баща на сина ви, ще бъде в моя полза? — По лицето му нямаше и следа от вежливост. — Ако е така, бих искал да се възползвам от преимуществата си още сега. Или не ви предизвестявам достатъчно рано?
Емпрес бе втренчила яростен поглед в него и не вярваше на ушите си, но бързо се съвзе и нареди:
— Вън!
Трей с обич погледна сина си и й отвърна:
— Не! — прост отговор, примесен с известно неуместно задоволство.
— Ще повикам прислугата — разгорещено го заплаши Емпрес.
Той повдигна вежди и набързо прецени положението.
— Ами добре! — Подобно нещо не бе в състояние да го смути.
— Ще повикам полицията!
— Както искаш — любезно отвърна той. — Вярвам, че във Франция бащинските права все още попадат под защитата на закона.
— Проклет да си! — изкрещя тя, въпреки слугите и Макс. Не можеше да издържа повече.
Лицето му бе непроницаемо.
— Чувствата ни са напълно взаимни, скъпа Емпрес — много меко каза той.
Макс обърна личицето си по посока на вика на Емпрес, изхлипа тихичко в отговор, след което нададе пронизителен писък с пълно и целият почервеня.
— Гладен е — неспокойно заяви Емпрес, като се надяваше, че Трей няма да си позволи да измъчва Макс след изявлението си за бащиното право. Тя протегна ръце към сина си и нетърпеливо зачака. Трей се поколеба за миг, после целуна детето по челото и го подаде на майка му.
— Сега ще те помоля да ме извиниш… — остро каза Емпрес, спокойна, че Макс вече се намира в ръцете й.
Трей се настани в един удобен стол и се престори, че не разбира думите й.
— Няма защо — лениво отвърна той. — Независимо от това дали ми вярваш или не, това е единственото ми дете. Как се казва?
Емпрес се поколеба дали да му отговори, или да подхване отново спора, но реши, че няма нищо лошо в това да отговори на въпроса му.
— Макс — каза тя, като пропусна множеството фамилни имена.
— Защо го кръсти така? — гласът му прозвуча почти благо на фона на детските писъци. Трей се настани удобно, облегна се и скръсти крака. Бе сменил омачканите си вечерни дрехи със сиво сако от туид и кожени бричове, тъй като Гай настояваше Трей да поязди коня му. В тези дрехи изглеждаше като истински англичанин, ако се изключи великолепната му дълга коса.
— Това е името на рода ни — кратко отвърна Емпрес, седнала в люлеещия се стол. Би предпочела да не кърми Макс пред Трей, но само един поглед към небрежната му поза беше достатъчен, за да я убеди, че той няма никакво намерение да си тръгва. Искаше й се да го застреля, както си седи там, но вместо това започна нервно да разкопчава роклята си.
— Какво направи с бавачката? — попита тя, защото й се струваше, че споменаването й ще придаде на сцената някакъв делови оттенък и ще намали напрежението от вперения поглед на Трей. Тя намести Макс до гръдта си и се помъчи да изглежда невъзмутима, сякаш всеки ден кърмеше сина си в присъствието на Трей.
Той не отвърна веднага, но Емпрес не вдигна очи, защото усещаше изгарящия му поглед върху голата си гръд.
Гласът му прозвуча меко и някак умислено:
— В петте минути, с които разполагах, преди да се появиш, я нарязах на парченца и я изхвърлих. Ама че глупав въпрос. Просто я отпратих.
Мислите му бяха заети с детето. „Моят син“, мислеше си той. Вслушваше се в чистото възвишено звучене на тези две думи.
Емпрес вдигна глава, учудена от благия му глас.
— И тя си отиде?
Бавачката беше шотландка, която би се изправила дори срещу Трей, без да й мигне окото.
Той само вдигна вежди в отговор на наивността й и се смъкна малко по-надолу сред меките възглавници на креслото, без да изпуска от поглед майката и детето — и двамата негови. Чувството, което изпитваше, бе толкова завладяващо, че той стисна облегалките, за да не скочи и да притисне и двамата в обятията си.
