продължително и се замисли за взаимоотношенията си с очарователната мис Стюарт. Въпреки че отдавна бе надхвърлил шестдесетте, Хириъм бе добре сложен и, подобно на своя баща, възнамеряваше да доживее до деветдесет. Също като баща си, който бе успял да направи деца и в третия си брак, на възраст седемдесет години, редакторът на „Маунтин Дейли“ се радваше на несекващ сексуален апетит. Слава Богу, салонът на Лили напълно го устройваше, защото от години жена му не представляваше никакъв интерес за него. Абигейл бе пълна жена, склонна да разговаря за духовния живот и посвещаваща по-голяма част от времето си на собствените си заболявания, поради което не оставаше възможност за някаква друга дейност. В къщата си държаха четири прислужнички, иконом, двама градинари и трима коняри. Всички те се грижеха активно за господарката си, така че тя не можеше да се оплаче от нищо. А свободното време на Хириъм бе неговото богатство.
— Скъпа моя, казахте, че ви липсват всякакви кулинарни умения, за да правите подобни кейкове. Честно да си кажа, не мисля, че трябва да се безпокоите за такова нещо.
— Защо, сър, нима не би следвало всяка млада дама да умее да се погрижи за своя съпруг? — при думата „погрижи“ Валери леко повдигна очите си, излъчващи добре доловима чувственост.
Привеждайки се леко напред, през малката масичка за сервиране на чай, Хириъм погали нежно ръката й, откроила се предизвикателно върху покривката от португалска дантела.
— Мис Стюарт — започна той с тон, който недвусмислено издаваше намека му, — сигурен съм, че няма мъж, който да желае грижите ви за него да се свеждат до домакинските и кулинарни навици!
Бавно Валери измъкна ръката си изпод неговата, облегна се назад в креслото и престорено скромно каза:
— Колко мило от ваша страна, че мислите така — гласът й се снижи почти до шепот и тя продължи: — но майка ми ме е учила, че любовта на всеки мъж минава през стомаха му.
Хириъм преглътна набързо и дишането му се възстанови, след като току-що си беше представил нещо много по-различно от храните и сладкишите, около които уж се бе завъртял разговорът им.
— Скъпа моя, майките не винаги разбират от какво се нуждаят мъжете — каза Хириъм с дрезгав от вълнение глас.
— Какво имате предвид, мистър Ливингстоун? — запита Валери с престорено срамежлив вид.
Хириъм се изкашля и отвърна:
— Нека го обсъдим на събирането в църквата — предложи Хириъм и въпреки че бе един от най- възрастните вярващи, се усмихна похотливо, като си обеща, че ще наддава, докато спечели на търга, организиран по време на базара в църквата.
— Очаквам с нетърпение този разговор, мистър Ливингстоун — изгука Валери, — въпреки че се притеснявам какво ще си помисли вашата съпруга.
— Всичко това е посветено на една добра кауза, скъпа — заяви сърдечно и доброжелателно Хириъм, макар че изражението на лицето му съвсем не бе благонамерено. — А освен това Абигейл се чувства твърде зле напоследък и няма да присъства на събитието.
— Какъв истински християнин сте, сър, щом правите всичко възможно да представлявате вашето семейство на базара.
— Разбира се, млада госпожице, правим онова, което можем, за да изпълняваме своите презвитериански задължения.
— Каква всеотдайност! — възкликна Валери.
— Винаги ваш покорен слуга, скъпа! — отвърна Хириъм и си помисли, че съвсем скоро наистина ще може да й „услужи“.
— Вие сте истински кавалер, мистър Ливингстоун! Това ме кара да споделя с вас един
В този момент тя вдигна погледа си и с леко трепереща устна, което й се струваше твърде подходящо за случая, промълви:
— Макар че всъщност бе толкова страшно, сър!
— Какво се е случило, дете мое — отвърна незабавно Ливингстоун и добави: — Дали бих могъл да ти помогна с нещо…
— Вижте, сър… — започна Валери и някак инстинктивно докосна най-горното копче на жакета си, сякаш за да провери дали е защитена — Веднъж, като се разхождах покрай конюшните за гледане и даване на коне под наем, един индианец най-внезапно ми препречи пътя. Като че ли бе изникнал от земята — така и не видях откъде се появи и… и ме заговори — продължи Валери с треперещ глас. — Докосна гърдите ми и… — тя заекна и потрепери цялата, за да даде възможност на Ливингстоун да възприеме напълно ужаса на цялата картина.
В следващия миг лицето на Хириъм се изчерви и той гневно отсече:
— Ще го обесим! Можете ли да го разпознаете, ако го видите отново?
Християнската доброжелателност на Хириъм Ливингстоун не включваше индианците, негрите или ориенталците, но за сметка на това Определено бе насочена към женското съсловие, сред което особена чест се падаше на директорката на хора, мис Роджърс, с която се срещаха всяка сряда в неговия апартамент на края на града.
Валери въздъхна и деликатно поглади апликацията на ленената си носна кърпа, разположена на скута й.
— Боя се, че няма да успея да го разпозная, сър. Всичко се случи така неочаквано… Имам предвид, че извиках и побягнах, а писъкът ми очевидно го изплаши. Аз продължих да тичам, докато най-после стигнах до нашата къща.
— Вашият баща трябва да открие името на този мерзавец, а законът си знае работата!
„Маунтин Дейли“ бе само един от многото западни вестници, които защитаваха „крайното“ решение на индианския проблем, като разтръбяваха какви ли не измишльотини и изписваха всякакви лъжи по тези въпроси.
— О, не, сър, моля ви, аз не съм разказвала на баща си за този инцидент. Той е страшно настроен срещу индианците, живеещи извън резервата.
Ливингстоун погледна свирепо и възкликна:
— Но този див червенокож трябва да си получи наказанието! Бесилка! Ако тези диваци не бъдат наказани за назидание на останалите си събратя, ще продължат най-безочливо да застрашават белите жени!
— О, сър, разберете, че не съм искала обществеността да разбере за тази скандална случка! Моля те, Хириъм! — при това обръщение, което Валери умишлено употреби, Ливингстоун наистина бе изненадан, но тя незабавно продължи: — Ужасно ще се разстроя, ако целият град разбере за случилото се. Моля ви… той само докосна гърдите ми, Хириъм…
Последните й думи отекнаха предизвикателно и отчасти похотливо в тишината помежду им.
— Мръсникът ще трябва да плати за наглостта си! — изрева Ливингстоун. — Сега не е време за размекване и разнежване, тъпите проклети диваци трябва да си знаят мястото — разгорещи се той. — Отвратителни червенокожи варвари!
— Умолявам те, Хириъм — измърка Валери, — трябва да ми обещаеш да не разгласяваш тази история! — и в този момент тя пророни театрално една сълза. — Вече съжалявам, че ти се доверих, но си мислех, че познаваш нещата и навярно би могъл да ме насочиш към подходящата инстанция, където да отнеса това оплакване!
Като изтри с юмруче, по детински, сълзата си, Валери леко близна горната си устна, демонстрирайки притеснението си и завърши трогателно:
— Моля те!…
Макар че изражението му бе като на вълк, попаднал в кошара, Ливингстоун я успокои, като се възползва от възможността и той да я нарече с малкото й име:
— Разбира се, Валери, бъди сигурна, че този разговор си остава между нас, щом твоето желание е такова.
И като извади от джоба носната си кърпа, той я подаде на Валери и добави:
