който размътваше разума му, разяждаше душата му и го правеше безсилен. Никоя жена не го беше карала да се чувства така. Никоя. Той изруга към изрисувания с безгрижни купидончета таван, като че ли богато украсената златиста повърхност бе виновна за състоянието, в което се намираше.
Емпрес лежеше с гръб към Трей в своята половина на леглото и тихичко плачеше, унизена и изпълнена със самосъжаление. Въпреки циничното му и подигравателно поведение през последните две седмици, въпреки неприличните му намеци, тя не бе допускала подобно нещо — безчувствено, почти животинско съвкупление, като че ли са непознати и дори по-лошо — врагове. Тя вече не познаваше мъжа до себе си и не можеше да продължава да се залъгва с розови мечти или спомени за времето, прекарано заедно с Трей. Човекът, който лежеше до нея, бе друг — суров и безмилостен. Тя го чувстваше чужд и искаше да се откаже от изтощителната битка, която водеха помежду си. Изправи се и се измъкна от леглото, за да избяга от ужасното си нещастие, но ръката на Трей я възпря. Пръстите му се сключиха като белезници и я придърпаха назад.
— Не съм свършил.
Беше се изтегнал лениво и отпуснато, но видът му бе в пълна противоположност с позата и изразяваше разтърсващите го чувства. Малкото здрав разум, останал незасегнат от лудостта му по тази жена, му подсказваше, че именно тези чувства са най-голямата грешка в живота му.
— Моля те, Трей, не по този начин — помоли Емпрес. В погледа и в гласа й се долавяше огромно съжаление.
Видя как той се опита да отговори и не успя.
— Защо не — меко попита той, но остана все така напрегнат и неспокоен. — Нали си свободна тази вечер. — Лицето му бе сурово, а пръстите му причиняваха болка. — Аз съм ангажиментът ти за тази вечер. Няма ли да ми предложиш малко от всеизвестното си щедро… гостоприемство? И аз съм като другите мъже.
— Няма други мъже — тихо отвърна Емпрес. Беше уморена да се преструва и искаше да достигне сърцето на този студен и рязък мъж, който стискаше китката й до болка.
— Лъжеш — дрезгаво се сопна той.
— Питай ги — примоли се Емпрес с единственото желание да се оттегли от бойното поле на взаимното им неразбирателство.
— Колко забавно! Дали да попитам всеки поотделно, или да ги събера всичките? Моите поздравления за самообладанието ти, скъпа. Блъфираш великолепно! — Той й намигна съвсем не на място и й подари най- ослепителната си подигравателна усмивка.
— Това е самата истина! — изрече с равен глас Емпрес и погледна мургавия красив мъж, спал с толкова много жени, че сигурно бе последния човек на земята, който имаше право да й чете морал. — Ти си единственият мъж, с когото съм била.
— Сигурен съм, че това е просто една очарователна лъжа — отговори Трей с преднамерена вежливост, но не повярва на думите й, защото собствената представа за веселата вдовица от Париж бе съвсем различна. Човек не получава току-така прякора Зелената изкусителка. — Сигурно в повечето случаи невинният ти номер минава, нали? — закачливо добави той.
— Какво искаш от мен? — уморено попита Емпрес с разбито сърце, опустошени мечти и излъгани надежди — и всичко това заради един красив мъж, който някога е бил мил с нея.
— Като начало искам да спя с теб непрекъснато в продължение на около седмица, а след това отново ще преразгледам правата си. Как ти се струва?
— Като Трей Брадок-Блек, най-добрия жребец за разплод в света — остро отвърна Емпрес и в този миг осъзна колко далече са представите й за него от истинската му разгулна същност. — Освен това нямам никакво намерение да те приемам в дома си — разгорещено добави тя и се опита да се освободи от желязната му хватка.
Той не помръдна, но продължи да я стиска без никакво видимо усилие.
— Не мисля, че е необходимо съгласието ти, скъпа — провлечено каза той и изгледа непримиримата й фигурка от глава до пети, но тонът му бе не по-малко разгорещен от нейния. — Ще ми бъде също толкова интересно да те завържа за леглото си и да си припомня всичко, което някога ти харесваше.
