роклите:
— Приготви велурената и кадифената рокля за петък, а черното моаре и смарагдовозеления шевиот на „Крийд“ за събота. За останалите рокли ще решаваме после. Благодаря ти много засега.
Веднага след като Мейбъл затвори вратата, Емпрес отбеляза с хладен тон:
— Очевидно не ти е за пръв път да даваш такива разпореждания.
— Никога досега не ми се е налагало — чистосърдечно и открито си призна Трей.
— Кадифе, моаре,… а откъде познаваш толкова платове, които обикновено се знаят само от жените?
— Моят шивач е твърде словоохотлив.
— Често ли носиш кадифени дрехи?
— Засега успешно отбивам опитите му да ми ушие такива дрехи, с изключение на халата ми в яркочервено.
Трей очевидно нямаше никакво намерение да обсъжда жените, с които бе имал по-специални отношения.
— Не ти вярвам! — заяви Емпрес, а в гласа й прозвуча ревнива нотка.
— Съкрушен съм! — предизвикателно заяви Трей.
— Глупости! — измърмори Емпрес, взирайки се във високия привлекателен мъж, за когото състоянието „съкрушен“ бе напълно непознато. — Моля те, помогни ми да съблека тази рокля, защото е много стегната.
Трей се усмихна и остана неподвижен на перваза.
— Мислех, че сме се споразумели! — каза той.
— Нямам никакво намерение да си играя с теб — заяви с усилие Емпрес. — Няма ли да ми помогнеш да разкопчая тази дреха?
Слънцето проникваше зад мощния му широкоплещест гръб и силуетът му напомняше за някакъв тъмнокож невероятно красив ангел, осветен от слънчевата светлина. Гъстите му вежди бяха надвиснали над очите.
— Не мисля така — каза Трей с тих глас.
— Много добре — отвърна му тя нетърпеливо, — сама ще се справя!
И като се извърна гневно, тя се отправи към спалнята. Скоро установи, че едва ли ще се справи с брошката, тъй като бе извънредно стара изработка — уникално римско бижу, изпълнено в нов вариант. Поради изключителната й ценност закопчаването бе твърде сложно. Освен това самата брошка бе поставена почти под брадичката й и Емпрес едва успяваше да я забележи, а опитите да я разкопчае, като се гледаше в огледалото се оказаха съвсем неуспешни. Самата закопчалка се състоеше от фина верижка, прикрепена към сложен, завъртащ се механизъм. След неколкоминутно недоволно мърморене и безуспешни опити да се справи със сложната закопчалка, тя се извърна и установи, че Трей е влязъл тихо в спалнята и наблюдава спокойно как тя се мъчи да се освободи от украшението.
— Имаш нужда от помощ, може би? — запита той вежливо.
Емпрес не му отговори. Той се приближи и още веднъж тихо попита:
— Искаш ли да ти помогна?
— Както сам виждаш, не мога да сваля тази брошка — отвърна тя двусмислено, без да помоли директно за помощ.
— Тогава трябва първо да ме целунеш!
— Е, много добре тогава! — каза Емпрес и се повдигна на пръсти като самата Щедрост, даряваща благородно някой свой подчинен.
Трей я целуна много нежно, поставяйки ръцете си на кръста й. Това бе една лека, протяжна целувка — такава, при която времето лети незабелязано покрай влюбените и всеки може да се наслаждава на страстта и опиянението, без да бърза.
Едва доловими тръпки преминаха по цялото тяло на Емпрес. Тя прокара гальовно ръцете си по гърба на Трей и попита:
— Добре ли се чувстваш?
Гневът й се бе стопил.
— А ти не се ли чувстваш мъничка? — попита я Трей, а пръстите му нежно се притиснаха към талията й.
— Дразни ме само роклята. Толкова е стегната.
Като я отдалечи леко от себе си, Трей внимателно я огледа. Корсетът явно бе твърде пристегнат и скроен да обхваща тялото й от ханша до гърдите, така че осанката й да съответства на приетия стил на дрехи с извънредно тънка талия, при който се подчертаваха други типично женствени форми на тялото. Пак поради кройката на корсета, гърдите й стърчаха почти навън, опъвайки мекия кашмир на корсажа.
— Тук ли ти е стегнато? — попита Трей и леко я погали по зърната на гърдите, които изпъкваха изпод мекия плат.
— Ммм — измънка Емпрес, изпитвайки огромно удоволствие от допира на ръцете му до гърдите й, където усещането бе още по-силно поради опънатия плат.
— Приличаш ми на ученичка, която е пораснала и роклята едва й става — каза Трей, като продължаваше да я гали, докато усети как гърдите й се втвърдиха от напрежение и вълнение.
— А този плат е толкова тънък — добави Трей, без да спира да очертава кръгове около зърната.
Платът наистина бе невероятен — всичко под него прозираше, като че ли Емпрес не бе облечена.
— Ако наистина беше ученичка, а аз ти бях учител, щях да си помисля, че ме предизвикваш в подобно облекло! В никакъв случай не бива да излизаш от стаята си, облечена в рокля като тази — завърши Трей и се наведе да целуне полуотворените й устни. Той продължаваше да я гали, докато лицето й почервеня, а дишането й се учести. Езикът му бавно проникна в устната й кухина и Трей страстно я близна навсякъде. Емпрес се пресегна да го прегърне, разтреперана от вълнение, а той продължи да гали нежно гърдите й и да я целува страстно, докато езиците им се сляха и тя леко простена.
Трей внезапно се откъсна от нея и заяви:
— Не е редно една ученичка да се целува така със своя учител.
Емпрес не му отвърна. Вместо това се притисна към него и понечи да го целуне още веднъж.
Трей най-после измести ръцете си от гърдите й, стисна я силно за раменете и погледна към нея полушеговито-полусериозно:
— Да не би да се опитваш да прелъстиш своя учител?
Емпрес измърмори „Не“ с нисък глас и се опита да се приближи към него.
— Тогава защо се опитваш да се притиснеш към мен? Така както ми се нахвърляш, не знам какви могат да бъдат последствията! Разбираш ли какво означава всичко това?
Гласът му бе дрезгав, предизвикателен и нежен. Той се приведе леко и бързо я целуна.
— Трей, моля те, тази рокля е така стегната… За Бога! Желая те!
— Искаш да съблечеш тази рокля, така ли? — попита Трей и докосна с дланите си изпъкналите й гърди.
— О, да, умолявам те. Знаеш ли как ме боли.
— Тогава ще трябва да се съобразиш с това, което ти казвам, сладка моя!
— Готова съм на всичко — съгласи се бързо Емпрес, усещайки как чувствата, които я бяха обхванали в този момент, напираха изпод тясната пристегната рокля, сякаш това насилие над тялото й още повече усили желанието за секс, а гърдите й тръпнеха от вълнение.
— Нека първо да сваля брошката — предложи Трей с равен тон.
— Побързай!
— Бъди търпелива, скъпа! — каза Трей и внимателно разкопча брошката, постави я настрана, след което откопча първите две копчета откъм гърба, отпускайки стегнатото деколте и малката дантелена яка.
— По-добре ли ти е така? — попита Трей със спокоен тон.
— Не.
— Не? — учуди се той и, поставяйки двете си ръце на раменете й, я обърна с лице към себе си. — Не си много признателна! — заяви той меко.
