— Винаги ваш покорен слуга!
— Вие сте толкова отзивчив — отвърна му меко Валери, като бършеше мокрите си очи с неговата носна кърпа.
Миг след това тя се усмихна дяволито и заяви:
— Сега се чувствам толкова по-добре, след като най-после споделих с някого за тази неприятна случка. Благодарение на вашето разбиране и сърдечност.
И докато уж неволно поставяше кърпата му в малката си дамска чанта, което можеше да означава само покана за нова среща, за да му я върне, тя продума:
— Около вас навярно гъмжи от жени, молещи настоятелно за мъдър съвет или помощ.
— Нито една от тях не е толкова очарователна, колкото сте вие, мила Валери — увери я галантно Ливингстоун, докато наум смяташе колко дни оставаха до базара в църквата. — Винаги можете да ме считате за ваш защитник!
Хириъм Ливингстоун си мислеше колко добре се подреждаха нещата — от една страна, щеше да прикотка мис Стюарт в леглото си, а от друга, щеше да изпрати на бесилото още един цветнокож.
— Колко мило от ваша страна, наистина! — отвърна му Валери и се изправи. — Ще чакам с нетърпение появата ви на търга, организиран от мен по време на базара в църквата.
— Можете да бъдете сигурна, че няма да го пропусна, скъпа!
Ливингстоун я съпроводи до външната врата на офиса, като бащински я хвана за лакътя. Когато Валери му каза „довиждане“, тя се обърна така, че гърдите й да се докоснат до ръката му.
По-късно същия следобед, докато си пийваха шери, Валери и баща й обсъждаха успеха от първите стъпки на своя коварен план.
— Хириъм Ливингстоун е вече инструктиран и подготвен напълно — обяви Валери с едва сдържан смях. — Мили Боже, татко, ако беше видял как едва не му потекоха слюнки от предвкусваното удоволствие да ме свали и едновременно с това да изпрати един индианец на бесилото. Всъщност, мисля, че ако трябваше да направи избор между моята приятна компания и спектакъла с обесването на един цветнокож, щеше да избере второто!
Дънкан повдигна чашата си за наздравица. За пръв път, откакто Валери му бе съобщила шокиращото си предложение, той почувства известно задоволство и увереност в успеха на тяхното начинание. Милионите на Хейзард изникнаха в съзнанието му като купчина злато и диаманти.
— Значи си успяла да го привлечеш на наша страна, за което те поздравявам!
— Не само съм го привлякла да ни сътрудничи, а дори почувствах готовност да поеме инициативата и да свърши работата сам. Единственото, което се наложи да предотвратя, бе да го убедя да не пуска веднага шокиращи статии за изнасилени бели жени, тъй като това неминуемо щеше да ме подразни и притесни. Но…
— Е, какво? — полюбопитства Дънкан, отпускайки се назад в канапето.
— Но и дотам може да се стигне, ако обстоятелствата го наложат. Например, брутално нападение и насилие, извършено от двама индианци — поясни Валери, усмихвайки се лъчезарно, — а аз бих могла да преодолея собственото си неудобство в интерес на това да предпазим беззащитните госпожици от по- нататъшни набези от страна на дивите необразовани цветнокожи. Хириъм ще бъде сред първите, които ще пропагандират тази идея, начело на тълпата, тръгнала да линчува индианците.
— Хириъм?! — Дънкан бе толкова учуден, че повдигна вежди и се ококори от изненада.
— О, да, забравих да ти кажа, че ние вече си говорим на малки имена с него.
— С този стар развратник? — измърмори Дънкан.
— Да, но полезен развратник, който таи стара, незатихваща омраза към индианците, а освен всичко е и способен да разгласи чувствата си с помощта на пресата. А това е в наша полза, съгласи се!
— А замисляла ли си се поне веднъж, дъще — започна Дънкан, потънал в размисъл, — че дори при този така успешен ход с Хириъм Ливингстоун, въпреки успешното развитие на твоя план, Трей може да не се примири така бързо и с готовност с ролята на съпруг?