Стаята изведнъж утихна. Чуваше се само звука на сучещото бебе и Емпрес побърза да сведе поглед към него, за да избегне упорития поглед на Трей. Как е възможно така внезапно да нахлуе в живота й и в същото време да си седи там удобно и мълчаливо, сякаш нищо не се е случило, сякаш е напълно в реда на нещата? Нещо повече, властното му мъжко присъствие напомняше на хлопане по врата в среднощната тишина — упорито, задължаващо. Трей беше единственият мъж, който я възбуждаше само с поглед, но тя се бореше със себе, си като си повтаряше, че е само една от многото жени, които той караше да се чувстват така. Тази капризна чувственост бе присъща единствено на Трей. Тя беше негова втора природа. Той я разпръскваше около себе си със същата лекота, с която дишаше и на Емпрес и бе прекалено трудно да й се противопоставя. Беше решила да се бори със слабостта си и да не се поддава на обаянието на Трей. Никога вече!
— Не искам да бъдеш с други мъже — неочаквано промълви Трей, но в тишината думите му звъннаха подобно на ромолящ поток от звуци.
След първоначалната почуда, Емпрес притвори очи, за да превъзмогне необузданите чувства, които я разтърсиха — толкова много казваха и значеха тези приглушени думи. Те бяха изпълнени с желание и нежност, толкова властни и дълбоки, че навяваха в мислите й спомени за меки завивки и горещи тела.
— И аз не исках да бъдеш с други жени — отвърна тя, повдигна очи и гласът й затрепери от вътрешната й борба да му устои. Ала когато си спомни за последния си разговор с Валери, гласът и укрепна. — Но за теб това нямаше значение, нали?
— Не съм имал други жени — меко каза той. Не й каза за мъчителните дни, прекарани под въздействието на опиума заради нея, нито за това, че е убил човек заради нея, нито че съзнателно бе странил от жените и че тази сутрин бе напуснал контесата отново заради нея.
— Не ти вярвам. — Тя с усилие успя да възвърне нормалния си тон. Думите му не й бяха достатъчни, пък и идваха твърде късно. Нощите, които бе прекарала обляна в сълзи и унесена в мисли за Трей и любовниците му, не й позволяваха да му повярва. — Кога се роди бебето? — попита тя нарочно, за да му напомни за изневярата.
— На четиринадесети септември. Момиче е — добави той, усетил следващия й въпрос. — Валери го остави под мое попечителство. Не я искаше при себе си. Кожата й беше прекалено тъмна. — Тонът му не беше осъдителен, но сам по себе си, разказът му беше ужасяващ.
— Къде е тя?
Детето сигурно е негово, помисли си Емпрес и сърцето й се сви от болка. Сигурно е бил влюбен в нея. Трей не би направил подобно нещо за детето на чужд човек.
— При родителите ми във Вашингтон. Бел сигурно ще стане първата жена президент, ако мама я възпита, както си знае.
Този път усмивката му нямаше нищо общо с тази от последните няколко дни. Цинизмът беше изчезнал и на негово място имаше искреност и топлота. А когато той каза: „Макс и Бел ще станат големи приятели.“, Емпрес трябваше да употреби цялата сила на волята си, че да устои на покоряващата му усмивка.
— Няма да стане — отвърна Емпрес толкова рязко, че ръчичките и крачетата на Макс рефлекторно отхвръкнаха настрани и той тихичко изхлипа, преди отново да налапа гръдта й.
Макар че изявлението на Емпрес бе съвсем не на място, Трей незабавно отговори:
— Ще стане. — Нищо на този свят не му бе доставяло по-голямо удоволствие от гледката на Емпрес и сина му.
— Не! — Тя не искаше да спори, не се интересуваше колко струва копнежът й по него в сравнение с репутацията му на женкар. Не желаеше да избира между любовта и сигурността, нито пък желаеше да узнае къде свършва страстта и любовта. И най-силната любов загива, ако не е придружена от вярност и почтеност, а Трей не беше способен на това. Никога не е бил, никога не е искал да бъде, тъжно си мислеше