— Съжалявам, че ще те разочаровам — отмъстително отвърна тя, предизвикателно изправена срещу него с разрошена коса, измачкана рокля и по чорапи, — но с Макс програмата ни е напълно запълнена.
— Няма нужда да те развързвам, за да го кърмиш.
— Чудовище! Тук не ти е Монтана, където думата ти е закон. — Гласът й трепереше от гняв. — Родът Джордан са благородници още от времето на Шарлеман, когато твоите абсароки не са били виждали дори и кон и са ловували пеша.
Той замря. Нито един мускул не потрепна на безизразното му лице.
— Не ме интересува — думите му бяха властни, също както и позата му — дори родът Джордан да е отпреди Потопа. — Едно мускулче под скулата му конвулсивно трепна и наруши пълната неподвижност на лицето му. Гласът му се снижи до стенещ шепот. — Не ме интересува дали са яздили коне хиляда години преди нас, защото, ако реша да те отведа тази нощ, ще го направя. Разбираш ли? Лесно ще намеря дойка за Макс. Не се заблуждавай по отношение на възможностите ми. — Той почти строши костите на китката й.
Тя пребледня, като си спомни за властната натура на Трей. Знаеше, че способен на всичко, той не бе джентълмен, който я ухажва. В съзнанието й изплуваха всички белези на властта на семейство Брадок- Блек — личната охрана, малката армия от хора от племето, частната железопътна линия и влакът, влиянието им върху политиката, огромното богатство. Спомни си как веднъж в ранчото бе попитала Трей какво възнамерява да прави по-нататък и той й бе отвърнал: „Ще управлявам моята половина от Монтана“.
— Наистина ли? — Очите й искряха зелени и дълбоки на бледото лице. — Наистина ли ще ме затвориш?
— Може би — отвърна той. — Ела тук и ще го обсъдим.
— Презирам те! — Всяка дума бе изречена отчетливо, пропита с омраза.
— Всичко това е лудост — безизразно каза той. — Така че нищо няма значение, докато се радвам на очарователната ти компания.
— Никога не бих го направила по собствено желание — горчиво и намусено отсече тя.
— Я да видим дали не можем да направим това. Усмивката му бе така неприятна, че я накара да изтръпне от откровената враждебност, която прочете в нея. Той я дръпна и тя разтреперана се приближи. Този суров и неумолим мъж я плашеше.
— Съблечи се. — Дори в тези прости думи се криеше заплаха. — Не съм те виждал от месеци.
Тя се поколеба за миг, но изражението на лицето му не допускаше отказ. Затова, когато пръстите му леко се отпуснаха, сякаш да проверят дали ще се подчини, Емпрес наистина го стори.
Тя се изправи пред него, като едва се държеше на краката си, погледна го изпод гъстите си мигли, а в магнетичните й зелени очи проблясваше отново проклетото невинно пламъче. Той разбираше много добре защо я наричат Зелената изкусителка.
— Чакам. — Той се облегна на украсената табла на леглото и прокара ръце през дългата си коса.
Емпрес посегна към малките емайлирани копчета на роклята си.
— Първо си пусни косата — нареди той в желанието си да я види каквато я помнеше, а не с модерната парижка прическа. — Искам да почувствам косата ти.
Тя посегна към едно от кокалените гребенчета в косата си, но заплашителната команда я накара да възнегодува, а моментният й страх бе заменен от гняв, когато презрително каза:
— Да, сир. Ще искате ли още нещо, Ваша светлост?
— Още доста неща, скъпа, преди да приключим — лениво промърмори той, но очите му ехидно блестяха. — Ще изпробваме твоята покорност и моето въображение… когато му дойде времето.
— Отказвам… — процеди тя през зъби. Очите й мятаха зелени мълнии, предизвикани от деспотичните му заповеди да се държиш с мен като с някаква…
— Уличница? — подигравателно й подсказа той.
— Точно така. Никога! — Тя стоеше, стиснала украсения гребен като оръжие.
— Мисля, че тази роля много ви отива, госпожо Майлс. Аз несъмнено не съм първият от харема, който