— За това, татко, нека аз самата се погрижа! — Валери беше напълно сигурна, че може да привлече вниманието на Трей във всеки един момент. Това дори бе нещо повече от самоувереност, която граничеше със недотам основателно самочувствие, че е способна да наложи на Трей каквото си поиска само защото познава манталитета му на богат и преуспяващ младеж. До този момент тя бе постигала всичко, което си пожелаеше, ето защо, не допускаше възникването на някакви проблеми в момента, когато Трей станеше нейно притежание. Именно тази самоувереност бе нейната грешка, защото тя почиваше на огромния й опит с мъжете, но не и с непреклонния потомък на рода Брадок-Блек.
— Не се тревожи за Трей, татко — каза тя с уверен тон, — вместо това по-добре ми разкажи за твоя обяд със съдията Кланси. Постигна ли успех, какъвто аз имах в разговора с Ливингстоун?
— За наш късмет, Джо също ненавижда индианците и особено Хейзард Блек. След онзи случай, когато синът му изгуби шансовете да заеме прекрасен пост, съдията е още по-вбесен и поради факта, че всички негови решения се оспорват от по-висшите инстанции, когато Хейзард се отнесе към тях.
— В такъв случай, можем да разчитаме на него, ако се наложи да предявим обвинение и възбудим съдебно разследване срещу индианците — заяви Валери. Дънкан потупа джоба на сакото си и отвърна:
— Той вече е направил първата стъпка — написал е пълномощно за арестуването им, като е оставил празно място за попълване на имената. И ако тези двамата офейкат към планината, на празното място могат да се попълнят имената на други двама.
— Колко безобидно изглежда всичко…
— Да, донякъде, като, разбира се, не забравяме, че без основания не можем да ги затворим зад решетките за неопределено време.
— Това, надявам се, не се отнася за индианци, хвърлени в затвора за изнасилване, нали? Имам предвид задържането им за неопределено време — каза Валери и се усмихна студено, спомняйки си за седмината индианци, обесени съвсем наскоро в Муселшел, след което продължи: — Бих казала, че имаме много добри позиции.
— Да, позициите ни не са лоши — отвърна й по-сдържано Дънкан, защото познаваше Хейзард твърде добре. Как можеше да забрави, че в младите си години Хейзард се славеше с насилие и безпощадност.
— Не са лоши!? Татко, та ние си изработихме идеален план за действие, защитени и подкрепени сме и можем вече да пристъпим към изпълнение на операцията! Единственото, което остава да свършиш, е да поприказваш с Хейзард.
— И все пак си играем със съдбата! — заяви Дънкан и ясно си представи как Хейзард най-хладнокръвно го прострелва в главата.
— Татко, изобщо не става дума за игра със съдбата! — възпротиви се Валери.
— Но той е професионален убиец, Валери — каза й Дънкан с нисък равен тон, — никога не забравяй това!
Следващите дни бяха една истинска идилия за Трей и Емпрес. С всеки изминат ден, Трей ставаше все по-силен и с повече радост и енергия се посвещаваше на удоволствието да я забавлява и да я прави щастлива.
Една сутрин, със събуждането си, Емпрес се озова обкръжена от вази, пълни с форзиции, ухаещи на наближаваща пролет. Бледите разцъфнали цветове й припомниха едни от най-красивите й мигове в Шантили. Сълзите се стекоха по бузите й и тя едва си пое въздух, за да прошепне на красивия мъж, леко подпрян на лакътя си, с грейнали от щастие очи:
— Ти си запомнил кои са любимите ми цветя!
— Харесват ли ти? — попита той скромно, добре запознат с начина, по който жените реагираха в такива моменти, свикнал на подобни галантни жестове и безкрайно удовлетворен от това, че Емпрес бе щастлива.
— О, да — възкликна Емпрес и за миг й се прииска да му разкаже, че тези цветя й напомнят за изкуствената горска поляна, която майка й бе създала, и в която имаше даже малък водопад, където те с удоволствие прекарваха топлите следобеди. — Като в някаква цветна беседка — щастливо заяви тя, въпреки че думите й означаваха нещо конкретно единствено за самата нея.
