усети езика му близо до влажните срамни устни към влагалището.
Той продължи да я целува, близвайки я нежно и с обич, докато тя се разтрепери и започна да го моли. „Не, не бива — мислеше си Емпрес. — Трябва да почакам.“ Но в същото време тя усети напрегнатостта на онова място, което Трей обсипваше с целувки, сама долови готовността и страстното си желание за секс. Сърцето й заби още по-бързо, а сетивата й се изопнаха до краен предел.
В следващия миг той се повдигна и леко премести Емпрес по-нагоре, докато се разположи удобно в шезлонга, полулегнала с широко разтворени крака, цялата в очакване. Трей бавно и полека се притисна към нея, без да й показва, че разбира до каква степен е превъзбудена и горяща от желание. Той погали набъбналите й гърди, нежно очертавайки с пръст всяко зърно, после ги обхвана с топлите си длани и ги стисна страстно. Внимателно целуна всяко зърно поотделно, захапвайки го с желание и страст. Емпрес едва издържаше и тихо прошепна:
— Не ме измъчвай повече, моля те! Това е цяло издевателство!
Трей я погледна спокойно с въпросителен поглед.
— Моля те! — повтори още по-настоятелно Емпрес.
— Изчакай още малко! — прошепна той.
— Не! Не мога! — рязко отвърна тя.
— Не? — почуди се с шеговит блясък в очите Трей.
— По дяволите! Да знаеш, следващия път ще ти дам приспивателно!
— О, това е вече сериозна закана — прошепна Трей с леко подигравателен тон, но в следващия миг изражението му се промени и той продължи: — А може би ще ми поразкажеш за многото мъже в твоя живот…
За миг тя бе поразена от странното му предложение — изнудване, но вече бе изчерпана от чакане, а силите й за нови спорове бяха силно намалели:
— Няма такива.
— Тогава, що за реплика ми подхвърли преди малко?
— Ставаше дума за братовчед ми, ама че си и ти! Исках да ти разкажа за него и приятелите му. Израснахме заедно и много добре зная как се държат мъжете на такава възраст.
— Сигурна ли си? — попита Трей и леко се потърка в зърното на едната й гърда, при което усети как тялото й се разтърси от допира.
— А отровното приспивателно? — заплаши го Емпрес.
В следващия миг Трей внимателно я погледна и с видимо задоволство произнесе:
— Няма да има нужда от него, диво котенце. Ще бъда щастлив, ако те удовлетворя и се почувстваш добре!
Когато след секунда телата им се сляха, Емпрес почти мигновено получи оргазъм, още преди членът му да бе проникнал напълно. Трей я облада максимално и колкото по-дълбоко проникваше в тялото й, толкова по-чести ставаха нейните конвулсии, докато накрая той дочу тихото й възклицание и видя радостни сълзи в очите й. Обгърна я нежно и покровителствено, а тя се отпусна като малко дете, допря едната си буза в неговото рамо и продума:
— Благодаря!
Трей я погледна в очите и отвърна:
— Ще ми благодариш по-късно — усмивката му бе неотразима и лъчезарна като на малко момче, — когато наистина заслужа!
Бе решил на всяка цена да я задоволи максимално. После я погледна с обич и нежност. Бе оживял, след целия този кошмар, при Лили, помисли си той. След секунда се притисна отново към нея и изпита невероятно задоволство, не само от това, че бе още жив, а и от това, че бе достатъчно силен, за да прави любов. Очевидно раната постепенно зарастваше и неговото здраве скоро щеше да се възстанови напълно. В тази прекрасна, слънчева, зимна утрин, той за пръв път от доста време насам се чувстваше невероятно добре. Поглеждайки към часовника на бюрото, той установи, че до обяд оставаше още цял час. Усети мекото тяло на Емпрес под себе си. Усмихна й се и нежно попита:
— А сега ми кажи, скъпа, по-добре ли ти е, ако направя така?
