Освен обяздването, Гай се учеше да язди като абсароки и когато веднъж отиде да види новите му умения, сърцето замря в гърдите й. Разперил ръце, Гай пазеше равновесие на гърба на един препускащ кон и от мястото, от което го наблюдаваше, й се стори, че той се накланяше твърде опасно, докато конят обикаляше в кръг. Тя едва сдържаше писъка в гърлото си и го гледаше унесена, очаквайки всеки момент да се строполи долу. Като я забеляза, Гай весело й махна и тя отвърна на поздрава му, скована от страх. Пулсът й се успокой едва когато Гай най-сетне седна на седлото. Емпрес видя как брат й стигна до Трей, който наблюдаваше урока, и започна оживено да жестикулира и да му обяснява нещо, или по-скоро да го убеждава в нещо. Яхнал прекрасния си дорест кон, Трей го изслуша мълчаливо, после кимна. Очевидно Трей се бе съгласил да изпълни молбата на Гай, който само миг по-късно яхна коня си и се провикна:
— Гледай ни сега, Преси, гледай!
Емпрес разтревожено се вкопчи в перилата, като видя, че Трей и Гай се насочват към двата противоположни края на хиподрума, бавно обръщат конете си и ги насочват право един срещу друг. Те потеглиха отначало в тръст, после в лек галоп и накрая се понесоха устремно към центъра. Двамата оставиха конете да препускат сами, изправиха се върху гърбовете им, балансираха, внимателно прецениха скоростта и разстоянието и размениха местата си с отскок, когато дорестият и черният кон се разминаха.
Гай се справи с момчешка решимост и прекалено разгорещено, а Трей изпълни невероятната маневра грациозно и леко, с пестеливи движения, сякаш се бе родил върху седлото. Емпрес си спомни, че под образа на младия безделник се крие синът на вожда на войните, възпитан като наследник на баща си.
Гай препусна към нея, спря коня си малко преди да стигне оградата и развълнувано възкликна:
— Виждала ли си такова възхитително нещо? Научих го само за два дни. Трей ми каза, че ще ме научи да скачам от коня и да го възсядам в галоп.
Макар и с изцапано лице и бричове. Гай целият сияеше. Облечен в семпли кожени дрехи и мокасини, Трей мълчаливо седеше върху седлото на коня си зад Гай и изглеждаше спокоен и отпуснат, стиснал късите юзди в мургавите си ръце с невъзмутимо изражение. Само в очите му играеха закачливи пламъчета.
— Нали Трей е най-добрият учител на света? Никога не бих могъл да науча това от Лаклер, дори след милион години — оживено продължи Гай и понеже Емпрес не отговори веднага, додаде: — Нали, Преси? Знаеш, че съм прав. Той е най-добрият учител.
Емпрес се насили да се съгласи.
— Да — механично каза тя.
Младият ездач се усмихна на красивата жена, загърната в рисова кожа.
Но двамата възрастни си мислеха за нещо малко по-различно.
В края на седмицата Макс вече разпознаваше Трей и когато той влезеше в детската, очите му, които толкова приличаха на тези на баща му, заблестяваха от радост. Той започваше да размахва пълничките си крачета и ръчички и не се успокояваше, докато Трей не го вземеше на ръце с думите: „Я се усмихни на татко!“, което той правеше с удоволствие, а детето щастливо гукаше и се смееше. В отговор получаваше гордата усмивка на баща си. Дори бавачката се поддаде на очарованието на Трей, след като узна, че всяка година той ходи да лови сьомга близо до родното й село в Шотландия.
Емпрес просто не издържаше, когато той и бавачката се впускаха да обсъждат поезията на Робърт Бърнс и когато веднъж раздразнено го попита откъде е толкова добре запознат със специфичния диалект, на който пише Скот, той й отвърна, видимо развеселен:
— Сигурно няма да ти е интересно да узнаеш. Свързано е с училището в една далечна планинска долина и с една учителка, която…
— Наистина не ми е интересно — разгорещено го прекъсна Емпрес и се запита дали има жена по-света, която да не е допринесла с нещо за топлата, искряща светлина на погледа му.
Макс вече участваше във всички детски мероприятия. Независимо от програмата им, той винаги бе настанен в едната ръка на Трей. Едуард заемаше другата. Накрая всички излизаха навън сред оглушителния шум на тичащи крачета и пискливи детски гласове.
