в омайната забрава на усещането, че са се разтворили един в друг.
Когато Емпрес вдигна поглед, видя Трей, все още задъхан и със затворени очи. Той лежеше върху нея, подпрян на лакти, за да я предпази от тежестта на тялото си. Тя обхвана раменете му с нежните си ръце и усети дълбоко задоволство, което се разливаше по цялото й тяло и дълбоко в душата й. Как е могла да мисли, че е възможно да живее без него?
„Как успява да поддържа такова темпо с толкова много мъже“, мислеше си той за нея в това време. Точно в този миг от стълбите се разнесе неясен мъжки глас:
— По дяволите, нали ти казах, че искам да я видя!
В отговор прозвуча гласът на иконома, но думите му не бяха така ясни на пияния посетител.
Трей се напрегна и дишането му се учести, щом шумът от караницата разцепи нощната тишина. Неканеният посетител бе изпратен обратно долу и гласовете постепенно затихнаха. Трей безмълвно се освободи от прегръдките на Емпрес и се претърколи далече от нея.
— Не си отивай! — прошепна Емпрес, щом той се отдръпна. Гласът й бе тих и лишен от притворство, точно както и онази вечер при Лили, когато го бе помолила да остане. Думите й му прозвучаха твърде съблазнително за обзелото го мрачно настроение, а очите, вперени в него, и топлото й податливо тяло бяха примамливо подканящи.
Поведението й на лека жена го отврати и той усети да го обзема несвойствена за него ревност. Нищо чудно, че има нужда от много мъже. Малко бяха жените с такава експлозивна емоционалност, с такава спонтанна готовност да го допуснат в тялото си, така ненаситни.
— Сигурно имаш посетител долу — отчуждено каза той. — А и аз имам друг ангажимент.
Той стана от леглото, отиде до малката мивка в ъгъла и избърса тялото си, за да заличи следите, с които го бе белязала любовта.
— Нямам представа кой беше той — тихо отвърна Емпрес, доловила негодуванието в погледа на Трей, в здраво стиснатите му челюсти, в скованата му поза. — А и вече не е тук. Моля те, остани.
Тъжно установи, че е потъпкала гордостта си заради копнежа си по този мъж.
Трей събираше дрехите си от пода, но щом чу думите й, вдигна глава и я стрелна с поглед. Още усещаше в устата и нейния вкус, желанието продължаваше да дреме някъде дълбоко в него и Трей повика на помощ цялото си самообладание, за да каже:
— Не мога.
— Бих искала да можеше — леко каза тя, разкъсвана от желанието да го задържи и унижението да му се моли.
Той затвори очи, за да се пребори със собствените си пламенни чувства и си пое дъх, преди да й отправи блесналия си поглед. Продължи да се закопчава.
— Обещах на дукесата на Соасон, че ще отида на бала й — каза той с равен глас, макар че напълно бе забравил за това преди да се появи пияният обожател на Емпрес.
— Не можем ли да го обсъдим? — Емпрес седеше в разбърканото легло, настойчиво вперила трескавия си поглед в мъжа, който бързо и мълчаливо се обличаше в средата на стаята.
— Няма смисъл да обсъждаме каквото и да е — кратко отвърна той. — Просто искам да ви благодаря за времето, което ми отделихте, госпожице Джордан.
Сякаш говореше на продавачката в магазина. Той набързо прокара пръсти през дългата си коса, посегна за сакото си извади големия си портфейл, който едва побираше френските банкноти и подхвърли няколко на нощната масичка.
— Кажи ми, ако не стигат. Не знам колко струва майчиното мляко, но доколкото те познавам, сигурно няма да е евтино.
Мигновена нежност смекчи чертите на лицето му, преди да продължи:
— Адвокатите ми ще се свържат с вас по въпроса за сина ми, госпожице. Искрено се надявам на вашата отзивчивост.
Очите му станаха студени, а гласът му суров, когато добави:
— Предупреждавам те съвсем приятелски — ако се опиташ да го държиш далече от мен, ще те унищожа…
Емпрес пребледня от злобата, скрита под привидното му спокойствие, и инстинктивно се дръпна назад, като че ли гласът му щеше да я нарани.
