отчетливо, с галски акцент, — ако всеки ден продължиш да вземаш по една такава вана, независимо от подобреното ти състояние.
Трей я погледна закачливо и лъчезарно и отговори с убедителен тон:
— Ще го имам предвид.
С типичния за строга медицинска сестра нацупен вид и сериозен тон, Емпрес му нареди:
— Само не се опитвай да ми пречиш!
— При едно условие… — отвърна й най-невъзмутимо Трей.
Тя бе повече от сигурна какво щеше да й каже и затова го сряза с раздразнен тон:
— Нямам намерение да се пазаря с теб!
— Само след няколко дни ще мога да те вдигна и да те нося. Какво смяташ да предприемеш тогава?
— Помисли си само какво ще кажат родителите ти!
— Утре те заминават за Хелена. От вчера са започнали законодателните заседания и единствената причина, поради която все още се задържаха тук, бе моето тежко здравословно състояние. Е, какво ще кажеш при тези обстоятелства? Мисля, че вече си победена!
Емпрес изведнъж почувства как в гърдите й се надигна внезапен гняв и раздразнение. „Победена“ не бе точната дума, която можеше да отрази нейните чувства в този момент. За Бога, това, което тя изпитваше, по-скоро можеше да се сравни с дългоочакван дъжд след изтощителна, продължителна суша. Да, такова бе чувството, което я завладя в този миг! Допирът на телата и устните им, невероятното великолепно чувство на наслада, когато двамата се сливаха, но всичко това бе преходно и временно, припомни си тя и изведнъж се почувства като поредната малка луксозна играчка на богатия млад мъж. Затова направи усилие да му отвърне с възможно най-суровия тон:
— Изобщо не си прави илюзии, че бих могла да те надвия по някакъв начин!
— Твърде разумно, въпреки че и без това съвсем не си ми в категорията, тъй като си далеч по-дребна и слаба от мен.
— Ти си един самохвалко и нищо повече!
— Е, да, лесно е да обвиняваш така! А кой ме налива толкова време с тези отвратителни, непоносими сиропи?
— Всичко беше за твое добро!
— И аз точно това имах предвид, когато ти предложих споразумение преди малко — отвърна й бързо Трей с лъчезарна усмивка на лицето си.
Емпрес се престори, че се пресяга да го тупне за наказание, но Трей ловко спря ръката й във въздуха. Дръпна я здраво и тя се прекатури във водата.
Двамата заедно продължиха да обсъждат общата полза от лечението във вода, шепнейки си взаимно нежни и съкровени думи.
Трей, разбира се, бе по-убедителен.
ГЛАВА ДЕВЕТА
На следващата сутрин Хейзард и Блейз се отправиха към своята къща в Хелена. Районната законодателна система бе огнище на егоистични манипулации, а опитите за влияние върху законодателите при редовните им събирания бяха повече от безочливи и користни. Хейзард бе пръснал доста пари, за да повлияе на онези, които трябваше да подкрепят неговата кауза.
Години наред продължаваха опитите да се намалят териториите, принадлежащи на индианците. През миналата година например резерватът Блекфийт бе достигнал до 4 073 000 акра, докато преди това територията му бе 21 651 200 акра. Интересите на отглеждащите едър рогат добитък за придобиване на повече земи за пасбища бяха нараснали неимоверно.
Тази година предстоеше да бъде внесен за разглеждане законопроект за редуциране на земите, принадлежащи на абсароките и Хейзард бе решил на всяка цена да осуети това намерение. Такива законопроекти бяха разглеждани и преди това — още през 1879, 1882 и 1884 година. Благодарение на огромното богатство и влияние на Хейзард, с цената на много пари и натиск, законопроектите бяха отхвърлени. Хейзард знаеше как да се справя с конгресмените във Вашингтон, а също и с бюрократите в Министерството на вътрешните работи. Когато се налагаше, двамата с Блейз се настаняваха в дома си във Вашингтон и работеха усърдно за отхвърляне на законопроектите, които бяха враждебни на интересите на неговото племе.
