Сребърен пламък

си позволява да се обърне към теб с по-специална молба. Обичам да чувствам косата ти! — ненадейно добави той, сякаш обсъждаха причините, накарали го да отправи молбата си и горчивината й изведнъж стана неуместна. — Във всеки случай — гласът му отново стана суров, — мнението или чувствата ти изобщо не ме засягат. Интересува ме единствено тялото ти. Чакам… и Южна Франция те чака… или ако предпочиташ по-екзотични места — Северна Африка.

Тя запрати гребена по него, но Трей само се усмихна и го улови във въздуха.

— Зависи само от теб — каза той с лека подигравка, — скъпа госпожо Майлс.

Наблюдаваше я как неохотно разпуска косата си, улавяше с лека усмивка гребените, с които тя го замеряше и ги подреждаше на нощната масичка. Малките копченца на китката я затрудниха, ала след като ги разкопча, Емпрес преднамерено гневно остави роклята да се свлече на пода.

Трей незаинтересовано проследи с поглед зелената коприна, която се надипли около краката й.

— Наистина ли смяташ да отидеш до края? — възмутено попита тя полугола.

— Честно казано, предпочитам да си по-спокойна или поне спокойно-безразлична — сви рамене той. — Но Париж те е направил по-студена. — „Защото мъжете са те разглезили“, критично си помисли той.

— Тебе пък те е направил тиранин — хапливо отвърна тя.

— О, скъпа — подигравателно въздъхна той. — И двамата се провалихме в плановете си да отидем в рая. Но нека се опитаме да открием хубавото и в неуспеха. Забелязал съм — устните му се разтегнаха в сатанинска усмивка, — че едно хубаво чукане винаги успява да ме отклони от мрачните мисли.

— Някой ден — тихо се закле тя — ще те накарам да си платиш за това унижение.

„Вече ме накара, мислеше си той, превърна десет месеца от живота ми в истински ад“. Но вместо това меко каза:

— В случай че си приключила с ролята на отмъстителния ангел, можеш да минеш на следващата.

Фустите й паднаха една по една пред погледа на Трей. Неудържимата му възбуда, която издаваше бушуващите в него чувства, нарастваше с всяка захвърлена настрани фуста докато най-накрая само шемизетката и чорапите закриваха от погледа му тялото, за което страстно копнееше. Той й направи знак с ръка да се освободи и от тях и само след миг Емпрес остана гола.

— Доволен ли си сега? — остро попита тя, като захвърли настрани чорапа си. Косата й се спускаше на вълни по раменете й, очите й блестяха.

— Не съвсем — провлече той и бързо повдигна едната си вежда. — Сигурен съм, че познаваш развитието на тези прелестни любовни игри, скъпа. Удовлетворението идва доста по-късно. Но, както виждам — продължи той със същия небрежен тон, — вече започва да ти става интересно или поне… нямаш нищо против…

— Не е така… — разпалено отвърна тя, предизвикана от подигравателното му мърморене.

— Тогава това какво е? — равнодушно посочи той с мургавата си ръка.

Засрамена, Емпрес усети как от гръдта й потича мляко и капе върху струпаните в краката й дрехи. Явно яростната обида от варварското поведение на Трей не влияеше върху сетивата й.

— Не ме интересува — упорито промърмори тя.

— Добре — спокойно каза Трей. — Тогава нека да бъдем делови.

— Хубаво — отвърна тя и вдигна глава, а гласът й звучеше не по-малко равнодушно от неговия.

Той протегна ръка и след момент на размисъл, последвал неговото „Ела!“, тя пристъпи напред и сложи ръката си в неговата. Той седна изправен, преметна ръка през ръба на леглото и я притегли към себе си.

— Не мога де те оставя да ми съсипеш костюма… с това — промърмори той и дългият му пръст улови две капчици мляко от върха на зърното й.

Уплашена до смърт от незабавната реакция на тялото си, тя почувства, че се изчервява от срам.

Трей също забеляза червенината й и спокойно отбеляза:

— Каква прелестна актриса… добродетелно скромна след всичко, което сме преживели… — Нейната подправена непорочност го трогна и разгневи в същото време, като си спомни колко много мъже са попадали в плен на очарованието й.

— Какво повече искаш? — тихо и напрегнато попита тя.

— Та аз изобщо не съм започвал — нежно отвърна той, загледан в прекрасното й разгневено лице.

