита в кожата й, но много по-приятна. Клер постави ръката си върху тази на Уолф, за да спре движението, което й причиняваше такива тревожни усещания.
Уолф изтърси чубрицата от ръцете си и взе още от една кожена кесия, която висеше на колана му. Той смачка листата с могъщите ли длани и след това раздели ароматната зеленина в двете си шепи.
Започна отново от раменете й, натискайки достатъчно силно, за да може билката да изпусне аромата си в кожата й. От раменете ръцете му се придвижиха навътре върху гърдите й. Когато стигнаха корема, дланите му се плъзнаха в противоположни посоки, всяка търсеща по една бедрена ябълка и после се обърнаха надолу точно до гнездото от косми над бедрата й.
Клер затаи дъх. Помисли, че и той направи същото.
Вместо да продължат надолу, ръцете на Уолф се плъзнаха около страните и накрая върху бутовете й. Сега ръцете му напълно я заобикаляха и Клер никога не бе изпитвала такова напрежение като сега.
Тя чувстваше всяко движение на Уолф. Тялото му беше напрегнато. Един мускул на челюстта му подскачаше. Въпреки студената нощ, тънък слой влага блестеше върху кожата му на лунната светлина. Тъмните му очи бяха присвити и ноздрите разширени.
Клер разпозна бавните, внимателни движения на едно животно, притиснало плячката си и решаващо кога да направи скока, с който щеше да довърши лова си.
Клер трябваше да си поеме въздух или да умре. Потресаващо беше да го признае, но тя бе толкова възбудена, колкото и мъжът пред нея. И ужасното нещо бе, че тя разбра, че намерението му, когато той започна да разтрива тялото й с чубрицата, не е да я прелъсти. Но резултатът се получи точно такъв.
Тя усети момента, в който и той разбра истината в ситуацията. Остави въздухът да излезе от дробовете й, после се протегна и постави върховете на пръстите си върху гърдите му, за да го спре. Или поне така й се струваше.
Топлината на неговата плът, меката кожа над оплетените мускули я привличаха, така че ръката й се придвижи със същата бавна ласка като неговата ръка. Тя премина през едно мъжко зърно, което се стегна в твърда пъпка и после надолу по твърдия като дъска корем, който несъзнателно потрепна при докосването й.
Клер потрепери от вълната желание, която я заля, заплашвайки да подкоси коленете й. Тя не знаеше каква магическа паяжина беше изплел той, не разбираше как може да желае един мъж, който я е отвлякъл и я държеше като пленница.
Но го желаеше.
Тя не се опита да разбере какво става. Не се съпротивляваше на това. Ако индианецът я желаеше, тя беше негова. Всичко, което оставаше да се види, бе дали той щеше да приеме подаръка, който тя му предлагаше.
— Уолф?
Тя почувства как той потръпва под ръката й. Очите му бяха с натежали клепачи, а дишането накъсано. Огънят, който гореше в нея, не го остави безразличен.
Той придвижи чубрицата нагоре по гърба й, притискайки телата им по-близо едно до друго. Чувството за гладката му, гореща плът срещу гърдите й беше такова прекрасно усещане, че й се стори почти непоносимо.
— Уолф?
Той рязко отстъпи назад с развълнувани гърди и напрегнато тяло. Обърна се и направи няколко крачки встрани, след това се върна с кожите и й ги подхвърли.
— Облечи това.
Клер почувства много неща, когато Уолф я отблъсна. Унижение. Гняв. Облекчение. Съжаление. И пак гняв. Играеше ли Уолф някаква сложна игра с нея? Но един поглед към пулсиращата вена на слепоочието му, към неговите напрегнати рамене и бедра я убеди, че и той беше споделил лудостта, която я обзе.
Клер стъпи в полата с ресни и завърза връзките на кръста си, след това облече ризата през глава и я завърза отпред. Можеше да каже даже в тъмнината, че дрехите бяха направени майсторски. Пръстите й се движеха по сложните украшения от игли на бодливо свинче.
Можа да почувства очите му върху себе си, които я галеха, докато дланите й приглаждаха меката кожа над тялото.
Уолф измърмори нещо, което тя не разбра.
— Какво каза?
За момент си помисли, че той нямаше да й каже. Но Уолф повтори бавно думите на езика апахе.
— Какво означава това? — попита тя.
— Това е първият ти урок — каза той. — Човек не трябва да желае това, което не може да има.
Той се обърна и се отдалечи, оставяйки я да стои там.
На Клер й трябваше малко време, за да разбере значението на казаното от Уолф. Тя бързо видя недостатъка в думите му. Нямаше кой да попречи на Уолф да вземе това, което искаше. Освен самият