В събота бавачката имаше почивен ден и се случи така, че всички деца бяха по стаите си. Трей си почиваше, докато Емпрес кърмеше Макс. Той винаги сядаше на това кресло, когато идваше в детската стая. И сега се намираше там — по риза и с разкопчана яка. Понякога погледите им се срещаха и Емпрес винаги първа извръщаше очи, уплашена от молбата, която долавяше в неговите. Той обаче изобщо не понечи да я докосне, вглъбен в собствената си вътрешна борба. „Какво да правя с теб?“ — продума той в здрачната стая и неволно издаде мислите си, после печално се усмихна и отмина издайническите си думи с едно свиване на рамене.
„Каквото искаш“, помисли си Емпрес, но не го каза, макар че усещаше как желанието се събужда в нея под влияние на силното мъжко присъствие.
Лилавите вечерни сенки очертаваха отпуснатата му поза, докато седеше пред огъня в детската, облегнал глава на стола и положил изящните си ръце върху щампованата с едни рози тапицерия. Няма по- голямо блаженство от ласките на тези ръце, мислеше си тя, но случайно изпуснатите от Трей думи се основаваха само на физическата необходимост и ако сглупеше да съзре в тях нещо повече, после щеше да плаче и горчиво да се разкайва. Затова тя отвърна толкова спокойно, колкото можа:
— Ако нямаш нищо против, можеш след малко да ме заведеш на вечеря. Мисля, че Макс вече заспа.
Това бе първата покана, която Емпрес му отправяше откакто бе пристигнал и той прие, като си каза, че не бива да очаква прекалено много от това
Вечерята тази вечер бе en famille — шумна, бурна и много опасна поради подводните течения на чувствата. Под меката светлина на газената лампа малката дневна, обзаведена в червено и с лакиран махагон, предлагаше своеобразно уединение, като че ли Трей и семейство Джордан бяха откъснати от света. По алените стени пълзяха плътни сенки, а тъмното петно на килима и мрачните форми на строгите махагонови мебели се сливаха в забулен здрач. Осветени бяха само оживените лица на децата и двамата възрастни, сякаш бяха актьори в някоя камерна пиеса.
Децата се смееха и се закачаха, както обикновено. Трей бе внимателен, търпелив и любезен, но някак разсеян и те не успяха да го въвлекат в лудориите си. Той отказа първото ястие и не се докосна до второто. Опита малко от телешкото, но направи знак да го отсервират след първите няколко хапки. Емпрес не можеше да вкуси нищо. Сърцето й блъскаше лудо в гърдите. Струваше й се, че туптенето му е по-силно от смеха на децата. Бяха прекалено близо един до друг. Вдигнеше ли очи, веднага го съзираше — отново официален, със сако и връзка, леко смръщен, когато не разговаряше с децата, облегнат на стола си и старателно отбягващ да погледне Емпрес. И на двамата вечерята с децата поразително им напомняше на снежните дни в Уинтър Маунтинс.
Гай трябваше два пъти да попита Трей дали е взел билети за цирк и когато той най-сетне чу въпроса, само кимна в отговор, но руменината по бузите на Емпрес веднага го разсея. Двете напълно еднакви розови петънца на скулите й изглеждаха като положени с четка. Трей си спомни, че тя винаги се изчервяваше така, докато се любеха и неспокойно се размърда на стола, като усети, че се възбужда.
— Искате ли десерт, господине?
Трей вдигна поглед и механично поклати глава.
— Трей, трябва да си вземеш малко — настоя Емили.
— Хапнах преди да дойда.
— Не си, нали беше с нас.
Едва тогава той си спомни, че наистина не е ял. Беше пил прекалено много предишната вечер заедно със Сати в „Ша Ноар“, където гостите на дукесата продължиха празненството, затова сега изобщо не му се ядеше.
— Това е шоколадов мус, Трей — продължи да настоява Емили, на чийто уши проблясваха перлените обички, които й бе купил същия ден.
Той кимна и прислужникът внимателно постави чинията пред него. Изяде една лъжичка, обърна се към грейналото в очакване лице на Емили, каза: „Прелестно“ и се зачуди какво е хапнал току-що. Спокойно можеше да е варено дърво.
Без да се тревожи, че може да нарани чувствата на братята и сестрите си, Емпрес дори не се престори,
