— В стаята за преобличане има още форзиции.
Очите й се разшириха от изненада, от което тя му се стори още по-прелестна в бялата и фина нощница. Емпрес преглътна с усилие и развълнувано прошепна:
— Благодаря ти!
Никой досега не й бе правил такъв екстравагантен, невероятно галантен жест.
— Мисля, че тези, които сме поставили във ваната всеки момент могат да напъпят — добави Трей.
Като пъргаво малко дете, Емпрес скочи от леглото и се отправи към съседната стая. Когато се върна обратно, Трей се бе облегнал на грациозната рамка на леглото.
— Толкова са красиви! — възкликна Емпрес.
— Точно като теб — отвърна й Трей.
— Но как си успял да… — Емпрес изведнъж си спомни, че навън бушуваше люта зимна виелица, а тези цветя неизвестно как се бяха появили в стаята и от тях лъхаше пролетен аромат.
— В специална затворена кутия, сред купища от дървени стърготини и с бързия влак — отвърна Трей със спокоен тон, — и ето, че моето диво котенце е щастливо!
— Ще ме разглезиш! — весело подметна Емпрес.
— Точно това целя — съгласи се Трей.
Въпреки че Блейз бе наредила на Мейбъл да преправи роклите на Емпрес, тази задача бе отложена, тъй като Трей предпочиташе Емпрес без дрехи. Слугите непрекъснато клюкарстваха и по повод на това, че Трей и неговата обаятелна медицинска сестра почти не излизаха от спалнята. Всички ястия им се сервираха горе, а слугите се допускаха веднъж дневно само за да им сменят спалното бельо и да почистят стаята. Тъй като Блу и Фокс придружиха Блейз и Хейзард до Хелена, двамата любовници се наслаждаваха един на друг в своя малък интимен рай, необезпокоявани от никого през цялото време.
Спяха до късно, а след като се събудеха, дълго се галеха един друг, тръпнещи от чувственост, желание и взаимност. Когато леглото им омръзнеше, се любеха в огледалната стая за преобличане или пък в огромната мраморна вана.
Емпрес разцъфтя като лятно цвете след пламенната любов и себеотдаване на Трей. Понякога тя се измъчваше от факта, че с такава готовност откликваше на безсрамните желания на Трей, но жребият бе хвърлен още през онази нощ при Лили. Цялата тази жертва бе в името на нейното семейство и парите, според уговорката им, бяха вече нейни. Нещо повече, очарованието на Трей не само бе непреодолимо, но и в никакъв случай не беше нещо порочно или противно. Напротив, тя никога не бе изпитвала подобно щастие. Глезена, обичана и спокойна в неговите топли ръце, след мъчителните гладни пет години, всичко това й се струваше такова щастие и късмет, че щеше да бъде наистина грешка, ако се бе отказала от подобна радост.
Една бележка на Блейз им припомни, че през уикенда семейството се завръщаше от Хелена. Колкото и да им бе неприятно, трябваше да повикат Мейбъл, за да преправи най-после някои от роклите за Емпрес. Трей приседна на перваза на прозореца, а дългите му крака докоснаха пода. В същото време Емпрес стоеше изпъната като струна, за да позволи на Мейбъл да я огледа, да постави знаци и топлийки на необходимите места и да обясни къде ще остави плохи и къде ще отнеме малко от плата. Блейз, изрично бе изпратила няколко нови рокли с необходимите забележки, тъй като предполагаше, че Трей едва ли ще може да помогне при преправянето на дрехите. В момента това, което трябваше да се направи, бе само да се нагласят роклите дотолкова, че да стоят добре на тялото на Емпрес.
Слава Богу, Трей се държа доста почтително и прилично в присъствието на Мейбъл, макар че през цялото време хвърляше възхитени погледи и предизвикателни усмивки на Емпрес зад гърба на прислужницата. Самата Емпрес през цялото време тръпнеше от страх да не би той да изтърси някоя от своите типични забележки, които да намекнат за неловкото й положение. Трей все пак остана галантен до края и показа благодарност към Мейбъл, като тактично обсъждаше времето навън и живота в ранчото. Дори отправи няколко комплимента към Мейбъл по повод уменията и сръчността й.