До този момент резерватът на абсароките не бе докосван, но с всяка измината година апетитите на отглеждащите добитък, строителите на железопътни линии, както и на заинтересованите от богатия дървен материал, все повече нарастваха и поради това тазгодишната битка се очертаваше да бъде жестока. Земите и находищата от минерали на фамилията Брадок-Блек бяха повече от достатъчни за целия клан, просъществувал в последните двадесет години. Другите кланове обаче се нуждаеха от допълнителна помощ и това бе причината Хейзард и Блейз винаги да прекарват в Хелена времето, през което протичаха законодателните сесии.
Не можеше да се говори за демокрация сред политиците на Монтана. Мъжете с най-много пари и влияние винаги постигаха това, което лично ги засягаше, т.е. одобряваха се законите, които бяха изцяло изгодни за тях. Единствената трудност, която можеше да възникне, беше отказът на конгресмените във Вашингтон да одобрят някой закон. По принцип федералната намеса в териториалната политика бе нещо рядко срещано и често свързано със съвсем други причини. И така, законодателните сесии в Хелена продължаваха да си бъдат нещо като семейна кавга, но изпълнени с користни, монополистични интереси.
Користолюбивото отношение към правителството не беше нещо характерно или присъщо само за Монтана. По-скоро бе безсрамна практика на всеки един барон-грабител от онзи период в развитието на американската индустрия. Това бяха времената на Джей Пи Моран, Карнеги, Рокфелер, Форбс — времена на нерегулиран, хаотичен индустриален напредък и пропагандиране на социалната дарвинова политика, която се изразяваше с фразата „Целта оправдава средствата“. Същите тези капиталисти с готовност повтаряха изтърканите, банални фрази за чудесата, свързани със свободното предприемачество и частната инициатива, необременявани от намесата на правителството, а в същото време подписваха съглашателства за монополизация, пренебрегващи изброените принципи. В същия момент „Стандарт Ойл“ протягаха грабливите си пипала с цел да закупят Бут и Монтана, за да установят монопол над цените на медта.
В това „вълче“ време, в което основна максима бе „Да вървят по дяволите масите!“, битката на Хейзард да спаси онова, което можеше, в името на абсароките, бе само една малка битка на фона на много по- огромни машинации, в които народът бе обречен. Слава Богу, все още парите бяха основният диктатор и от тях зависеше всичко останало. С пари се купуваха гласове в законодателната зала; парите купуваха още земя, за да се опазят границите, с парите се купуваха акциите на някои определени компании, както и влияние и позиции.
И така, Хейзард и Блейз отпътуваха за Хелена с обещание да се върнат в края на седмицата.
Под претекст, че иска да публикува реклама за благотворителния годишен базар, организиран от църквата, Валери се отби на гости у Хириъм Ливингстоун, главен редактор на местния вестник. Познавайки неговия незатихващ интерес към жените и безразличието му към собствената съпруга, Валери умишлено се облече във великолепен костюм от лилаво кадифе с яка и маншети от хермелин. Лилавият цвят подчертаваше красивите й очи, а хермелинът я правеше още по-привлекателна.
Явно, не бе сгрешила с избора на облеклото си. Хириъм бе впечатлен от вида й и не пропусна да го отбележи, докато я съпровождаше в офиса.
— С този хермелин изглеждаш като истинска кралица, скъпа моя — издума Хириъм, а в главата му се завъртяха какви ли не развратни мисли, предизвикани от изкусителния външен вид на Валери.
Валери поблагодари с тънък момичешки гласец, за който бе уверена, че е подходящият при взаимоотношенията й с такива стари развратници. Докато си пиеха чая, поднесен от един служител в офиса, те обсъждаха предстоящия базар в църквата и подходящата реклама за него. Но в момента, в който Валери нежно произнесе „С удоволствие“ в отговор на предложеното й парче кейк, Хириъм я загледа
