тя.
— Върви си! — гневно заповяда тя. — Искам да си отидеш и никога повече да не се връщаш — добави натъртено тя. Като че ли самото произнасяне на думите щеше да я опази от бурните чувства, обхванали сърцето й.
Резкият й тон му напомни, че Емпрес Джордан има свой собствен нов живот и че независимо от сина им, чувствата, с който си спомняха за живота си заедно, очевидно бяха съвсем различни.
— Искам сина си — безцеремонно заяви Трей.
Тя можеше да го пренебрегва заради други мъже, но нямаше право да отнема сина му.
— Ще се боря с теб до последния си франк. Той е мой.
— Наш е — поправи я той с мрачна сериозност. Веднъж по време на непрекъснатите кръвопролитни битки между Блекфийт и абсароки някой открадна превъзходния му кон. Той продължи издирването в януарския студ дори след като всички останали от групата се бяха отказали, преброди четиристотин мили, навлезе много навътре в Канада, но го намери. Ако Емпрес знаеше това, може би нямаше да му отговори по този начин.
— За нищо на света — каза тя.
— За нищо на света ли? — неприятно се засмя той. — Не мислиш ли, че вече е доста късно, скъпа? — Ако Емпрес искаше от него да воюва за правата си, той с удоволствие би се съгласил. Всъщност никога не бе поставял под съмнение умението си да получи онова, което иска. Но с нейния усет към сделките може би щяха да постигнат и по-сполучливо споразумение.
— Ех, скъпа моя — кротко подхвана той. — Ти винаги си умеела да се пазариш чудесно. Личи си от цялата гази тълпа от… как ли е най-удачно да нарека похотливите мъже около теб?
— Би трябвало да знаеш — отмъстително мило отвърна Емпрес. — Ако ще говорим за похот, сигурна съм, че ти стотици пъти си изпитал това усещане.
— Хайде да не се обиждаме, миличка. — Той успяваше да овладее гнева в гласа си — умение, придобито от адвокатската му практика. — Нека просто кажем, че приятелите ти до един са се подвели по твоята благовидна прямота, от която аз винаги съм се възхищавал. Всичко, което искам, е да ме включиш в тълпата и да прибавиш параграф за свиждане със сина ми. Ще съм щастлив, ако ми отредиш тази привилегия. Предполагам, че прагматичната ти душичка ще открие преимуществата. Сигурно поддържането на къщата струва много пари.
— Ами ако се съглася? — кисело попита тя.
— Е, всички те познават като една „общителна“ вдовица. Защо да не обърнеш малко внимание на стария си приятел. Сложи Макс да си легне, защото той отдавна спи, заключи вратата и още сега можем да изпробваме тесничкото легло на бавачката. Остава просто да ми кажеш — попита той с очароваща подигравателност в тона си — дали предпочиташ франкове или долари.
Грубостта му бе просто невероятна.
— Предпочитам да изчезнеш заедно с отвратителното си предложение и да отидеш да забавляваш някоя друга — отсече Емпрес, трепереща от гняв, като едва успяваше да се владее.
— Но аз искам да забавлявам теб — каза той с ослепителна усмивка.
— Ще трябва да застанеш на опашката, скъпи Трей. — Отмъстителността й проблесна в отговор на усмивката му. — Изглежда, че съм много търсена.
— И има защо — отвърна той и погледът му се плъзна надолу по цялото й тяло, върна се нагоре и се спря на налетите й разголени гърди.
— Не си се променил — отбеляза тя.
— Ти също… освен… — тихичко промълви той — освен тези невероятни гърди. Ти си като богинята- майка, скъпа.
— Можеш да гледаш, колкото си искаш — каза тя и нарочно смъкна по-надолу спящото в скута й дете, за да не пречи на погледа на Трей. — Но няма да получиш нищо повече. — Мислеше, че е за продан, нека разбере, че не той ще е купувачът.
— Не ме предизвиквай, Емпрес. — Той измери с очи разстоянието помежду им. — Аз никога не губя. Съветвам те да запомниш това.
