му известно време, за да различи лекото повдигане и спускане на гърдите му в мъждиво осветената стая. Ку се приближи до леглото с огромно облекчение. Поне още беше жив. Ку припряно напусна стаята, като излезе заднешком и внимателно затвори вратата, след което подгони един от слугите за лекар. Един час по-късно, след като раната на Трей беше почистена и превързана и лекарят за десети път бе уверил Ку, че нараняването му е повърхностно и в никакъв случай не заплашва живота му, Ку изпрати съобщение на Хейзард… после лично застана на пост пред вратата на стаята, докато той не пристигна.
Хейзард се изкачи по стълбите тичешком, последван по петите от Блу и Фокс.
— Как е той? — рязко запита той. След изопаченото съобщение, донесено му от слугата на Ку, в което се споменаваха доктори, огнестрелна рана и Джейк Полтрейн, Хейзард се бе подготвил за най-лошото.
— Добре е — незабавно отвърна Ку. — Просто чудесно. — Бързите му окуражителни думи бяха неговата застраховка срещу свирепото изражение на Хейзард. — Джейк Полтрейн е вътре — мъртъв. Но никой не е влизал в стаята, освен мен и доктора — бързо прибави той, след като хвърли още един поглед към лицето на Хейзард. Ку благодари на дедите си задето го бяха опазили от това бедствие. Физиономията на Хейзард, който се извисяваше над него, можеше да изпрати всички дяволи от пъкъла в панически бяг към сигурността на рая.
Без да каже и дума, Хейзард се шмугна покрай Ку, влезе в стаята и тихо затвори вратата зад себе си. Беше мокър от дъжда навън, сакото му от туид миришеше на шотландски ливади, а косата му бе залепнала на главата и се бе увила около шията му. Той нетърпеливо я отметна назад и присви очи в сумрака на стаята. Сърцето му все още биеше силно от страха, който бе преживял във влака по време на пътуването им насам. Стените на парния котел се бяха нажежили до червено, докато стигнат Хелена. Думите на Ку бяха поуспокоили ужаса му — синът му не беше мъртъв. За благодарност той отправи безмълвна молитва на А- бат-дат-дей.
При тихия шум от затварянето на вратата, Трей вдигна очи и се усмихна, като видя баща си.
— Здравей, татко.
Хейзард беше шокиран от вида на Трей, но когато проговори в гласа му не се долавяше нищо от неговата загриженост.
— Как си? — попита той, без да обръща никакво внимание на трупа в средата на стаята. Силното облекчение, че синът му е жив, му помогна да потисне първоначалния потрес от външния му вид. Синът му бе отслабнал забележимо, изпъкналите кости на лицето му подчертаваха дълбочината на очите му, които блестяха с отразената светлина на мангала. Но той се излежаваше бос върху възглавниците на леглото, сякаш не беше защитавал току-що живота си, необезпокояван от мъртвеца, който лежеше само на един ярд от него. — Как си? — меко повтори Хейзард.
— Екстра съм — отвърна Трей. Ъгълчетата на устата му се повдигнаха в лека усмивка. — Искаш ли да опиташ малко от забравата на Ку?
Хейзард остана на мястото си и само кратко кимна с глава в знак на отказ. Тъмната му коса проблесна при движението.
— Майка ти очаква да те види. Притеснява се за теб. — Хейзард парираше настоятелните увещания на Блейз да се намеси от дни. — Иска де се прибереш у дома.
Трей се претърколи с вяла грация и посегна към листа хартия, който лежеше под лакираното легло.
— Не съм непоправим, нали знаеш — отвърна той и отново удобно се изтегна. Устните му се изкривиха в дяволита полуусмивка.
— Знам — тихо отговори баща му. Беше светски човек с опит. Всички вертепи за пушене на опиум, от най-долнопробните до най-луксозните и модерните, обслужваха онези, които търсеха удоволствия или искаха да избягат. Миналата година Хейзард беше на тържеството, което принцът на Уелс даваше в Париж, и вечерта свърши в един разкошен дворец на опиума — весело забавление за богаташите от целия свят. — Майка ти е загрижена повече от мен — меко повтори той.
— Виж — каза Трей и му подаде листа. — Бях си дал една седмица, за да се отдам на всички черни демони. — „И да видя Емпрес“, помисли си той, в наркотичните сънища, които я правеха да изглежда толкова истинска, че му се струваше, че чувства коприната на косата й и топлината на нейната кожа. Усещанията бяха някак утешителни и едновременно подклаждаха и воюваха с гнева. — Утре щях да се прибера.
