шоколад и като слушаше въпросите на братовчедка си, които се сипеха в стакато и със същото леко фъфлене, отприщващо водопада на спомените, за момент й се стори, че никога не бе напускала Франция. Сякаш никога не се бе тормозила за насъщния и не бе плакала над гробовете на родителите си; сякаш никога не бе стояла в салона на Лили и не се бе разтапяла в обятията на Трей. Отново беше на петнадесет и Аделаид отново неудържимо настояваше — Разкажи ми всичко.
Емпрес усети как на сърцето й става по-леко, когато спомените я заляха и тя почувства безусловното състрадание, което Аделаид не пестеше. За първи път, откакто бе срещнала Трей, тя можеше да се довери на някого, да сподели ревностните си чувства и незабравимата наслада, която той й бе подарил.
— След като мама и папа починаха, срещнах, по-скоро по случайност, един мъж. И да — меко добави Емпрес в отговор на приковаващото внимание на Аделаид, — беше много красив… по-красив от Роланд.
— Не! — пое си дъх Аделаид. Тъмните й очи гледаха съсредоточено.
— О, да, въпреки че косата му бе гарвановочерна.
До края на седмицата принц дьо Шантел, по молба на своята обожавана съпруга, се погрижи Simoult — известният адвокат да бъде ангажиран с възстановяването на правото на собственост на Гай върху именията, а след още един месец искът на Джордан бе одобрен, не точно в резултат на блестящите умения на Simoult, а по-скоро, защото влиятелният член на кралската фамилия принц дьо Шантел го искаше. От не по-малка важност беше и това, че дук дьо Рошфорт бе умрял миналото лято и беше отнесъл своята горчива омраза, причинена от смъртта на сина му в гроба. Преди пет години той беше изправил граф дьо Джордан пред съда с неумолима злост, въпреки че дуелите и дори дуелите с фатален край бяха нещо обикновено за Франция. С несравнимото си ожесточение се бе погрижил присъдата да влезе в действие. Беше обществена тайна, че всеки аспект от случая носеше покварата на корупцията, така че всичко, което трябваше да направи Simoult, бе да се погрижи подкупите на дука и неговите безскрупулни сделки да излязат на бял свят.
Налагаше се едномесечна правна процедура — приемане и одобряване на молби, подписване на документи, събиране на доброволни свидетелски показания под клетва и анулиране на присъди — но най- накрая правото възтържествува и на наследниците на граф дьо Джордан бяха възстановени законното им положение, богатство и имоти.
След като семейството беше приветствано с „добре дошли отново“, наскоро овдовялата и очакваща първото си дете Емпрес бе оградена с грижи и съчувствие от всичките им предишни приятели. И докато в добрината им тя намираше някаква утеха, подновяването на старите приятелства запълваше само една малка частица от празнината, оставена от Трей. Независимо колко внимателни, деликатни и добронамерени бяха приятелите й, тя всеки ден многократно си пожелаваше да е отново с Трей.
Но от желанията до действителността имаше разстояние колкото от земята до небето. Разделяха ги не само физическото разстояние, но също така и измамата, предателството и гордостта на една млада жена. Въпреки че Емпрес бе обещала да изпрати адреса си веднага щом се установят, бременността й я възпрепятства. Бе ще прекарала безкрайни часове в спорове със себе си да ли да напише писмо на Трей, но логиката взе надмощие над необузданите чувства. Колко много й се искаше да му напише: „Ела… ела при мен… още сега… веднага. Обичам те и нищо друго няма значение“, но, разбира се, другите неща имаха значение. Особено голямо значение имаха чувствата на Трей. А чувствата на Трей Брадок-Блек към жените в живота му бяха горещи, преходни. Доколкото й беше известно, в разгара на страстите той бе предложил поне на дузина жени да се омъжат за него.
Така че едно предложение за женитба от човек, известен със своите скандални крайности, бе просто още един от невъздържаните импулси, също както екстравагантните му предложения за дрехи и бижута. Обичта, склонността или пристрастяването към Трей бързо се превръщаха в движеща страст, но скоро бълнуването свършваше, както това бе станало с всичките му жени и непреодолими нужди.
Как би могла изобщо да го моли като просто
Колко унизително за нея би било и колко безсмислено, по думите на всички, да му пише, да го информира за своята бременност. Във всеки случай, дали тя иска да се омъжи за него бе въпрос от съмнителна важност, след като той вече беше женен, обвързан с непоклатим договор. Сега, като си спомняше, се чудеше дали Валери просто не е проявила повече предвидливост със съпруг с репутацията на Трей. Може би бракът с Трей
Но обладана от силно желание и копнеж, напълно равнодушна към съпругите, безбройните изневери и предразположението на Трей да напуска любовниците си, щом те забременеят, Емпрес с простодушие се отдаваше на собствените си мисли, също като някоя принцеса от приказките, затворена на непревземаем планински връх.
Въпреки че, цинично разсъждаваше тя, колкото и кратко да беше появяването й в неговия наситен романтичен живот, все пак бе достатъчно дълго, за да зачене детето му. И това, от което я болеше най- много, когато се ядосваше, бе наранената й гордост — неспособността й да разпознае неговия практичен, повърхностен чар. Беше достатъчно наивна, за да се влюби в измамник. Не можеше да се примири да бъде победена толкова лесно, не можеше да свикне с мисълта, че е една от многото.
Така че, тя взе твърдото решение да изхвърли Трей от мислите си и отново да изгради собствената си личност като Джордан. Това лято тя бе много заета с устройването на тяхното домакинство, с назначаването на собствената й прислуга в градската им къща, с подреждането на градината от рози на майка й, така че да й възвърне предишната слава, с подновяването на детската стая за собственото й дете. Когато имаше възможност, се скриваше в имението им в Шантили, за да си поеме глътка въздух на спокойствие. Не, никакво спокойствие, не и със спомените за Трей, които устояваха на усилията й да ги изхвърли от мислите си, но поне малко отдих и… усамотение.
Това лято, по случай стогодишнината от революцията в Париж, се провеждаше Световното изложение и децата в никакъв случай не биха останали спокойни в провинцията за дълго време — феномен, типичен за по-голямата част от селското население на Франция. Градът бе претъпкан от посетители. Мнозина осъдиха Айфеловата кула, издигната с помощта на петнадесет милиона златни франка като конструкция обезобразяваща Париж, но тя примамваше с оскърбителния си стил и за една нощ се превърна в знаменитост. Туристите я посещаваха, художниците я рисуваха, младоженци с щастливи физиономии се снимаха до нея, самоубийци и изобретатели на летящи машини скачаха от нея. Никой не можеше да устои на агресивното й извисяване като паметник на модерната техника.
Горди с мита за прогреса, научните изложения изпълваха няколко сгради, включително и колосалната Палата на промишлеността. Гоген показваше картините си в кафе „Волпони“. Изградена бе цяла една улица на Кайро, на която живееха специално докарани в страната египтяни, които представяха dance du ventre; яванските танцьорки се превърнаха в манията на Париж. Томас Едисон посети собствения си павилион — един от най-големите, и купи алегоричната статуя, наречена
