един нисък, треперещ звук, когато намери устата й със своята.
Той се отдръпна, за да попита:
— Къде по дяволите те хванаха?
— Аз излязох да се разходя.
— Да се разходиш?
— Тук горе край пропастта. Връщах се надолу към долината, когато Ранкин ме хвана.
— Какво правеше тук горе сама?
— Размишлявах.
Той не попита за какво. След това, което се случи между тях предишната нощ и той нямаше нищо против да остане за малко сам, за да помисли.
— Ти знаеш, че трябва да се махнем оттук сега. Ранкин ще се върне. Следващият път, той вероятно ще доведе подкрепления.
— Кучето…
— То се намира обратно в къщата — каза Джейк. Аз направих каквото можах за него, но… Не знам дали то ще оживее, Кид.
Анабет се вкопчи в Джейк. Очите й се напълниха със сълзи и нещо в гърлото я задави.
— Джейк…
— Аз знам, Кид.
Анабет скри лице в рамото на Джейк.
— Кучето се опита да ме спаси от Мексиканеца и тогава получи раните си — прошепна тя.
— И аз си помислих, че нещо такова трябва да се е случило.
Тя повдигна глава и погледна в трезвите сиви очи на Джейк.
— Ако не се бях опитала да го опитомя, то може би нямаше да бъде ранено — задави се тя.
— Ти само обичаше Кучето. И то те обичаше. Аз бих казал, че това си беше една чиста взаимност. — Джейк осъзна колко естествено трябва да е било за звярът да се довери на момичето. Той се чудеше, кога точно самият той започна да чувства нещата по същия начин. Защото вярваше на Анабет. Достатъчно, за да й довери сърцето си. Достатъчно, за да рискува да я обича.
Той се чувстваше уязвим. Прекалено уязвим, за да признае чувствата си пред момичето. Искаше да запази в себе си за известно време това ново усещане, преди да го сподели с нея. Но тази мисъл не го напускаше. Той просто не бе сигурен какво иска да направи по този въпрос.
Анабет отпусна отново главата си върху рамото на Джейк и каза:
— Защо каза на Ранкин, че имаш златото? Намери ли го?
Джейк поклати глава.
— Трябваше да печеля време, за да спася непослушната ти кожа. — Той премина с ръка надолу по гърба й и почувства как тя потрепери. Опита да измисли една разумна причина, за да не я целуне отново. И не можа.
Той плъзна пръсти в косата й и наклони главата й надолу, за да може да я целуне.
Отначало устните на Джейк бяха нежни. Анабет плъзна език между тях. Когато той въздъхна, тя го пъхна в устата му.
Джейк тихо изстена, докато усещаше как езикът й търсеше меката вътрешна страна на горна му устна, неравната повърхност на зъбите и вкусът му. Тя надяна завързаните си ръце над главата му и сплете пръсти в косата на тила му.
— Джейк — прошепна тя. — Аз мислех, че ще убият. Мислех, че никога няма да те видя отново.
Той я прегърна по-здраво.
— Не мога да понеса да те загубя, Кид.
И двамата изглежда осъзнаха внезапно как казаха. И какво можеше да означава това. Един човек на закона и една престъпница признаха, се обичат. Тази ситуация беше изпълнена с рискове. И никой от двамата не бе готов още да го признае или поеме.
Джейк реагира, като се наведе и се измъкна от ръцете й.
— По-добре да вървим. — Той извади ножа си и разряза въжето, което стягаше китките й. Но не я пусна, преди да провери оставените от него охлузвания, целувайки зачервената кожа.
— Добре ли си? Ранена ли си някъде другаде? Аз видях кръв…
— Тя беше на Кучето. — Анабет видя загриженост в сивите очи на Джейк, но нищо повече. Той й даваше да разбере, че това, което се случи предишната нощ, оставаше в миналото. Че не е забравил кой е, нито пък коя е тя.
— Аз съм добре — прошепна тя.
— Тогава да вземем Кучето и да се махаме оттук — каза Джейк.
Анабет предложи да оплетат носилка за кучето и да насочат конете по еленовата пътека, извеждаща от долината.
— Това ли е пътеката, която търсих и не можах да намеря?
Анабет кимна.
Джейк поклати глава. Сега, когато вече знаеше къде се намира, пътеката направо биеше на очи. Той се чудеше до каква степен неспособността му да я открие преди се дължеше на неговото нежелание да остави Анабет Калуун.
— Хайде да тръгваме, Кид. — Джейк се изправи и дръпна Анабет за ръката, за да я вдигне на крака. Когато тя извика, той незабавно я пусна.
— Мислех, че не си ранена на друго място?
Анабет постави длан върху бодящото си рамо.
— Това е само едно изкълчване, стана, когато Ранкин ме сграбчи.
Очите на Джейк изглеждаха опасни, докато оглеждаше хоризонта за бандита, наранил Анабет.
Неговата жена. Той не знаеше откъде му дойде тази мисъл и се чувстваше дяволски неудобно от нея, но не можеше да я отрече, че Анабет Калуун му принадлежеше по най-елементарния начин, по който една жена можеше да принадлежи на един мъж. Той не смееше да мисли предварително какво щеше да излезе от това.
Когато те се върнаха обратно в каменната къща, Анабет коленичи до Кучето и му заговори тихо, викайки го по име.
— Ти ще се оправиш, Куче. Аз ще се грижа за теб, за да е сигурно, че ще оздравееш.
Кучето я награди с едно тихо скимтене и удар по пода с опашката си.
Анабет внимателно разви импровизираните превръзки на Джейк.
— Ще трябва да го зашием. Мислиш ли, че ще лежи кротко, докато го направя?
— Аз ще го държа през това време, ако се наложи.
Анабет изтича до спалнята си и намери кошницата с принадлежностите за шиене. Тя трепереше толкова силно, че се наложи да опита два пъти, преди да вдене конеца. После изтича обратно другата стая и седна на пода до Кучето.
Джейк се присъедини там към нея, коленичи до главата на Кучето. Той нежно положи длан върху врата му. Беше готов, ако е необходимо, да приложи повече натиск, за да задържи животното неподвижно.
— Карай — каза той на Анабет. Анабет видя доверието в окуражителния поглед на Джейк, но все още се страхуваше да започне.
— Щом можа да извадиш куршум от тялото ми, ще можеш и да зашиеш Кучето както трябва — каза той.
Анабет се усмихна.
— То поне няма да може да се оплаче по-късно от работата ми. — Тя пое дълбоко въздух и заби иглата в едно парче разкъсана плът.
Кучето трепна, но Джейк здраво го държеше долу и му говореше успокоително.
— Ти ще се оправиш, момче. Анабет ще те изправи на крака за нула време.
Ръцете на Анабет станаха хлъзгави от пот, когато привърши зашиването на по-дълбоката от двете рани на Кучето.
— Мисля, че другата рана ще зарасне, ако само я превържа стегнато. — Тя пожертва остатъка от ризата на Джейк и скоро Кучето бе превързано. — Ето. Свърших.
