пие вода. Той ще умре от жажда!
— Той ще трябва да постави в устата си едно камъче. То ще го предпази от жаждата.
— Ами ако го глътне? — попита Клер.
Уолф се усмихна.
— Тогава ще му стане тежко на стомаха.
— Ти не можеш да допуснеш това!
Уолф я хвана за раменете и я погледна надолу с тъмните си очи.
— В земята на апахите един мъж трябва да може да изминава големи разстояния без вода.
— Той е само едно момче!
— Той ще измине разстояние, подходящо за едно момче. Когато стане мъж, ще отива много по- надалеч.
Клер спореше с Уолф, но той остана непреклонен. Тя стоя стоически в светлината на разсъмването, когато Пакостникът започна своето изпитание. Тя все още стоеше там и го чакаше да се върне по тъмно същата нощ. Устните му бяха изсъхнали и той залиташе, но го направи.
Клер му предложи вода, но той отказа, като каза, че трябва първо да види Уолф. Когато индианецът постави ръка върху рамото на момчето, Клер видя как умората на детето изчезна.
— Това беше направено добре — каза Уолф. — Ти ще станеш още по-добър с течение на времето.
Клер преглътна буцата в гърлото си и наблюдаваше как Уолф предложи на момчето вода от собствения си мях.
Но най-великият ден в живота на Пакостника дойде, когато Уолф доведе едно пони на петна до входа на вигвама и извика момчето при себе си.
— Пакостнико, има малко работа за теб. Това пони е твое, за да се грижиш за него.
Брадичката на момчето се отпусна от учудване.
— Мое?
— Името му е Ездач На Вятъра.
Когато Клер видя радостта върху лицето на Пакостника, сълзи й излязоха на очите. Тя бързо ги попи и наблюдаваше изумена как индианското момче стъпи с крак върху крака на коня, хвана се за гривата му и изпълзя на гърба на животното. Пакостникът стисна кожените поводи и пришпори коня в галоп.
— Къде се е научил да прави това? — попита тя със страхопочитание в гласа.
Уолф сви рамене и каза:
— Всички момчета си играят с конете в стадото, когато те са спънати и пасат в горите.
Възхищението на Клер от Уолф бавно, но сигурно растеше през лятото и есента, докато самочувствието на Пакостника нарастваше като разпукваща се дървесна пъпка. Когато момчето стана по-послушно, то по- рядко биваше пъдено от останалото племе. Скоро го поканиха да се присъедини към игрите на другите момчета. И тогава той влезе в контакт с Белия Орел.
За свое отчаяние, Клер нямаше напредък със собствения си син. Джеф упорито отказваше да говори с нея, като даже не й позволяваше и тя да му говори. Накрая реши да поговори с индианския баща на Белия орел, Счупеният Крак.
Тя го завари да седи под една топола и да прави стрели. Седна наблизо и зачака търпеливо той да забележи присъствието й. И накрая той го направи.
— Ти имаш думи, които искаш да кажеш?
Клер вече достатъчно добре се справяше с езика апахе, за да могат да я разбират и каза:
— Аз искам да знам, защо ти си откраднал сина ми?
Индианецът продължаваше да работи. Той разцепи стрелата и пъхна там каменното острие, след което започна здраво да го стяга със сухожилие. Накрая каза:
— Не е хубаво да се говори за мъртвите. Но аз ще ти разкажа моята история, за да можеш да разбереш.
— Аз имах друг син — започна той. — Един ден той отиде на лов. Когато не се прибра у дома, аз отидох да го търся. И го намерих.
С един остър камък, Счупеният Крак издълба три улея по дължината на стрелата, в съответствие с трите ястребови пера. Той остави стрелата настрана и взе друго парче дърво от купчината зад себе си.
После продължи да говори, сякаш изобщо не беше спирал.
— Този, Който Беше Мой Син каза, че войниците са го хванали. Те се смеели, докато го влачели зад конете си.
— Аз го отведох в къщи при майка му. Но тя не можа да го оправи. Нито пък шаманът успя да го излекува.
Той погледна в далечината.
— Аз се гордеех с него. Той не заплака от болка. Този, Който Беше Мой Син умря храбро.
И се зае отново със стрелата в скута си.
— Майката на сина ми отряза цялата си коса. Тя поряза ръцете си. Плака много луни. Аз не можех повече да гледам сълзите на жена си. Така реших да й взема друг син. Белият човек ми отне сина, затова аз си взех обратно един син от белия човек. Сега жена ми се усмихва отново и е щастлива.
Клер мълчеше. Какви думи можеха да извинят такова престъпление?
— Аз съжалявам да чуя разказа за сина ти. Но ти сигурно можеш да разбереш моята загуба. Момчето на име Белият Орел, това същото, което си откраднал, то е мой син.
Счупеният Крак бързо погледна нагоре.
— Не говори глупости, жено. Белият Орел е апах. Ти нямаш син в това село. Твоят син го няма.
Той рязко се изправи и си отиде.
Клер разочарована откри по-късно, че Счупеният Крак е отишъл направо при Уолф и се е оплакал. Уолф жестоко й се скара и настоя тя да остави Счупения Крак — и Белия Орел — на мира.
В резултат на това, нейната битка за сина й се превърна в нещо тайно. Когато момчетата отиваха да плуват в реката, тя също отиваше там да пере дрехи. Когато Белият Орел се целеше в мишена от хвърлен във въздуха венец от трева, тя събираше наръч дърва от земята наблизо. Когато той играеше на криеница, надбягваше се, играеше на война или се боричкаше, тя винаги беше там.
И слушаше. Когато Клер започна да разбира по-добре езика на апахите, започна да разбира точно какво нейният син казваше — и особено подигравките му за жената на Уолф. Но той нито един път не спомена за живота си, преди да дойде в лагера на индианците.
Тя с облекчение откри, че Счупеният Крак не беше лош баща и че индианската майка на Джеф, Силният Плач, бе една добра жена. Но това представляваше малка утеха, защото тя искаше да бъде майка на собствения си син.
Започна да се отчайва, че никога няма да може да го стигне. Така един ден, когато Белият Орел излезе сам на лов, тя го последва. Това, че момчето откри веднага присъствието й, показваше колко добре е тренирано.
Той се обърна и заговори с нея на апахе.
— Стой далеч от мен. Аз не искам да говоря с теб думите на белия човек.
Тя заговори на апахе, надявайки се, че ще го накара да остане и да я изслуша. Речта й бе накъсана, защото постоянно търсеше думи, с които да изрази мислите си.
— Спомняш ли си времето, когато ти не живееше с апахите?
Белият Орел я гледаше враждебно.
— Истинският ми живот започна, когато Счупеният Крак ме доведе тук, за да стана негов син.
— Ти имаше друг баща. Помниш ли го?
Белият Орел кимна рязко.
— Той е мъртъв сега — каза Клер. — Тя наблюдаваше внимателно за някакъв знак, показващ огромната загуба, която знаеше, че това щеше да представлява за едно малко момче на име Джефри. Чертите на това момче останаха каменни.
— Аз съм майката, която те роди — продължи упорито тя. — Мислех, че си бил убит от апахите. Не знаех, че си жив, иначе щях да те търся, докато те намеря.
Имаше едно леко потреперване по брадичката на момчето, но то стисна челюсти, за да го спре. Това беше първият признак, който Клер видя, показващ, че Джеф изпитваше някакви чувства към случилата се