— Все някога ще ти се случи за пръв път — мило му отвърна тя, самодоволно долавяща силата, която й дава малкото същество в ръцете й и раздразнена от самоувереността на Трей.
— Спомням си, когато на теб ти беше за пръв път. — Трей затаи дъх и беше възнаграден с руменината, заляла внезапно дори бледата й гръд.
Тя загърна дрехата си, като че ли тънката копринена преграда, щеше да спре надигащата се топлина в стомаха й, предизвикана от неговите думи. В душата си пазеше завинаги спомена за невероятно красивия мъж, отправил към нея пламтящия си, изпълнен с желание поглед, когато излезе от ваната в стаята при Лили. Никога не бе виждала слугиня да бъде освобождавана толкова властно, макар и без думи.
Той знаеше какво цели тя, когато разголи гръдта си, но се овладя великолепно. Не беше наивен младеж и устоя на предизвикателството. Той обаче забеляза припрения жест, с който тя закопча дрехата си и опитът му подсказа, че Емпрес се чувства точно както и той самият. Нима наистина смяташе, че може да го държи настрана? Мъжете в живота й го дразнеха повече, отколкото искаше да си признае. Желаеше я много повече, отколкото му се искаше да я желае. Емпрес Джордан бе нещо много повече от безсърдечна делова жена, но той не искаше и да знае. Кипналите в него необуздани чувства заличиха състраданието и придаваха на думите му безмилостна грубост. Затова, когато тя отчуждено каза: „Това беше много отдавна“, той скочи на крака, решен да изясни нещата веднъж завинаги.
Тя потрепери, като го видя да се приближава към нея. Ръстът му изглеждаше застрашителен, изражението му бе зловещо, но гласът му прозвуча меко:
— Много отдавна беше, нали?
После протегна ръка и докосна рамото й. Пръстите му бавно се плъзнаха надолу, докато обхванаха заоблената й гръд и тежко се отпуснаха, сякаш за да докажат недвусмислено правото си на собственост.
„Трябва да се боря срещу властта му“, помисли си Емпрес, но тялото й предателски се поддаде на натиска му и тя затвори очи, за да се наслади на усещането.
— И независимо от мнозината желаещи — прошепна Трей, като продължаваше да гали коприната и да се наслаждава на меката й гръд, наблюдавайки със задоволство затворените й очи и червенината, плъзнала по шията й, — няма да чакам реда си и ще идвам в къщата ти.
Палецът му погали зърното, което щръкна под тъмната коприна.
— В твоята стая…
Малка капчица мляко се процеди през плата и Емпрес приглушено изпъшка, отвори очи и безсилно ги насочи по посока на кадифения му глас. Невероятната пулсираща топлина слизаше все по-надолу.
— Твоето тяло… — той лекичко докосна издайническото петънце. И от устните на Емпрес се отрони тихо стенание, с което тя откликна на жаркото удоволствие от лекото докосване на пръстите му. — Вече си предупредена.
Ръката му се плъзна нагоре, докато дланта покри пулсиращата вена под ухото й, после пръстите му потънаха в пърхавата мекота на косите й, сякаш придържаха главата й.
— Приеми извиненията ми, че си позволявам да се изразя така — промърмори той, сключи по-силно пръстите си, за да я принуди да вдигне лице към него, — но имам намерение да те чукам.
Усмихна се, по-точно леко разкриви устни и пусна косата й. Върха на пръста му докосна плътната й долна устна.
— Дори да заключиш всички врати, скъпа Емпрес, аз пак ще вляза.
Той я остави да седи разтреперана и шокирана, обърна се и излезе от стаята.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
През следващите дни той непрекъснато бе наоколо — на обяд или на разходка с децата или в стаята на бебе то. „Проклет да е, мислеше си тя, сякаш се опитва да се вмъкне в живота ни и да остане там“. Но щеше да е много грубо от нейна страна да лиши децата от огромното удоволствие, което им доставяше присъствието му. Не ги бе виждала толкова щастливи от години.
