него с цели петнадесет години.
Трей любезно се усмихна на неугасващия интерес на Сам към всякакви щуротии и каза:
— Кой не е чувал?
— Не мога да си представя да се бия заради нея. Та тя е стара. — За Сам всяка жена над тридесетте бе направо вкаменелост.
Трей го погледна над ръба на чашата си и учтиво възрази:
— Видях я у Дюне и съвсем не съм съгласен. А ти не би се дуелирал заради жена, дори ако завариш и собствената си съпруга в деликатно положение.
— Вярно е — ухили се Сам. — Толкова много жени има по света. Не си струва човек да се излага заради една от тях.
Преди да срещне Емпрес, Трей би се съгласил изцяло със свободомислието на приятеля си, но обстоятелствата завинаги го лишиха от някогашното му безгрижие. Сега обаче не бе в настроение да издава страстта си на един от новите франтове на Париж.
— Наистина, изглежда доста жени търсят партньори — необвързващо отвърна той.
— Нима не е било така винаги? — съгласи се Сам и повдигна рамене. Надарен със здраво атлетично тяло и с милионите на баща си, Сам много добре знаеше какво е да имаш множество почитатели. — Гайли трябваше да избяга в Белгия — заяви той, привлечен отново от поредната клюка.
— Едва ли ще е за дълго — заяви Трей и си наля нова чаша.
— След това мъжът й черпеше наляво и надясно и досаждаше с разкази за младата си любовница — каза Сам. — Познаваш ли младата танцьорка от Комеди Франсез?
Трей кимна. Та кой не познаваше най-новата звезда в хора?
— На Монтрьо не му пука за жена му, но на кого ли му пука? Не си женен, нали? — веднага след това попита той, защото не се бяха виждали от цели две години.
— Не съм — сковано отвърна Трей.
— Така си и мислех, Не си от този тип, мъже… — ухили се Сам. — Но ако някога се ожениш, би ли се дуелирал заради жена си? — Тази европейска привичка изглеждаше в очите на Сам като истински анахронизъм, още повече, че той презираше жените, освен като компания в леглото.
Трей си спомни за яростта, която го обземаше, когато се замисли за обожателите на Емпрес и за желанието да ги избие до един. Понечи да отговори, но се замисли за миг и бавно каза:
— Не знам.
Студеният му тон извика в замъгления от коняка мозък на Сам спомена за слуховете, свързани с Трей.
— Господи, съвсем забравих — изломоти той. На Монмартър се бе състоял дуел, но всички били толкова пияни, че не могли да преброят крачките. Всички освен Трей, разбира се. Ръката му не трепнала. Само очите му някак особено блестели. Другият умрял. И доколкото Сам си спомняше, не е ставало въпрос за жена, макар че е имало замесена и такава.
— Опитвах се да не го улуча — простичко каза Трей и сключи вежди в лека гримаса, — но проклетият глупак не стоеше мирен.
С напредването на времето Сам започна да убеждава Трей да го придружи на бала на льо Нотр вечерта.
— Не можеш да го изпуснеш, Трей. Най-добрата винарска изба във Франция.
При сегашното му състояние това прозвуча като достатъчно разумна причина да се посети един бал.
— Може би, Сам, това е последната ми вечер в Париж.
— Тогава непременно трябва да дойдеш — отсече Сам. — Трябва ти хубаво пиене и жена за последната нощ.
— Защо не — меко каза Трей. Най-сетне всичко с Емпрес беше приключило. Той не би могъл да я дели, а тя не беше жена, която ще се задоволи с един мъж. Ирония на съдбата, помисли си печално той. Колко често се бе разделял с любовниците си, за да живее живота си без ограничения, а ето че срещна жена, която правеше точно същото. Независимо от възрастта си, той изведнъж се почувства стар и съсипан.
