— Давай.
— Първи въпрос. Защо си станал Рейнджър?
— Банката взе ранчото на баща ми, когато го обесиха за убийство. Копелето, което стана причина да го обесят, се погрижи никой да не ме взима на работа по добитъка. Аз трябваше да издържам Клер, така че станах Рейнджър.
— Шъг ми каза, че Сам и Клер са те канили да дойдеш да работиш тук. Защо не си го направил? — попита Анабет.
— Уиндоу Рок принадлежеше на Сам. Аз имах нужда от свое място.
— Тогава защо не си имал свое място?
Джейк сви рамене.
— Аз харесвам работата си. И никога не съм имал причина да се установя на едно място. Нито жена. Нито семейство.
— Но ако имаше семейство…
— Стават четири въпроса — каза Джейк. Той се изправи и каза: — Аз ще изведа Блеки на разходка.
Той трябваше да повика Кучето, за да го накара да напусне Анабет. Джейк закъсня да се прибере тази вечер и когато се върна не говореше много. Но както обикновено, той се съблече, пъхна се в леглото до Анабет и я прегърна.
— Джейк?
— Мммм?
— Ако имаше семейство…
— Аз не искам да говоря за това, Анабет.
И двамата заспаха незадоволени.
Анабет скри от Джейк факта, че все още се чувстваше по-зле от обикновено. Сутрин я тормозеше гадене. Въпреки че не припадна отново, тя се научи да не се движи толкова бързо, за да не й се завива свят. Това невинаги беше възможно. Една сутрин се намираше в корала при животните, когато трябваше да отскочи бързо, за да не я ритне една подплашена кобила.
Шъг я подхвана точно преди да припадне.
Когато Анабет дойде в съзнание, тя лежеше върху голямото легло с четири колони в стаята на Клер. Възрастният управител седеше на стол до леглото.
— Как се чувстваш, млада пушко? — попита Шъг.
Анабет седна твърде бързо и трябваше отново да легне назад. Тя постави ръка на главата си.
— Мисля, че може да съм болна — призна Анабет. — Напоследък не се чувствам много добре.
Шъг имаше собствени подозрения какво не беше наред с момичето.
— Имаш ли сутрин гадене?
— Понякога — призна Анабет.
— Чувстваш ли се уморена?
Анабет се намръщи.
— Аз едва си държа очите отворени следобед.
— Така и предполагах.
— Какво ми е? — Анабет се тревожеше, защото Шъг избягваше погледа й. — Сериозно ли е?
— Нещо, което ще се разреши след около девет месеца — каза той с намек за усмивка.
Анабет продължаваше да изглежда озадачена и Шъг изруга под носа си.
— Един стар човек, като мен, не би трябвало да казва такива неща на едно младо момиче, като теб, Анабет.
Шъг постави ръка на рамото й.
— Нищо ти няма, Кид. Ти просто ще станеш майка.
— Какво!
Шъг ярко се изчерви.
— Да ти се гади и да се чувстваш изморена — това са неща, които една жена чувства, когато ще има бебе.
— Аз ще имам бебето на Джейк?
— Така ми се струва. Кога ще кажеш на момчето добрите новини?
— Отначало трябва самата аз да свикна с тази мисъл.
— Не чакай твърде дълго — предупреди я Шъг.
— Само ми обещай, че аз ще съм тази, която ще му каже — каза Анабет.
Шъг почеса плешивината на върха на главата си.
— Много добре, млада пушко. Ти просто му кажи скоро.
След като Шъг си отиде, Анабет поглади с ръка корема си, все още изумена от разкритието на стария човек. Едно бебе. Бебето на Джейк. Анабет сви колене до гърдите си и ги прегърна. Тя се опита да си представи реакцията на Джейк, когато научи.
Но тя нямаше представа какво щеше да мисли гой. Джейк отказа да й отговори, когато тя го попита дали едно семейство би било достатъчна причина, за да се установи на едно място. И му харесваше да е Рейнджър. Анабет отчаяно желаеше Джейк да иска детето. И отчаяно се страхуваше, че няма да го направи.
След завръщането си в Уиндоу Рок, те се любеха всяка нощ. Джейк я прегръщаше здраво и шепнеше любовни думи в ухото й. Но никога не спомена брак. Както и думата завинаги. Тя даже знаеше защо. Беше чула историята за невярната му майка и пияния му баща. Страхът на Джейк да не повтори грешките на баща си нямаше да изчезне, само защото тя беше бременна.
Тя знаеше как Джейк щеше да види нещата. Едно бебе, означаваше да се остане на едно място. Едно бебе, означаваше да се установи с една жена. Едно бебе, означаваше да се примири веднъж завинаги със случилото се с неговите родители.
Той би трябвало да е разбрал досега, че аз съм различна от майка му. И че той е различен от баща си. Че нашата връзка е различна, мислеше ядосано Анабет.
Тя трябваше да му каже за бебето. Но не веднага. Не докато нямаше да може повече да го пази в тайна. Защото Анабет беше сигурна, че това щеше да промени всичко.
Междувременно, трябваше да намери начин да го убеди, че те можеха да успеят там, където бяха се провалили неговите родители.
Джейк беше толкова зает с ранчото, че не обръщаше много внимание на Анабет. Той знаеше, че тя работи в къщата и че обикновено има какво да каже в разговорите с Шъг за това, как да се направи ранчото процъфтяващо. В края на всеки де Джейк се чувстваше изтощен. Но не чак толкова, че да не прави любов с Анабет.
Джейк винаги се учудваше, че в момента, когато Анабет притискаше голото си тяло до неговото в леглото, цялото му същество се събуждаше за живот. Чак напоследък той започна да забелязва промени в нея. Една чувствителност на гърдите й и напрегнатата закръгленост на корема й, които ги нямаше преди. Но той отказваше да осъзнае какво означаваха тези признаци.
Днес той хвана Анабет да спи по средата на следобеда. Когато направи забележка на Шъг, че кара момичето да работи твърде много, управителят загуби самообладание.
— Кога ще направиш една почтена жена от това момиче и ще се ожениш за него? — поиска да знае Шъг.
Джейк беше хванат натясно.
— Да се оженя за нея?
— Защо не?
— Тя е една престъпница.
— Глупости.
— Аз… аз съм един пътуващ човек.
— Не и откакто наследи това ранчо — сопна му се Шъг.
— Клер…
— Ти сам ми каза, че Клер си има своя апах. Тя няма да се върне обратно тук. Уиндоу Рок сега е твое,
