примижал:
— Дамата беше достатъчно интригуваща, за да ме задържи цяла нощ. Между другото как обясняваш на децата посещенията на мъжете? — на един дъх попита той, защото и двамата копнееха да получат отговор на измъчващите ги въпроси и терзаещата ги ревност, защото искаха да си отмъстят за дългите нещастни месеци.
— Върнах се от операта в полунощ.
— О, и децата вече спяха?
— Колко проницателно — отговори тя, отиде до прозореца и се загледа навън, сякаш присъствието му нямаше никакво значение.
Значи веселата вдовица бе забавлявала мъжете до късно снощи, мислеше си той, загледан в силуета й, който се открояваше на прозореца. Но защо това толкова го учудваше? Ако някой познаваше разгулната й душа, то това определено бе самият той. Но как успяваше да изглежда толкова свежа и невинна тази сутрин, облечена в жълтата си копринена рокля, с преметнатата си, почти детински пухкава, златиста коса и същевременно всяка нощ да се отдава на разврата. Той почувства желание да обхване с ръце малката й, крехка талия, да я привлече към себе си, докато усети, че тя го прегръща и да зарови лице в ухаещата й на люляк коса. Вече не се залъгваше, че единствената причина да бъде тук са децата. Обладан от луда ревност към всички останали мъже в живота й, той й каза със заповеднически тон, какъвто не бе използвал пред нито една жена:
— Няма да чакам още дълго.
Тя се извърна към него, но не се престори, че не разбира какво иска да й каже Трей. Емпрес ядосано прокле и него, и ужасната му самоувереност и каза:
— Не можеш да ме принудиш.
— Няма да се наложи — усмихна се той.
Самоувереността му, раздърпаният му вид и опияняващата му сексуалност я раздразниха. Но ако трябваше да бъде честна пред себе си, той имаше право. И именно това я ядосваше повече от всичко друго. Как успяваше да я накара да го пожелае само с един поглед на страстните си очи; как събуждаше в тялото това дълбоко и разтърсващо чувство, когато другите мъже не постигаха никакъв успех, а полагаха огромни усилия? Той не й бе предложил нищо друго освен едно преходно удоволствие, последвано от разбито сърце и тя го ненавиждаше.
— Бих се радвала, ако престанеш да идваш тук — заяви Емпрес, вбесена от него и от собствената си реакция.
— Ще трябва да го гласуваме — съобрази той. — Мисля, че чувам децата.
Емпрес се изчерви.
— Проклет да си, Трей — каза тя и едва се удържа да не извика и да не го дари по самодоволната физиономия. — Не можеш да нахлуваш обратно в живота ми просто ей така.
Той я възнагради с топла, снизходителна усмивка.
— Ти само ме гледай — незлобливо й отвърна той и стана от пода с едно-единствено гъвкаво движение.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Емпрес прекара по-голямата част от времето, докато Трей и децата бяха навън, в напрегнато очакване дали той няма да разбере от някоя случайно изпусната дума за раждането на Макс. Не, че това би имало някакво значение за него, мислеше си тя, докато сърцето й биеше учестено, но въпреки това тревогата не я напускаше. Какво ли ще направи, ако узнае? Дали ще започне да се пазари и да изисква? Дали ще я заплаши, че ще обяви Макс за незаконно роден? Не, той не би направил нищо подобно, тревожно се увери тя след малко. Трябва да престана да се притеснявам, повтаряше си Емпрес. Ако се вярваше на Арабела Макгинис, Трей Брадок-Блек нямаше да остане безразличен към сина си.
Всеки път, когато вратата на дневната се отваряше, за да пропусне някой нов гост този следобед, тя бе разтърсвана от безпокойство, защото независимо от разсъжденията си се боеше, че Трей може да нахълта сред приятелите й и с някоя необмислена дума да я злепостави отново пред всички. Емпрес никога не би преживяла срама от разкритието, че той я е купил от един публичен дом, не би понесла ленивото му, присмехулно подмятане, че някога е била за продан. Възможността за подобно развитие на нещата, я караше да трепери през цялото време на обикновено безгрижните си следобеди на чаша чай и тя побърза да отпрати всички под вече изтъркания претекст, че я боли глава.