Опустошен от пламенната й страст и влиянието й върху него, Трей избягваше да погледне към Емпрес, — омайно красива сред разбърканите завивки — защото все още я желаеше, защото никога нямаше да й се насити. Но гордостта му, възпитавана от поколения вождове на абсароки, не му позволяваше да изпитва такива чувства към най-известната жена в Париж. Гордостта му помогна да потисне и трепета в гласа си, когато й пожела лека нощ.
Нощта бе тежка и за двамата. Разкъсван от терзания, Трей реши да се върне в Америка. Опакова багажа си и прекара остатъка от нощта, крачейки напред-назад. Емпрес не можа да заспи. Разбитото й сърце кървеше. Гневът и студенината му я убиваха.
На сутринта безмълвна и безчувствена, тя нямаше сили да плаче повече.
Трей дочака изгрева с бутилка коняк.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Още при първа възможност Трей извика портиера и му нареди да се погрижи за билета му до Ню Йорк. Надяваше се да отпътува още същата сутрин, но свободни места имаше само за следобед. Той учтиво благодари на човека, но веднага след като вратата се затвори зад униформения му гръб, изруга и си наля нова чаша коняк, за да подобри мрачното си настроение. Пътуването му до Париж се оказа нещастна грешка, като се изключи чудесният факт, че разбра за съществуването на сина си. Поставена на едни везни с разочарованието му от Емпрес, радостта, че има Макс, натежаваше. Останалите деца също значеха много за него и той възнамеряваше да ги покани да му погостуват, макар че след предишната вечер щеше да е необходимо нещо повече от учтива покана. За щастие големите суми пари правеха Емпрес по-благосклонна, а той разполагаше с тях. „Поведението й поне е предсказуемо“, иронично си помисли той. Беше сигурен, че няма да му създава трудности.
Допи чашата си и излезе, за да изпрати телеграма на родителите си, че се завръща. Поради обичайното закъснение, предизвикано от бюрократичните формалности, се прибра в хотела, когато денят бе доста напреднал. Фоайето беше пълно с хора, които считаха сутрешната разходка за неотменима част от дневния си режим и в този момент или се връщаха, или се отправяха навън, за да се отдадат на здравословните си занимания. На този фон Сам Честър, все още облечен във вечерните си дрехи, изглеждаше доста странно. Не по-малко чудновато обаче изглеждаше и самият Трей, който бе единственият индианец сред редовните посетители на хотела — все бизнесмени или безделни аристократи. Поздравът, който Сам, очевидно доста пийнал, изрече на висок глас, отекна в тихото помещение и Трей с учтива усмивка посрещна вперените в него погледи, защото реши, че тъкмо Сам е човекът, който ще му помогне да откъсне мислите си от Емпрес. От вида на приятеля му личеше, че Трей ще трябва доста да се потруди за да го настигне в пиенето.
Въпросите, породени от първоначалната изненада от срещата им, получиха своите лаконични, обичайни за мъжете отговори, които не признаваха минало и бъдеще и засягаха единствено непосредственото настояще. След това Трей и Сам се отправиха към Клуба на жокеите, за да убият времето до края на деня. Говориха за коне, после неизбежно стана дума за жени, а с напредването на деня обсъдиха и качествата на различните марки коняк. Слънцето топло струеше през високите прозорци, а конякът, поднесен както Трей го обичаше — с резенче лимон, оваляно в захар — разливаше приятната си топлина по тялото му и като че ли заобляше острите ръбове на недоволството и разочарованието му. Докато разговаряше със Сам, Трей си припомни безгрижните дни в колежа, когато удоволствията и забавленията нямаха край, проблемите не съществуваха и не можеше да се случи нищо по-лошо от това да си навлечеш неблагоразположението на някой преподавател. Нима беше само преди няколко години? В този миг Трей се чувстваше като старец.
— Чу ли за дуела заради дукесата на Монтрьо? — кестенявата коса на Сам стърчеше като наелектризирана от неизтощимата му енергия. В колежа двамата бяха в дъното на всички лудории, неуморими и импулсивни сродни души. И сега очите на Сам блестяха, докато разказваше за пикантния скандал, предизвикан от някакъв млад офицер, който се дуелирал заради омъжена жена, по-възрастна от