И когато миг по-късно главата му се наклони и устните му потърсиха гръдта й, тя нямаше сили да го отблъсне. Устните му нежно обхванаха щръкналото й зърно, езикът му ближеше връхчето, плъзгаше се по твърдото, треперещо ръбче и учестяваше биенето на сърцето й. Застинала, Емпрес очакваше пълния натиск на устните му и ето, че най-сетне той започна жадно да смуче и тя усети как млякото потича. Коленете й се подкосиха и всяка фибра на тялото й затрептя от удоволствие. Ръцете му здраво обхванаха талията й, за да я успокоят, а устните му я възбуждаха, смучеха и хапеха.

„Беше толкова отдавна… толкова отдавна. Не бива да откликвам така, не трябва!“ Бореше се отчаяно със замъгленото си съзнание. Той беше всичко, което Емпрес ненавиждаше — арогантен, нагъл, себичен. Но въпреки това, тялото й се разтърси от неудържимо удоволствие, което бучеше в ушите й, бушуваше в сърцето й, звънтеше в тръпнещото й тяло и изличаваше мислите и способността й да преценява, жадно устремено към собственото си задоволяване. Емпрес усети как някаква капризна влага се надига в гърдите й и започва да слиза към стомаха — някаква жарка, тропическа, пареща влага, която необуздано отхвърли всички пречки, пренебрегна недостатъците в характера на Трей и бездиханно застина в очакване на напиращото върховно удоволствие.

Умело, внимателно и с добре премерена страст Трей смучеше двете й гърди, докато в средата на стомаха й не се събра парещо кълбо, от което цялото й тяло поруменя и пламна в дива страст.

— Мисля — промълви Трей, когато най-сетне отдели устни от тялото й, а дрезгавият му глас издаваше преднамерена вежливост, — че вече се справихме с безразличието ти. Не си ли съгласна?

Емпрес стоеше със затворени очи, като дишаше тежко и учестено и се опитваше да се пребори с мъчителното желание да му се довери.

— Не — упорито прошепна тя.

Той повдигна рамене докосна лекичко зърната на гърдите й с пръст и небрежно подметна:

— Бихме могли да поспорим по въпроса за безразличието, но предпочитам да бъда галантен докрай, тъй като ти явно си готова за друго.

Той обиколи с пръст едното й зърно.

— И двамата сме единодушни в едно — вече няма опасност да намокриш костюма ми.

Трей обхвана с ръце бюста й като човек, който се опитва да оцени нещо и да реши какво да прави с него. Тя се олюляваше под напора на чувствата си и се опитваше да овладее дишането си и да отрече пулсиращото желание в тялото си. Изящните пръсти на мъжа до нея си играеха със зрялата пищност на налетите й гърди, сякаш бяха негова собственост. Майчинството бе направило и бездруго големите й гърди, прекалено пищни И изпъкнали. Нежни венички синееха под полупрозрачната кожа, изопната от тежестта им. „Емпрес е примамлива и съблазнителна като малка богиня на плодородието“, мислеше си Трей. Докосни ме и аз ще те даря с блаженство, ще те накърмя и ще те заситя, сякаш казваше тя. Горещите му длани се плъзнаха по извивката на пламналите й гърди, спуснаха се към тънката й талия, погалиха гладките й хълбоци и бавно се насочиха към мястото откъдето започваха бедрата й. Трей леко притисна парещата кожа и светлите косъмчета и усети как тялото й се развълнува под пръстите му. Спокойното му възхищение изчезна и на негово място се разгоря буйна страст. Богинята предлагаше нещо повече от блаженство и ситост. Някъде дълбоко в нажеженото си тяло тя криеше забрава, към която той така отчаяно се стремеше, че усети как по гръбнака му пролази пулсираща болка. Той пъхна дългите си пръсти във влажния омайващ отвор, леко притисна кадифената мекота, загледан в лицето й, и навлезе още по-навътре, докато докосна прекрасния пулсиращ център на удоволствието От гърдите й се изтръгна блажена въздишка. Забравила за всичко друго освен за настойчивите пръсти на Трей, Емпрес лекичко се поклащаше при всеки натиск на ръката му, тихичко мъркаше и го проклинаше за всичко, което й причинява. Би трябвало да стои до него студена и безразлична, а не обзета от неудържим копнеж от докосването на ръцете му и разтърсвана от върховното удоволствие, че се любят отново.

— Моля те, Трей… не мога да чакам… — въздъхна тя. — Моля те, моля те…

„Готова е“, отбеляза той с увереност, дължаща се на много опити и безкрайни наблюдения. Беше