той.
„Къде си ти, Джейк, чудеше се тя. Знаеш ли вече, че ме няма у дома? Търсиш ли ме? Намери ме скоро. Моля те, намери ме скоро!“
14
Джейк търсеше една жена, но това не беше Клер. Анабет изчезна в тъмнината и му отне почти цял час, за да я намери, въпреки че беше на кон, а тя пеша. Когато настигна Анабет, Джейк скочи от седлото и тръгна до нея, водейки коня след себе си.
Пистолетът на Уат все още висеше в ръката й, Той се пресегна надолу, взе го от нея и го хвърли колкото можа по-надалеч. Тя отново бе негов затворник.
— Ти си луда, знаеш ли това, Кид?
Анабет засия от присъствието на упорития мъж, който отново я намери.
— Защото не можах да убия един невъоръжен човек ли? Не ми издържаха нервите.
— Ти просто не си един хладнокръвен убиец, Кид. Няма от какво да се срамуваш. — Джейк постави ръка рамото й една абсолютно братска ръка и веднага усети меката плът под пръстите си.
Неговото докосване можеше и да е братско, но чувствата му, за нещастие, не бяха. Но точно сега нямаше време да се мисли за нищо друго, освен да се отдалечат на мили от бандитите, които Джейк беше сигурен, че ще ги последват.
— Ранкин и другите двама ще ни настигнат много скоро. Ако тази твоя долина е толкова добре скрита, както казваш, аз бих предложил да се насочим натам.
— Предпочитам да отида сама.
Гласът на Джейк стана по-твърд.
— Нямаш избор. Трябва да се разреши малкият проблем със златото на Сам.
Анабет му хвърли един поглед. Но далечният звук от подкови не й даде възможност да каже това, което искаше.
Джейк се хвърли на седлото и подаде ръка на Анабет.
— Ела, Кид. Трябва да се махаме оттук.
Анабет протегна ръка, хвана неговата и той я издърпа горе зад себе си.
— Дръж се здраво. Ще трябва да бягаме.
Анабет хвана Джейк за кръста и го сграбчи здраво, когато жребецът хукна в галоп. Препускаха така няколко мили, след което преминаха в тръс, после отново препуснаха и все в посока на долината. Бандитите останаха по следите им през цялата нощ.
Анабет помисли да измъкне револвера на Джейк от кобура и да поиска свободата си. Спря я разбирането, че ако го оставеше в тази суха местност без кон и оръжие, той или щеше да умре от жажда, или преследващите ги бандити щяха да го убият. Така че тя язди с него през нощта, разкъсвана от мисълта, че чувствата й към Рейнджъра я принудиха да постави неговата съдба пред своята.
Както бяха принудени да яздят заедно, Анабет чувстваше Джейк по начин, по който би предпочела това да не става. Неговият корем, върху който се намираха сплетените й длани, беше твърд и мускулест. Тя положи бузата си върху гърба му и почувства свиването и местенето на сухожилията и костите.
Постоянната им близост й причини едно странно напрежение дълбоко в корема, което ставаше все по- лошо с течение на времето. Усещаше гърдите си пълни и напрегнати, и само като се притискаше към Джейк можеше да облекчи любопитната болка в тях.
Джейк накрая спря на зазоряване след цяла нощ, през която мислеше, че ще се пръсне от желание за жената, която се притискаше до него, Той прехвърли крак през шията на коня, за да слезе от него и после се протегна нагоре, зала помогне и на Кид. Трябваше да я държи на ръка разстояние, но вместо това я плъзна долу по цялата си дължина.
Което се оказа една голяма грешка.
Стресната, тя гледаше надолу към него, към очевидното доказателство за неговата възбуда и след това срещна погледа му с широко отворени сини очи, които изглеждаха едновременно твърде невинни и твърде знаещи.
— Би трябвало два пъти да помислиш, Кид, преди да гледаш така някой мъж — каза той с накъсан глас.
— И ти ли го чувстваш?
— Да чувствам какво?
— Нещо като болка. Тук. — Тя протегна ръка надолу и я постави върху утробата си.
Джейк се засмя и изстена едновременно.
— В мен гори огън, готов да те изгори, Кид.
Едно малко възклицание се отрони от устните на Анабет, когато Джейк хвана ръката й и я постави върху твърдата дължина, сигнализираща неговото желание.
— Боли ли това? Както аз го чувствам? — попита тя.
Джейк не можеше да си представи такава невинност, която можеше да зададе подобен въпрос. Но също така не можа да се въздържи да не отговори.
— Искаш ли да премахна тази болка?
— Можеш ли?
Един груб смях излезе от Джейк.
— Попитай ме отново, когато не бягаме, за да си спасим кожите, Кид. — Той знаеше, че прави грешка, но не можеше да я пусне, без да я докосне поне веднъж. Постави ръка на корема й и видя как очите й се затвориха, докато плъзваше ръката си надолу към процепа между краката й.
Джейк почувства как пулсът му подскочи, когато тя разтвори крака, за да направи място за него. Тя се пресегна и го хвана за ръцете, за да не падне, докато извиваше цялото си тяло срещу ръката му.
Тихият, шепнещ звук, който тя издаваше, докато ръката му се движеше по нея, причини едно ответно напрежение в неговите слабини. Той плъзна ръце по корема й и встрани, за да обхване бутовете й, а после я дръпна силно срещу себе си.
Котешкият звук, който тя издаде, докато твърдостта му се притисна към нейната мекота, предизвика ответен стон от гърлото му.
— Кид, заради теб ще убият и двама ни.
— Опасно ли е? — попита тя.
Само защото не увеличаваме разстоянието между нас и бандитите по следите ни. Трябва да спрем, Кид.
— Но то е много приятно — протестира Анабет. Ръцете й се плъзнаха нагоре по ръцете на Джейк до раменете му, после се пъхнаха в косата на тила му.
Джейк потръпна от могъщата реакция на тялото си от докосването й. Погледна надолу в сините очи, тъмни от желание и устните, на които не можеше да устои.
— Кид.
Цялото тяло на Анабет потръпваше от очакване, когато Джейк наклони глава. Устните му бяха влажни и топли. Тя почувства разочарование, когато той започна да вдига главата си, но след момент Джейк се върна за още. Този път той целуна само горната й устна и след това долната. Накрая езикът му премина между тях и когато тя въздъхна от удоволствие, проникна вътре в устата й.
Анабет никога не си бе представяла такова сливане на устни и езици, което позволи на Джейк да усети вкуса й, както и на нея да вкуси в отговор неговия. Езикът му се плъзгаше навътре и навън от устата й, като я дразнеше и я оставяше с желание за още. Дланите му държаха бедрата им слети и Анабет посрещна лекия му натиск, като реагира на нуждата на тялото си за по-голяма близост.
Атаката дойде без предупреждение.
Силни ръце откъснаха Джейк от Анабет и се впиха в гърлото му. Джейк препъна нападателя си и двамата паднаха на земята, всеки хванал за гърлото противника си. Двамата мъже ръмжаха от усилията при борбата и се задавяха от прахта, който вдигаха.
В сивия полумрак преди изгрева, Анабет само след секунда разбра с кого се бореше Джейк.
— Уолф! О, не, Уолф! Спри!
