— То изглежда като мумия — измърмори Джейк.
— Аз се тревожа да не започне да кърви отново, докато пътуваме.
Изплетоха заедно една малка носилка и я прикрепиха върху един от конете на Анабет. После Джейк внимателно вдигна раненото животно и го отнесе навън. Анабет стоеше готова с друго одеяло, за да завие Кучето.
Преминаха за последен път пеша тревистата долина по дължина, водейки конете покрай мястото, където Анабет беше отглеждала зеленчуци, покрай езерото и нагоре по еленовата пътека, която ги изведе накрая върху скалите и отново надолу по застиналите потоци лава на вулканичната пустош, заобикаляща долината.
— Къде отиваме? — попита Анабет.
— На юг — каза Джейк. — Към Уиндоу Рок.
Анабет въздъхна тайно с облекчение. Тя получаваше още една отсрочка от затвора. И от примката на палача.
Очите на Джейк постоянно оглеждаха хълмовете, търсейки евентуална засада. Очевидно Уат Ранкин не разчиташе много на шанса си, когато неговият противник беше въоръжен и нащрек, защото те не видяха никаква следа от бандита по целия път до Уиндоу Рок.
Когато Джейк се появи с Анабет в ранчото, посрещна ги голяма суматоха.
— Клер е изчезнала! — каза Шъг веднага, щом забеляза Джейк.
— Знам — каза Джейк.
— Ти знаеш? Знаеш ли къде е тя? Добре ли е?
— Нека да оставя Кучето вътре и ще ти обясня всичко. — Джейк се изуми колко пуста изглеждаш къщата. Той премина бързо през гостната до спалнята на Джеф и остави Кучето на килима до леглото.
— Аз просто искам да съм сигурна, че е настанено удобно — каза Анабет. — После ще дойда при теб.
Джейк се запъти обратно през къщата към кухнята, където завари Шъг да налива три чаши кафе.
Шъг връчи едната чаша на Джейк, после сам взе друга и каза:
— Целият съм слух. Къде е тя?
Преди Джейк да може да отговори, Анабет се присъедини към тях. Джейк й посочи един стол до масата. Той отпи от кафето, преглътна и каза:
— Открадна я един апах.
Лицето на Шъг побеля.
— Милостивите небеса да й помагат. Ние трябва да я намерим, Джейк. Не можем да я оставим на тези безбожни диваци.
— Тя не беше открадната от дивак — каза Анабет.
— Какво?
— Анабет познава мъжът, който е откраднал Клер — каза Джейк. — Той е неин приятел.
— Ти си първият, когото познавам, който нарича един апах — приятел, — каза Шъг. — Аз предлагам, да оседлаем конете и да вървим да я търсим.
Анабет обърна уплашения си поглед към Джейк.
— Не се бъркай, Шъг — предупреди го Джейк. — Аз ще си получа Клер обратно по свой собствен начин. Не искам сума невинни хора да загинат.
— Това не ми харесва — каза Шъг.
— Аз правя това, което мисля, че е най-добро за безопасността на Клер — каза Джейк. — Остави тази работа на мен.
Устата на Шъг се изкриви от отвращение, но той не продължи да спори.
— Аз имам да върша работа. Просто ми съобщи каквото решиш, — и излезе от задната врата.
В последвалата тишина Анабет попита:
— Какво ще правим сега?
— Аз отивам да търся Клер. Сам.
Очите на Анабет бяха тревожни.
— Ти няма да я намериш.
— Не и ако не се опитам.
— Аз идвам с теб.
— Не! Ти ще стоиш тук, докато се върна. Шъг ще ти даде всичко, от което имаш нужда.
— Аз не мога да остана тук, Джейк. Забрави ли, че законът ме търси?
Джейк се почувства така, сякаш го удариха в корема. Тя току-що отмъстително му напомни, че той е влюбен в една престъпница, която се беше заклел да изпрати в затвора. На която бе писано да увисне на бесилката. Даже, ако той искаше да претендира, че нещата са различни, тя не го правеше.
— Много добре — каза той. — Ще тръгнем, когато поспим малко и си приготвим провизии.
Анабет плъзна ръка зад тила на Джейк, за да привлече надолу устата му и да го целуне. Устните й бяха меки като крила на пеперуда срещу неговите.
Джейк откъсна уста от нейната.
— Това за какво беше?
— Защото ме взимаш с теб.
Очите му бяха празни, а гласът груб.
— Ти не ми даде никакъв дяволски шанс за избор.
Джейк я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Щом те щяха да бъдат свързани с тази безбожна връзка, тогава той щеше дяволски сигурно да вземе каквото искаше — каквото имаше нужда — от нея, докато можеше.
18
На фона на признаците на наближаващата зима, Клер прекарваше повечето от дните си, събирайки зрели дренки, боровинки и сухи дърва. Но тя наблюдаваше внимателно Уолф, който започна обучението на Пакостника, което щеше да го превърне в един страховит воин апах.
Тя почувства облекчение, защото макар и Уолф да направи истински лък на Пакостника, той даде на малкото дете къси дървени стрели с дървени върхове, за да се упражнява. Тя го чу да казва на Пакостника:
— Ти можеш да ловуваш птици или катерици, или каквито малки животни откриеш. Ще трябва да пълзиш по корем, за да се промъкнеш до едно диво същество, защото то ще те види веднага, щом го зърнеш и ти. Така ще се движиш като дивото животно, което трябва да е тихо, за да оцелее. Един воин научава тези неща.
От дълго време Пакостникът не беше донасял нищо в къщи за гърнето. Клер забеляза, че детето е нетърпеливо и често плаши животните, преди да успее да пусне стрелата си. Накрая дойде денят, в който Пакостникът уби една белка. Той я донесе направо при Уолф, който му каза:
— Един ловец трябва да изяде цяло суровото сърце на първата си жертва, за да е сигурен, че винаги ще бъде добър с лъка си.
Очите на Клер се разшириха от ужас при мисълта, но един поглед на Уолф бе достатъчен, за да задуши всеки неин евентуален протест. Тя не можа да гледа как Пакостникът направи това, което му каза воинът апах. Клер си напомни, че яденето на сурово месо при апахите се подразбираше от само себе си. Само че тя трябваше да се насили да мисли за нещо друго, когато Пакостникът се обърна, за да й се усмихне с кървавата си уста.
Клер усети как сърцето й подскочи, когато Уолф постави ръка върху рамото на момчето, за да го похвали. Ясно беше от изпълнения с възхищение поглед на Пакостника, че той би умрял заради Уолф. Да бъде похвален от идола си бе велик момент в живота му.
Това беше само първият от много такива моменти. Уолф изискваше Пакостникът да тича от селото до една далечна планина и обратно, без да се спира за вода.
Отначало Клер помисли, че това искане на Уолф е невероятно жестоко.
— Ти не можеш да караш това дете да тича по целия път до онази далечна планина и обратно, без да