Той си позволи една-единствена забележка, когато Емпрес премери една дреха от кашмир, кариран като типичен шотландски плат, с бяла яка в стил Питър Пан и панделка от тафта. Златисто-медената коса на Емпрес се разстилаше на къдрици по гърба й, а по лицето й пробягваха розови петънца от смущение.
— Изглеждаш ми тринадесетгодишна — каза Трей и добави, — даже още ненавършила тринадесет — и погледът му се спря на опънатия върху гърдите й плат.
— Мейбъл, донеси ми брошката на мама, за да видим как ще стои на тази рокля.
Когато Мейбъл излезе, Трей прошепна:
— Изглеждаш невинна и толкова беззащитна в тази рокля, като някоя ученичка.
— А ти приличаш на малък развратник. С тъмната си коса и кожа в тази копринена черна пижама си като демон.
Трей наистина бе облечен в дреха от екзотичен брокат, в която мъжествените му черти още повече изпъкваха.
— Колко точно сравнение! Изпитвам дяволско желание да си поиграем на училище с теб! Как мислиш, дали ще имаме време, преди Мейбъл да се е върнала? — попита Трей и се понадигна.
— Да не си посмял да ме притесняваш точно сега!
— Аз само исках да заключа вратата!
— Трей! Тя ще дойде само след минута!
— Ако ми обещаеш, че после ще си поиграем на училище, няма да заключвам вратата.
Емпрес го погледна намръщено и съзря безгрижно отпуснатото му тяло, мургавата му красота и огънчето в очите му. Не й беше до шеги с този презадоволен от живота млад мъж.
В следващия миг Мейбъл се появи.
Трей се взря в очите на Емпрес и я попита:
— Е?
Още преди да се е изправил, тя бързо отвърна:
— Добре!
Той се усмихна, после се обърна към Мейбъл и каза с грейнал поглед;
— Благодаря ти, Мейбъл! Нека сега да поставим брошката малко под яката.
Двете жени бяха възхитени от начина, по който украшението стоеше на тази рокля от лилав мъхест кариран плат.
— Бих искала да отбележа — съобщи Мейбъл, — че ако младата госпожица иска да облече тази рокля утре, когато си дойдат всички, ще трябва да започна да я преправям незабавно.
— А защо да не облече велурената рокля за сутрешния чай — предложи Трей, — а за вечеря — смарагдовозеленото кадифе?
Необяснимо защо неговото разбиране за подобни светски неща силно подразни Емпрес. А и защо пък точно кадифе? Колко са мъжете, които могат да различат отделните видове кадифе! Явно, Трей не за пръв път участваше в обсъждането на женски дрехи и стил на обличане! Когато накрая той запита Мейбъл откъде майка му бе купила една от любимите си дрехи от моаре, Емпрес едва сдържа гнева си. Стори й се, че за него вече е станало навик да поръчва прекалено скъпи дрехи за жените, с които спи и че навярно го прави твърде често. По дяволите, колко неприятно й стана от това разкритие.
В следващия миг Мейбъл се впусна в обширен разказ за това как чеизът на дъщерята на Елизабет Дарлингтон бил разменен поради немарливост на една от гарите в Чикаго по време на медения им месец из Европа. И докато багажите били най-накрая върнатите Монтана, много нови дрехи били поръчани в Ню Йорк, така че Барбара да не почувства никакво неудобство или лишение по време на разходката из Европа. Същевременно, в очакване на Бабс, Елизабет Дарлингтон закупила рокли за шестдесет хиляди долара, които след една година време, вече ще са демодирани. На всичкото отгоре цялото семейство се надявало Бабс да се завърне бременна с някой малък баронет или бъдеща лейди, при което роклите със сигурност нямало изобщо да й потрябват, защото всеки знае какви са последиците от бременността за тялото на една млада жена…
Трей изслуша дългия разказ на Мейбъл с необходимото внимание и търпение, като накрая само отбеляза:
— Колко забавно.
След това с типичното си очарователно изражение и опитност даде последните си наставления за