И той се придвижи напред между влажните й крака и със задоволство я чу как изстена от вълнение и наслада, а после бързо продължи:
— А може би трябва да направя така? — при което Трей подпъхна ръце под меките й заоблени части, повдигна я леко нагоре и страстно се сля с тялото й.
— О, Господи! — възкликна Емпрес, обладана от такава възбуда и неописуем възторг, че когато Трей бавно се извъртя, за да достигне треперещата повърхност на пулсиращата чувствителна област, тя изстена от вълнение.
— Не точно сега… Не толкова бързо… Не мога! — шепнеше тя и едновременно с това се притискаше с треперещи ръце към неговото тяло, точно там, където бе превръзката.
Трей не искаше да я слуша.
— Никога не е рано! — прошепна той в отговор и бавно се притисна към нея, докато усети как членът му потъна дълбоко във влагалището й. От лекото, плавно движение навътре и навън, ръцете на Емпрес се разтрепериха и тя се отпусна, като престана да се съпротивлява, а вместо това го погали нежно по гърдите. За миг спря ръка върху златния медальон, но Трей с ловко и бързо движение го скри под превръзката си. Емпрес продължи да го гали нагоре, докато накрая положи кротко ръцете си на раменете му.
— Видя ли — каза й Трей, когато усети как бедрата й леко се присвиха към тялото му, — ето че можеш.
Когато Емпрес достигна до максимума на удовлетворението, тя леко извика, а стонът й отекна в малката стая така, че Трей изпита огромно мъжко задоволство от всичко, което й бе предоставил.
През следващия един час двамата се наслаждаваха на онова изключително всеизпълващо ги чувство, което бе и екстравагантно, и игриво, и забавно, и украсено с жици, пълноценни огледални образи на тяхната плътска любов и последвалото неизразимо удоволствие. Първоначалният шок от неподозираната издръжливост на Трей се превърна в отстъпчивост, а после и в безрезервно, нетърпеливо желание да го люби, което изцяло му допадна с непрестореността и първичността си.
Въпреки всичко Трей не бе в цветущо здравословно състояние и скоро се почувства приятно изтощен, излегна се на пода и подпря замечтано главата си в краката на Емпрес. После тихо й прошепна, че не би имал нищо против един кратък отдих.
Емпрес се почувства виновна и засрамена. Понечи да се извинява, но Трей се разсмя, погледна я и рече:
— Скъпа, ако имах още малко сили, щях да се изкача при теб и да те разцелувам колкото мога. Изобщо не си мисли, че си виновна, или че трябва да ми се извиняваш!
И в следващия миг той направи точно това. Емпрес забеляза, че превръзката му е напоена с кръв и извика изплашено:
— Трей, миличък, раната ти кърви!
— Нищо ми няма! — заяви Трей с чувство на огромно задоволство.
Емпрес обаче не можеше да се успокои, преди да го види накиснат във ваната с гореща вода.
Трей облегна главата си на мрамора, мислейки си какъв голям късмет има, колко блажено преситен се чувства в очакване на следващия момент, когато неговата грижовна и очарователна медицинска сестра отново ще го прегърне с обич.
— Сигурен ли си, че се чувстваш добре? — попита го малко нервно Емпрес.
— Даже великолепно — увери я Трей.
— И не те боли?
Трей примижа леко, а в погледа му пролича колко забавно му бе да разговаря по този начин.
— Да не би да си мислиш противното? Я не се шегувай! Никога не съм се чувствал по-добре!
— Струва ми се, че кървенето е само на повърхността на раната — заяви Емпрес.
— Добре — отвърна й Трей с безразличие, тъй като кръвоизливът изобщо не го трогваше. Максималното му удовлетворение го караше да се чувства абсолютно безгрижен и щастлив.
Ето защо той се мушна с удоволствие във ваната.
— Ще е от голяма полза за успешното ти лечение — поясни Емпрес, произнасяйки думите бавно и
