придърпа устата му надолу, за да я целуне. Намери там белега отстрани и леко го проследи с език. После пъхна езика си между устните му и навътре в устата му. В момента, в който езикът й докосна неговия, тялото й се изви в дъга под неговото.
Джейк издаде силен звук от удоволствие и сграбчи бедрата й, за да я задържи на място.
— Не се движи, Кид.
Но тялото на Анабет се извиваше под неговото, докато топлата му плът се триеше срещу нейния хълм, създавайки такова интензивно удоволствие, че то почти болеше. Ноктите й се впиха в раменете му, докато тялото й се притисна нагоре търсейки удоволствието, което бе отвъд разума й.
Чувствените движения на Анабет накараха пулса на Джейк да заподскача. Той намери едното зърно и го засмука силно, чувствайки как тялото й се огъваше от желание. Започна бавно и ритмично да се движи напред-назад, държейки извиващата се жена под себе си, вкусвайки плътта й с жадна уста, попивайки животинските й викове и връщайки се за още.
Тялото на Анабет се напрегна, докато търсеше отчаяно освобождението, което й се изплъзваше.
— Джейк… аз имам нужда…
— От какво имаш нужда, Кид? — попита той.
— Не знам! — извика тя.
Но Джейк знаеше. Бавно, горещо, гладно тялото му се движеше в нейното. Ръцете му галеха жената, тресяща се диво под него. Той пъхна езика си в устата й в ритъм с движещите им с тела.
Джейк почувства как тялото й се свива под неговото, почувства нарастващото й напрежение докато накрая то експлодира в серия от вулканични потръпвания и викове на удоволствие от гърлото й.
Тялото на Джейк се движеше мощно в нейно то, докато накрая той изля семето си, обявявайки я по този начин за своя.
Джейк чу накъсаната въздишка на Анабет, когато свитите й мускули се отпуснаха, напълно изтощени от бурната любов.
Той се плъзна долу до нея и я придърпа по-близо, за да чувства топлината й. Целуна тъмните ресници върху бузите й, което изтръгна от нея един тих, шепнещ звук на удоволствие. Гърлото му беше задавено от чувства и той трябваше да го изчисти, за да заговори.
— Аз… — На Джейк не му се искаше да изрече любовните думи, които можеха да опишат чувствата му. Но не можеше да си откаже удоволствието да я докосва, да я прегръща, да се съединява с нея — за колкото и дълго да останеха заедно.
Ръката на Анабет се плъзна по потното тяло на Джейк до бедрото му.
— Това беше… — Тя въздъхна. — Аз не мога да го опиша. Прекрасно. Изумително. Невероятно. Не е за вярване.
— Хареса ти, а?
Дъхът на Анабет облъхна Джейк, когато тя се засмя с гърлен смях.
Възглавничката на палеца на Джейк се плъзна по подутата й долна устна.
— Един мъж не иска да говори в момент като този — каза той с дрезгав глас.
— А какво иска да направи? — попита Анабет със същия дрезгав глас.
— Той иска да… — Но сънят изобщо не бе това, което Джейк искаше да прави точно сега.
Устните му потърсиха нейните. Едно нежно вкусване, едно леко и страстно притежание. Анабет тихо прошепна:
— Джейк.
Името му прозвуча като молитва. Той си пое трудно въздух.
— Ще те боли — каза направо той. — Трябва да спрем това веднага.
— Не ме боли, Джейк. Но аз боля. Тук. — Тя хвана ръката му и я постави ниско върху корема си.
Джейк изстена и плъзна един пръст в нея. Тя беше влажна и готова. Той почувства как всеки удар на сърцето му напомпваше кръв към крайниците, карайки го да пулсира от желание.
Анабет се пресегна, за да докосне колебливо и невинно Джейк. Той подскочи, докато треперещите й пръсти го галеха.
— Толкова гладък — каза тя почти без глас. — И толкова твърд.
Гърлото на Джейк издаде един нисък, типично мъжки смях.
— Ти си луда, Кид.
Тя му се ухили дяволито.
— Луда съм за теб — подразни го тя.
Той видя тревожния поглед в очите й, сякаш тя каза твърде много. Притегли я в ръцете си и я прегърна здраво.
— Ние и двамата сме луди — каза той. — Но някак си, не ми се ще да съм нормален, точно сега.
Устата му намери нейната отново. Той почувства как тялото й трепери от желание, почувства и могъщия отговор на собственото си тяло.
Този път той съедини бързо телата им. Тялото му се движеше в нейното силно, бързо и дълбоко. Устата му пое едно вече подпухнало зърно и той го захапа, а после успокои раната, като го засмука силно с цялата си нужда да я погълне цялата, да я направи част от себе си, за да не може никога да си отиде и да го остави сам.
Той издаде див звук, когато тялото му се освободи заедно с нейното. Внезапно осъзна, че краката й обвиваха бедрата му, че петите й се впиваха в бутовете му, притискайки го по-здраво към нея и държащи помпащото му тяло заровено в нея, докато тя се извиваше нагоре.
Той хвана с устата си нейния силен вик на удоволствие, докато тялото му се изпразни дълбоко в нейното.
Никой от тях не притежаваше енергия, за да се помръдне, но Джейк знаеше, че студеният нощен въздух щеше да ги смрази, ако не потърсеха подслон, Той я вдигна и я пренесе през цялата долина.
Когато пристигнаха в каменната къща, той се присъедини към нея в голямото месингово легло, което досега бе само нейно.
Със своята жена в прегръдките си, без да мисли за Клер, златото или опасните бандити, Джейк бързо заспа дълбоко.
17
Джейк се събуди на другата сутрин с намръщено чело. Изпитваше едно особено чувство на неудобство, но не можеше да определи източника му. Обърна се на другата страна и осъзна, че лежи в леглото на Анабет Калуун. Спомни си, че я люби два пъти до езерото и веднъж в това легло посред нощ. Сега той беше сам.
— Кид?
Тя не отговори. Той изруга под нос, когато си спомни, че остави дрехите си до езерото. Потърси торбите си за други дълги гащи, джинси и вълнена риза. Бе оставил и ботушите си до езерото, така че обу чифт мокасини, които също извади от торбите.
Щом излезе навън през вратата, веднага видя Кучето.
— Какво правиш тук? Трябваше да я наблюдаваш.
Кучето зави болка и самота.
Джейк почувства как космите по ръцете му настръхват.
— Какво не е наред, момче? — Джейк огледа хоризонта за опасността, която усещаше наоколо. — Къде е Кид? Какво се е случило?
Тогава той забеляза, че тъмната козина на кучето е покрита с кръв. В същия момент, Кучето се заклати и се стовари на земята.
Джейк веднага се озова до животното. Прокара длани над козината на Кучето и намери няколко рани от нож в страната му. За първи път, когато докосваше животното.
Кучето изскимтя и близна ръката му.
Джейк почувства как очите му се напълват със сълзи.
— По дяволите, не! Ти не можеш да умреш, ти краставо животно!
Той не бе сигурен, че Кучето щеше да го остави да му помогне, без да стане опасно. Но трябваше да