Хейзард взе предложения лист и погледна редовете, изписани напряко през колонките цифри, преди да го остави на близката масичка.
— Мисля, че ако се прибереш един ден по-рано, майка ти ще се поуспокои. — В дълбокия му тих глас се долавяха властни нотки, въпреки че изборът на думите бе дипломатичен. — А освен това — добави Хейзард, а тъмните му очи за миг се стрелнаха към тялото на Джейк — трябва да разрешим и един неотложен проблем.
— Той пръв ми се нахвърли. — Простото изречение бе обяснение и изкупление.
— Очевидно е сгрешил — сухо каза Хейзард.
— Това ти качва адреналина — отвърна Трей и като се изправи бавно в седнало положение, сви дългите си пръсти. Той погледна нагоре към баща си и тихо каза: — Нямах никакъв избор… щеше да ме убие, просто и ясно.
— И аз щях да сторя същото. Може би и при по-малко предизвикателство — отговори Хейзард. Тъмните му очи бяха приковани в единствения му син. Трей бе жив, а за това щеше да си продаде душата и да избие дузина Джейк Полтрейновци.
— Никога не съм убивал човек с голи ръце… — Сега, когато всичко беше свършило, когато жестокият и ревнив гняв бе преминал, гласът му звучеше почти като шепот.
„Днес животът е по-сложен, отколкото когато бях млад“, философски си помисли Хейзард, като чу колебанието в гласа на Трей. В онези времена да искаш мъст, когато си бил нападнат от човек като Джейк Полтрейн, бе въпрос на чест.
— Някои хора живеят по-дълго, отколкото би трябвало — тихо измърмори Хейзард. Мислеше си, че законите на белите, понякога допускат да живеят хора, които не го заслужават.
— Каза разни неща за Емпрес — прошепна Трей. Лицата на Емпрес и Джейк преминаха бързо през съзнанието му. Бяха толкова ярки… Той дълбоко пое дъх, за да успокои нервите си.
— Тя ти липсва. — Това не беше въпрос. Устата на Трей се изви в мрачна усмивка.
— Повече, отколкото очаквах. Никоя жена не ми е липсвала преди.
Като гледаше втренчено опустошенията, които изминалата седмица беше нанесла на сина му, превързаната рана на главата му, босите му крака, изцапани с, Бог знае как, останала незабелязана кръв, Хейзард много спокойно каза:
— Ако искаш да ти дам един бащински съвет…
Трей сви рамене. Жестът не беше нахален, но бе изпълнен с примирение.
— Защо не? Последните няколко дни не бяха кой знае колко удачно решение.
— Можеш да тръгнеш след нея. Аз тръгнах след майка ти.
— Не е същото — отговори Трей и заклати глава, докато острата болка не му напомни за превръзката. — Мама си е тръгнала, защото е смятала, че си мъртъв. Това го разбирам. От друга страна — сухо отбеляза той, — Емпрес просто видя как милионите на Брадок-Блек й се изплъзват. Любовта едва ли има нещо общо, татко.
— Валери е умна и порочна жена — напомни му Хейзард. — Разбира се, взел си това под внимание.
— Разбира се — рязко отговори Трей. — Заедно с хиляди други възможни обяснения… от които нито едно не обяснява защо Емпрес не ми писа. А и можеше да ме изчака да се върна от законодателната комисия. Не беше толкова трудно да ме попита. — Той отново присви рамене. — Искаше пари. Какво мога да кажа? А Валери ясно й даде да разбере, че ще се бори със зъби и нокти да си ги запази. Така че, Емпрес Джордан, съвършената практична жена, решена да възстанови състоянието на семейството си, реши да потегли за зелените пасбища. Никога — със студен цинизъм продължи Трей — не подценявай инстинктите на една императрица. — Не че досега не се бе сблъсквал с жени, които преследваха парите му. От много отдавна беше наясно с мощния ефект, който имаше златото, само че с Емпрес всичко изглеждаше по- различно. „По-различно от какво?“, горчиво си помисли той в следващия миг. По дяволите, тя се нуждаеше от пари много повече от богатите млади жени, с които обикновено се развличаше. — Благодаря ти, татко — учтиво и с признателност отвърна той, когато най-накрая отстъпи пред безспорното. — Благодаря ти за
