стоя далеч от теб. Искаш да кажеш, че си променил решението си?
— Да.
— Аз просто искам да съм сигурна, че съм разбрала това правилно. Означава ли то, че ме обичаш?
Джейк се стресна от думите, които тя прикачи на чувствата, които той предпочиташе да смята за чисто физически.
— Не, не мисля, че казвам това.
— Значи това, което искаш от мен е същото, което можеш да получиш от една жена като Сиера Стар, нали? — изясни Анабет.
Джейк можеше да види капана и все пак влезе в него.
— Да, предполагам, че е така.
— Аз не съм заинтересована. Лека нощ, Джейк. — Анабет се обърна и се отдалечи от него към вратата на спалнята си. Спря до вратата и каза: — Аз мисля, че може би ще е по-добре да се придържаме към правилата ти, отсега нататък — освен когато търсим златото на Сам. Ще те видя утре сутринта.
Наложи се Джейк да си спомня с копнеж времето, което прекараха заедно през дните, които последваха. Те претърсиха къщата и той намери колекцията от дървени животни, която Буут беше издялал за Анабет, включително едно малко магаренце, което Анабет каза, че й било любимото. После претърсиха пещерата зад къщата и той намери една колекция от красиви камъни, които Анабет беше скрила там като дете. Те претърсиха леглото на потока и цялата околност на езерото и Джейк намери набедреника на Анабет. Анабет го грабна и каза:
— Това е мое!
— То ми изглежда индианско.
— Това е един апахски набедреник. Уолф ми го даде.
Веждите на Джейк се вдигнаха почти до косата му, когато той видя колко миниатюрна бе дрехата.
— Какво прави това тук до езерото?
— Аз го нося, когато плувам.
— Когато си сама?
— Понякога и Уолф е тук.
— А къде е ризата, която върви с него? — попита той.
— Скрита в къщата.
Джейк помисли върху това за момент и стигна до заключение, което намръщи лицето му.
— Ти си носила това — той разклати набедреника към нея — и само това — когато си отивала да плуваш с онзи апахски бик?
Анабет кимна.
— Той те е виждал полугола? — Джейк трудно можеше да приеме такава степен на интимност между Анабет и който и да е друг мъж — още повече един апах.
Анабет постави ръце на кръста си и потропваше с крак, сякаш имаше работа с едно не особено умно дете.
— Когато за пръв път срещнах Уолф, аз бях на шест години и плувах полугола в това езеро. Какво имаше за криене по-късно?
— Ти, със сигурност, си дяволски скромна с мен — изрева Джейк.
— Аз не те познавам по начина, по който познавам Уолф!
— И чия е вината? — попита Джейк.
— Твоя — отвърна Анабет. — Ти поиска да те оставя сам. И аз го направих.
— Може би аз просто ще променя решението си.
— Само го направи! — извика Анабет.
Джейк хвърли набедреника долу и се отдалечи кипнал. Но той не можа да забрави какво каза Анабет. Може би беше време да признае — поне на себе си — че я обичаше. Защото, по дяволите, наистина бе така.
Скоро след спора им за набедреника, Анабет го хвана да плува гол в езерото.
— Виждам, че плуваш даже без набедреник! — извика тя, като избяга с всичките му дрехи, включително ботушите.
Изненадан да го хванат със свалени гащи, така да се каже, Джейк се запъти обратно напълно гол към другата страна на долината, за да поиска от Анабет връщането на дрехите си.
Той има удоволствието да я види как се изчервява до корените на косата й, преди да му хвърли дрехите в лицето.
Но дотогава, тялото му й показа, по недвусмислен начин, колко много той я желаеше.
Два дни по-късно, тя постави една змия в постелките му. Той почти получи инфаркт, когато докосна с пръста на крака си рептилията. Вече беше изскочил от одеялата си, когато разбра, че това беше само една тревна змия, а не някоя отровна. Когато погледна нагоре, намери Анабет да стои прага на къщата и да се смее като хиена.
— Ти си мислиш, че е смешно сега, Кид. Но само почакай. И твоето време ще дойде.
— Лека нощ, Джейк. Спи здраво. Не давай на дървениците да те хапят.
На другата сутрин тя спеше дълбоко, когато той вдигна завивките й пусна същата змия върху корема й. После се облегна назад върху каменната стена, скръсти ръце и зачака веселбата да започне.
Това му отне около двадесет секунди.
Очите на Анабет бързо се отвориха и тя издаде писък, на който можеше да завиди всеки апах. Първо от леглото излетя змията и Анабет скоро последва.
Само, че този път тя беше голата.
— Не прави номера, Кид — предупреди я Джейк, докато очите му се напиха до насита. — Защото винаги печеля тези игри.
Предупреждението му бе напразно. Една седмица по-късно той хапна малко боб и почувства как устата му се запалва. Люти чушки!
— Вода! — успя да извика той.
Тя разтвори широко ръце и сви рамене.
— Свърши се — каза Анабет с усмивка.
— Тогава може би е по-добре да донесем малко — каза той със зловещ глас.
Джейк издърпа Анабет от стола й и я влачи по целия път до езерото. Изобщо не се поколеба, а я вдигна и хвърли във водата.
— Как се чувстваш изстудена? — извика й той надолу.
Анабет излезе плюейки и викайки, но той беше този, който страдаше. Мократа й риза бе залепнала за нея като втора кожа, очертавайки закръглените гърди и зърната, превърнати в твърди върхове от ледената вода.
Той се обърна и я остави да се изкачи сама, защото нямаше доверие в самоконтрола си.
Джейк спря да спи близо до къщата, неспособен да понася да е толкова близо и все пак не можейки, да рискува, да я докосне. Нямаше съмнение, че той се намираше на ръба на въздържането. И накрая дойде мига, когато тя го бутна отвъд него.
Джейк се обръщаше неспокойно в постелята си. Той се тревожеше напоследък за Клер. Къде беше тя? Как се чувстваше? Защо Уолф не се върна в долината, както Анабет обеща, че ще направи?
Но когато и да помислеше да остави Анабет тук сама, за да тръгне да търси Клер, той знаеше, че даже ако намереше път, за да излезе от долината, сега нямаше да си тръгне. Кид не се намираше в безопасност тук. Беше само въпрос на време бандитите да открият начин, за да влязат. Но той се разкъсваше между нуждата да замине и тази да остане.
Накрая, той стана от постелята и се насочи към езерото в далечния край на долината.
Сега вече, почти от месец, той и Кид кръстосваха долината надлъж и нашир, търсейки златото на Сам. И без успех. Това беше един от последните дни на индианското лято и Джейк знаеше, че времето им изтича. Ако бандитите не ги намереха скоро, зимата щеше да го направи. Той нямаше намерение да прекара зимата сам в тази забравена от Бога долина с една жена, чиито вътрешности се обръщаха всеки път, когато той я погледнеше.
Луната изгря и той можеше да вижда както през деня. Съблече се бързо, когато стигна езерото, и влезе
