Джейк. Скитническите ти дни свършиха.
Джейк разтри с ръка наболата си брада. Той не се обръсна предишната вечер, защото Анабет искаше да усеща брадата му до кожата си. По-късно той намери една студена кърпа и облекчи червенината по гърдите и корема, шията и брадичката й. Тя само се разсмя и го прикани да остави още от тези същите следи от вътрешната страна на бедрата й. Само като помислеше затова и слабините му се напълваха.
— Това момиче заслужава да знае, че ти няма да избягаш от нея — каза Шъг, все още ядосан.
— Никоя жена няма да ме върже — отвърна Джейк.
— Това беше неговата клетва пред Сам, но той осъзна, докато я изричаше, че вече бе станало твърде късно. Той беше вече вързан хубаво и здраво.
Анабет нямаше намерение да подслушва, сега съжаляваше, че дочу този разговор. Тя се опита да се убеди, че поради нейната обич към Джей и той щеше да се научи да я обича. Но той току-що доказа съвсем ясно, че никога няма да се отърве от миналото.
Джейк чу едно тихо възклицание зад себе си като се обърна, намери Анабет да стои там с побледняло лице и очи като две дълбоки езера, пълни с болка.
— Не се тревожи, Джейк — каза тя горчиво. — Няма да те вържа. Когато дойде пролетта, ти няма защо да се тревожиш от присъствието ми тук. Ще си отида.
— Ти не можеш да отнемеш това бебе от баща му! — каза Шъг.
— Шъг, ти обеща да не казваш! — разтревожените очи на Анабет потърсиха Джейк, за да видят реакцията му при новината, че щеше да стане баща.
Той изглеждаше ужасен.
Джейк обърна пронизващия си поглед към управителя.
— За какво, по дяволите, говорите вие двамата?
— Това момиче скоро ще има твоето бебе, ето за какво!
— Не неговото — моето! — каза Анабет.
Погледът на Джейк се върна към Анабет, като сгащена мечка между двама нападатели, несигурна срещу кого първо да се защитава. Той се почувства притиснат от обстоятелствата. Защото Шъг го накара да види истината за нещо, което сам подозираше, но избягваше да признае. Защото беше наранил Анабет, отказвайки да признае дълбочината на чувствата си към нея. И защото тя беше престъпника, търсена от закона за убийство, а той се закле да я изправи пред съда. Какво по дяволите трябваше да направи той сега?
Джейк сграбчи Анабет за раменете и я разклати силно.
— Чуй ме добре, Кид. И слушай внимателно. Ти няма да отидеш никъде.
— Аз ще отида, където, по дяволите, си реша! И ти можеш да си сигурен, че това ще бъде място, където законът никога няма да ме намери.
Джейк видя сълзите, пълнещи очите й. Това го разкъсваше отвътре.
— Върни се обратно в къщата — каза той с глас, в който имаше гняв към себе си и разочарование от нея. — Ще говорим повече за това по-късно, когато отново мога да мисля трезво.
— Аз няма да си променя решението, Джейк.
Когато тя си отиде, Джейк подпря лакти върху вратата на корала и отпусна глава върху ръцете си.
— Как по дяволите се случи това?
— А какво си правил всяка нощ в онова голямо легло? — попита Шъг.
Джейк изстена.
— Аз трябваше да внимавам и да не се увличам от жена, която е преследвана от закона.
— Какво приказваш ти? — попита Шъг. — Това момиче те обича до смърт. Тя би преминала през огъня заради теб. Не тя е тази, която те отблъсква. — Струва ми се, че обратното е истина.
— Как мога да я накарам да остане?
— Кажи й, че я обичаш — каза просто Шъг.
— Аз не мога да направя това.
— Защо не?
Защото той се страхуваше да признае колко много всъщност я обичаше. Защото тя го бе вързала на възли. Защото той я обичаше достатъчно, за да направи компромис с всичко, в което преди вярваше и да направи една престъпница своя жена. Но да бъде проклет, ако я остави да го напусне!
Само защото Джейк й беше заповядал да го направи, Анабет нарочно не се прибра в къщата.
— Ела, Блеки — каза тя. — Хайде да се разходим.
Тя се запъти към гигантската топола, растяща над потока в долния край на долината. Тя беше открила, че това място е едно мирно убежище в нейния трескав напоследък живот. Почти всички листа бяха опадали и скоро дървото щеше да стане съвсем голо. Но засега, все още имаше малко сянка, шумоленето на листата отгоре, пукането на сухите листа под краката и шуртенето на водата наблизо.
Анабет придърпа колене до гърдите си — колкото можа с изпъкналия си корем — после постави буза върху коленете и се загледа в нищото. Сълзите течаха странично по лицето и капеха от върха на носа й. Кучето изскимтя и близна солената влага от лицето й.
Анабет скри лице в полата си. Тя даже не можеше повече да носи своите Левис, защото те не й ставаха в кръста.
— Какво да правя, Блеки? — попита тя. — Какво да правя?
Тя чу как Кучето изръмжа и когато протегна ръка, усети как космите по врата му настръхнаха. Вдигна глава и се намери очи в очи с Уат Ранкин. Под прицела на един Колт 45.
— Какво правиш тук? — поиска да знае тя.
— Наблюдавах това място. Къде е Клер Чандлър?
— Не е твоя работа.
— Ти говориш доста смело за една престъпница с обявена награда за главата й.
Очите на Анабет се разшириха, когато Ранкин извади един афиш „ТЪРСИ СЕ“ от джоба си и го размаха пред нея.
— Аз мисля, че ако ти не ме заведеш при онова злато, винаги мога да те застрелям и да получа за теб тази награда от хиляда долара.
Анабет пребледня. — Виждам, че сега ме слушаш внимателно.
— Аз не отивам никъде с теб.
Кучето изръмжа и оголи зъбите си.
— Успокой си кучето или този път ще го застрелям — предупреди Уат.
— Твоят пистолет го изнервя — каза Анабет.
Ранкин го прибра обрат в кожения кобур.
— Аз нямам нужда от пистолет, нали Кид? — Той сгъна афиша и го прибра обратно в джоба си.
— Всичко е наред, Блеки — Каза Анабет.
Кучето седна на земята до нея, но не сваляше поглед от Ранкин.
— Аз наистина се изненадах, когато ти не каза на онзи Рейнджър къде да намери златото — каза Ранкин.
— Не му казах, защото не знам къде се намира то.
— Аз не вярвам и за секунда, че чичо ти не ти е казал къде е скрил златото — отвърна Уат. — Сега ти ще дойдеш с мен…
— Къде възнамеряваш да отведеш Анабет, господин Риърдън? — попита Джейк.
Ранкин обърна изумения си поглед към Рейнджъра, който се появи без предупреждение. Уат нямаше представа колко много от разговора Джейк Кърни е чул, но пое риска, че не е било много. Той хвърли един предупредителен поглед Анабет и каза:
— Аз просто поканих госпожица Калуун да поязди с мен.
— Анабет няма да язди много. Тя очаква дете. Моето дете.
— Моите поздравления — каза Ранкин.
— Ако сте дошъл за заема…
— Какъв заем? — попита Анабет.
— Господин Риърдън е заел на Сам малко пари. Клер не беше в състояние да ги върне, защото, златото на Сам беше откраднато от Бандата Калуун.