Макар че Емпрес беше обещала преди няколко седмици да отиде на бала у льо Нотр, тя изпрати бележка на Етиен, който щеше да я придружава, и се извини, че е болна. На сутринта главата я болеше все така силно. Сякаш Трей си беше тръгнал само преди няколко минути. Чувстваше се толкова зле, че не знаеше дали ще има сили да се усмихне и да размени няколко любезности. От храната й се гадеше и залъкът засядаше в гърлото й винаги щом се сетеше за студения поглед на Трей. Предложението на Аделаид да вземе децата със себе си този ден, я избави от ужасната перспектива да обяснява заминаването му пред тях. След сутринта, прекарана в самосъжаление, което се редуваше с ярост от грубото поведение на Трей, Емпрес реши, че и от двете неща няма смисъл, че през последните месеци е проляла цяло море от сълзи по Трей Брадок-Блек и че вече е време да започне да води свой собствен живот. Затова, Емпрес искрено се зарадва, когато Етиен отказа да приеме обяснението на портиера, че господарката е болна. С думите: „Благодаря ти, Бартлет, ти изпълни задължението си“ той му подаде шапката и ръкавиците си, влезе в дневната на Емпрес и с момчешка усмивка заяви: „Не може да си болна, та нали ще ти кавалерствам довечера“.
Той я развесели с необикновеното си чувство за хумор, разсея я със забавните си анекдоти, накара я да се почувства желана като жена и ценена като приятел. След миналата нощ тя се поддаде на очарованието му. Беше уязвима. Накрая се съгласи да я вземе в девет вечерта. Той й изпрати десет дузини от новите рози „Мадам Исак Перие“, за да повдигне духа й. Струпани във фоайето, прелестните пурпурни рози оправиха настроението й. Грижовната галантност на Етиен също допринесе за това.
Леко дразнещият тон на приложената бележка, примесен с измамния му чар я забавляваха и не преминаваха границите на приличието. Вместо сонет върху листа с герба на фамилията си, той бе написал с едър почерк, че се надява ароматът на розите да я упои и да й замае главата достатъчно, за да му каже „да“. Дори опитът му да я прелъсти беше сърдечен и безобиден и обещаваше мигове на взаимно удоволствие. Ето защо Емпрес реши, че Етиен ще бъде най-разумният и приемлив начин да забрави Трей. Прекалено дълго бе копняла по него, но миналата нощ бе разкрила жестоката истина за чувствата му към нея.
Тя бе изгорила парите, след като с дива ярост, но съвсем безуспешно се бе опитала да ги накъса на малки парченца. Обляна в сълзи, тя трескаво размести шишенцата с парфюм и разтърсвана от неистови ридания, най-сетне намери ножичката си за маникюр. Грабна изпомачканите банкноти, седна на пода и ги разряза на хиляди парченца, сякаш всяко движение на миниатюрното острие се забиваше в студеното, черно сърце на Трей. После събра парченцата, но те не успокоиха истерията й, затова тя ги хвърли в камината и поддържаше бумтящия огън до сутринта.
„Тази нощ, реши тя, стиснала в ръце писмото на Етиен и вдишваща аромата на цветята, ще сложа край на дългото си въздържание, на никому ненужната си вярност към мъж, който няма и най-малка представа какво означава тази дума.“ С Етиен щеше да бъде в безопасност — никакви сълзи и разбити сърца. Освен това беше и много забавен. Той ще държи настрана и някои от по-настойчивите й обожатели. Тя все още не бе готова за сериозната любов, всеотдайността, нежността и огромната важност на брака. Ухажорите, които искаха ръката й, трябваше да почакат, докато заздравее окървавеното й сърце. Засега искаше само да заличи Трей от паметта си, а Етиен, ако можеше да се вярва на слуховете, беше достатъчно опитен и съблазнителен, за да й помогне да го направи.
Животът й оттук нататък щеше да се подреди чудесно. Етиен дойде да я вземе. Изглеждаше великолепно във вечерното си облекло. Не случайно се славеше като най-красивия мъж в Париж. Той се държа внимателно с децата, преди да излязат. Бе любезен и забавен, докато пътуваха към бала в специално изработена за него карета, в която имаше достатъчно място за дългите му крака, предан и мил придружител и партньор за танците, човек с прекрасно чувство за хумор. Емпрес установи, че се смее от все сърце — нещо, което не смяташе, че ще й се случи скоро след предишната нощ.
В съответствие с новото си намерение Емпрес изостави измисления си траур и се облече в пурпурна коприна, гарнирана с черна дантела и дълга сребърна панделка — свободна и екстравагантна вечерна рокля, която отиваше великолепно на сияйното й настроение и на розите на Етиен. Няколко ароматни цвята