Малко преди да се стъмни, Трей влезе, придружаван от рояка дечурлига, учудено огледа тихата стая и моментално изстреля:
— Къде е харемът?
Седнала до огъня, Емпрес разпределяше поканите, пристигнали през деня, но щом чу гласа му, ръцете й се разтрепериха и тя благоразумно остави писмата настрана.
— Чаят свърши в шест — каза тя, без да обръща внимание на забележката му.
— Така ли го наричаш? — запита подигравателно той, макар че знаеше много добре кога се сервира чаят и съзнателно беше излязъл по това време. В този миг Едуард нетърпеливо задърпа ръката на Трей, за да привлече вниманието му върху нещо, което сериозно го занимаваше в момента, а Гай, Емили и Женевиев се скупчиха около Емпрес и оживено й заразказваха какво им се е случило през деня. Тя получи подробно описание на всички животни в зоопарка и разгледа най-новите им подаръци. Децата й разказаха с възторжени възгласи как им бяха позволили да разпънат триножниците си в Лувъра и как, за да задоволят обичта на Гай към конете, всички бяха прерисували по нещо от „Арабската битка“ на Делакроа.
— Трябва да видиш как Трей рисува коне — заяви Гай и после всяко дете изреди по един дълъг списък с достойнствата на Трей. Емпрес учтиво изчака паузата, когато те си поеха дъх и сложи край на описанията на бляскавите качества на Трей, като им напомни, че вечерята ще бъде поднесена скоро.
— Благодарете на Трей — нареди тя, — идете горе и се измийте.
Децата обсъдиха с Трей маршрута си за следващия ден, отрупаха го с бурни благодарности и изтичаха навън с думите:
— До утре в десет. И да не забравиш!
Щом шумът от стъпките им утихна, Емпрес усети в себе си раздразнение, задето Трей бе дарил с вниманието си децата и макар, че те много го харесваха и поведението й едва ли беше подходящо за случая, тя сковано заяви:
— Благодаря ти, че беше толкова мил с децата.
— Удоволствието беше мое — простичко каза той.
— Сигурна съм, че можеш и сам да намериш изхода — отсечено отвърна Емпрес, защото бързаше да се погрижи за Макс преди вечерята на децата. Чудеше се каква ли заплетена схема от вечери и посетители ще й се наложи да скалъпва, за да се избави от присъствието на Трей в случай, че той реши да остане в Париж за дълго.
— Няма ли да ме поканиш на вечеря? — лениво за пита Трей, като в същото време си мислеше, че я харесва повече с пусната коса, без брошката, без тази тъмносиня рокля, която днес някак изкуствено я бранеше от него.
— Няма — отсече тя. Трей можеше да я накара да отстъпи що се отнася до щастието на децата. Тя не смееше да им забрани да се срещат с него, след като толкова много го обичат, но фамилиарностите нямаха нищо общо с нея. Трей Брадок-Блек беше един безскрупулен, самовлюбен и изключително богат млад мъж и споменът за усилията й да превъзмогне чувствата си към него не й позволяваше да се поддаде отново на неподправения му чар.
— Изглежда, ще трябва да вечерям сам — каза той, но в погледа му се четеше нещо съвсем друго.
Емпрес сведе поглед към ръцете си само за миг, колкото да потисне твърде резкия си отговор, след което отново вдигна очи.
— Ако бях по-великодушна, сигурно щях да те възнаградя със симпатиите си, но аз не съм. Надявам се, че придружителката ти от снощи е все още свободна.
Тя напълно забрави за приличието, като си спомни случката от сутринта, стана от стола, вирна глава, за да срещне погледа му и изрече:
