тихо във водата. Когато осъзна, че не е сам.
— Кид? Ти ли си?
Чувствата на Джейк оживяха, когато не получи отговор. Той бе станал невнимателен през последните месеци на изолация в долината. Нямаше оръжие със себе си при езерото. Един бърз поглед върху повърхността на водата не му разкри нищо. Погледът му се премести върху район около езерото, но и там не намери нищо заплашително.
Космите върху тила на Джейк настръхнаха, давайки му второ предупреждение, преди буря да избухне зад него. Водата закипя навсякъде, когато; две ръце го стиснаха за раменете и го потопиха под водата.
Реакцията на Джейк бе моментална и инстинктивна. Той се пресегна под водата и хвана нападателя си, който и да бе той. Огромните му длани сграбчиха гърлото на…
Джейк ритна силно, за да стигне повърхността на водата, изваждайки нападателя си със себе си. Разкъса повърхността със скок, който ги изнесе и двамата високо във въздуха.
— Проклет да си, Кид! — изрева той.
Преди Анабет да може да каже нещо, те отново потънаха във водата. Джейк я грабна за кръста и заплува към брега на езерото. Той се измъкна върху скалата и я издърпа след себе си.
Анабет кашляше и се задавяше и отново кашляше, опитвайки да се освободи от погълнатата вода. Тя поемаше дълбоко въздух, за да напълни гладните си дробове.
— Ти малка идиотка! Глупаво дете! Какво по дяволите мислеше, че правиш?
Анабет сложи ръка върху охлузената си шия.
— Играех си — изграчи тя.
— Играеше си? Аз почти те убих! — изрева той. — Можех да ти счупя врата!
Тя успя да се усмихне.
— Много смешно, а?
— Като погребение — сопна й се той.
Анабет не се опита да се измъкне под Джейк. Тя просто лежеше, където беше. Очите му не напускаха неговото лице, така че тя видя момента, в който той усети, че гола плът среща гола плът на всички места, където телата им се докосваха.
Той прибра навътре корема си, но това само причини гръдният му кош да се притисне към нейните гърди. Космите върху гърдите му се допираха срещу зърната й, което ги караше да се втвърдят. Анабет чу гърления стон на Джейк, когато тялото му реагира на промените в нейното тяло.
Ръцете на Джейк бяха подпрени от двете страни на Анабет. Устните й бяха разтворени и дъхът й излизаше бърз и задъхан. Тялото на Джейк се напрегна, когато езикът й се протегна, за да хване една капка вода върху долната й устна. Сякаш привлечен от някаква невидима сила, той се наведе надолу и потърси устните й със своите, пиейки и вкусвайки устата й.
Той харесваше усещането си за нея, сладкият й вкус. Но това бе твърде много. Джейк разпозна опасността. И се помъчи да се спаси. Започна да се надига от нея, но тя го сграбчи за ръцете и го задържа на място.
— Почакай! — прошепна тя. — Премахни болката, Джейк. Тук! — Тя докосна гърдите си. Върховете им се бяха втвърдили в твърди розови пъпки. — И тук, — върховете на пръстите й се плъзнаха по корема й, плосък и напрегнат. — И тук, — пръстите й се плъзнаха надолу до гнездото от въгленочерни къдри между краката й.
Сините й очи бяха тъмни от едно страстно желание, което Джейк се почувства безпомощен да не удовлетвори.
— Искаш ръката ми тук ли, Кид? — Джейк хвана гърдата й и задърпа ритмично подутото зърно.
Анабет се извиваше под него, докато удоволствието се плъзна от гърдите към корема й. Тя потръпна неволно, когато ръцете му слязоха надолу, за да потърсят ханшовете й.
— И ме искаш тук?
Анабет си пое дълбоко въздух, когато една вълна от удоволствие премина през нея.
Джейк издаде гърлен звук с гърлото си, когато тя се изви нагоре под ръката му.
Главата й се отметна назад, когато се предложи за неговото нежно мъчение.
— Какво чувстваш, Кид?
— То… боли — прошепна тя с накъсан глас.
— Да го целуна ли, за да стане по-добре?
— Да, Джейк. Да! — Тя издаде един малък, див вик, когато устните му потърсиха плътта й.
Треперещите ръце на Анабет стискаха косата на Джейк, докато тя се подчини на неговото бавно, дразнещо докосване. Тялото й се затресе под ръката му. С треперещ от желание глас, тя помоли:
— Моля те, Джейк.
Тя не знаеше какво искаше, но Джейк го знаеше.
— Искаш ме тук ли, скъпа? — Той улови с уста нейния стон от удоволствие и захапа устните, подпухнали вече от страст. — Ти си толкова сладка, момиче. — Той направи един хлипащ звук, когато хвана с устни устата й.
Анабет си пое въздух, докато езикът му проникваше дълбоко в устата й, точно както пръстът му проникваше в нея отдолу.
Тя извика от чувствена изненада и Джейк потисна звука с устата си. Анабет трепереше неудържимо и ханшовете й търсеха люлката на бедрата му.
Джейк рязко си пое въздух, когато тя се пресегна долу, за да го докосне, твърд и пулсиращ в ръката й.
Анабет тихо изстена, когато осъзна огромното му желание. Ханшовете й се движеха нагоре и Джейк издаде един силен звук на удоволствие.
— Недей, скъпа. Спри.
— Защо, Джейк? Аз те желая. Аз…
Анабет се усети, преди да изрече думите. Джейк не искаше да чуе, че тя го обича. Нямаше нищо по- сигурно от това, за да го накара да я напусне.
— Имам нужда от теб — каза тя вместо това.
Един груб стон сякаш се откъсна от гърлото на Джейк. Сивите му очи блестяха на лунната светлина. Той премести мускулестото си тяло така, че да може да я докосва, а тя не, прехвърляйки едно тежко бедро върху краката й, за да я задържи за гладната си уста и бавните си, обичливи ръце.
Той изпи внезапния й стон, когато плъзна два пръста в нея.
— Боже, скъпа, ти си толкова тясна! — Но тя беше плъзгава и влажна и готова за него. Джейк потърси с палеца си малката пъпка на удоволствието.
Анабет издаде един звук на протест, останала без дъх, който потъна в устата на Джейк, когато покри нейната със своята уста.
— Точно така, Кид — прошепна Джейк. — Свърши заедно с мен.
Анабет се изви диво на дъга под тормозещите му ръце. Тя сграбчи могъщата сила на неговите рамене и тихо застена, докато устата му се движеше от ухото надолу по шията й.
— Джейк, аз искам… аз имам нужда…
Тъмни като дим очи намериха нейните в лунната светлина.
— От какво имаш нужда, Кид? Кажи ми.
— Аз искам… теб… тук.
Тя се пресегна надолу между тях и покри мощната му длан с треперещи пръсти.
Джейк си пое трудно въздух. Нейната чувствена откровеност накара пулса му да подскочи опасно.
— Моля те, Джейк.
Един дълбок, животински звук излезе от гърлото на Джейк. Той измъкна пръсти от нея и се надигна над тялото й, притискайки срещу нейната женственост върха на стеблото си.
Анабет възкликна, когато той навлезе в нея.
Джейк изпи внезапния й вик от болка, когато разкъса девствената й ципа. Щом веднъж се настани напълно и дълбоко в нея, той замря напълно неподвижен.
— Добре ли си? — прошепна дрезгаво той.
Анабет се чувстваше изпълнена, но болката все още бе там неутолена. Тя пъхна ръце в косата му и
