Сребърен пламък

— Сигурна съм, че си има — леко повдигна рамене Валери. — Отговаря и на Том — добави тя с двусмислена усмивка.

— Има красиви силни ръце — преценяващо измърмори Арабела.

— Да, нали? Трябва непрекъснато да му напомням да бъде внимателен… — Валери замълча деликатно. — Имам предвид с порцелана и кристалите. Искаш ли да го извикам обратно, за да можеш… ъъъ, да си сипеш втора чаша?

— С удоволствие — незабавно отвърна Арабела и реши за в бъдеще да се заинтересува от подбора на прислугата, който правеше майка й. Когато Томас се появи отново, той изпълни задълженията си с жизнерадостна дързост. Усмивката му граничеше с нахалство, поклонът му бе малко засукан, а когато каза: „Госпожице“, го направи с арогантност, която бе изненадващо очароваща.

— Малко е безочлив — отбеляза Арабела, след като той излезе от стаята.

— Предпочитам слугите ми да имат известна… жизненост — измърка Валери, — а Том е жизнен по особено красив начин.

— Колко удачно.

— Да, нали? — дяволито се усмихна Валери.

И от тази усмивка Арабела получи достатъчно информация, за да обядва навън през следващия месец.

Между другото, цялото име на Том беше Томас Китридж Брадок. Своя тен беше придобил, докато гонеше яхтата си край Нантукет, Австралия, Макао и Каус, а Блейз Брадок-Блек бе срещнала за пръв път своя непознат доведен брат преди две седмици, когато той бе представен в дома им от Тимс. Той се бе приближил до нея и с думите „Здрасти, сестро“ я бе сграбчил в прегръдката си. Беше роден шест месеца след смъртта на бащата на Блейз и едва съвсем наскоро беше научил, че има заварена сестра. Парите, оставени специално от Били Брадок под попечителството на любовницата му, бяха осигурили на сина, който той никога не бе виждал, всякакъв възможен лукс и едва миналия месец, когато майка му го срещна в Сан Франциско, му разказа истината за неговия баща.

„Наричай ме Кит, бе казал той на Блейз, като я бе целунал топло по бузата. Всички ме наричат така.“ И бе протегнал ръка към Хейзард. „Никога не съм имал шурей. Надявам се, нямаш нищо против.“ Когато отново се бе обърнал към Блейз, усмивката му я бе накарала да се просълзи — усмихваше й се баща й.

„И ти си ми първият зет, мило беше отвърнал Хейзард. Добре дошъл в семейството.“

И същата вечер, по време на продължилите с часове разговори в ранчото, с които взаимно се опознаваха, Кит бе предложил да шпионира Валери. „Ще бъде забавно“, бе казал той, младият мъж, тръгнал да търси приключения, който току-що се бе завърнал от тригодишно околосветско плаване.

„Хазарта и жените в Макао, бе им казал той, задържаха вниманието ми най-дълго време.“ Останал шест месеца. „Никога не се знаеше дали ще можеш да напуснеш играта с печалбата си. Човек се пристрастява, бе добавил ухилен. И прощавай, сестро, извинил се бе Кит, но този живот на ръба придава определена пикантност на по-късните часове с дамите.“

„Не е необходимо да ми се извиняваш, с усмивка бе отвърнала Блейз, след като през всичките тези години съм се чудила, кой разгневен баща ще пусне един кур шум в Трей. Боя се, че той също се присъединява към твоята пристрастеност към безразсъдния авантюризъм.“ Тя бе уловила бързата размяна на погледи между Трей и Хейзард и мило бе добавила: „Вие двамата, нали не си мислите, че съм повярвала на всичките онези невинни истории.“

Хейзард и Трей незабавно си бяха задали въпроса колко всъщност знае тя.

„Е, каква е тази твоя съпруга?“ бе попитал Кит.

„Щом обичаш приключенията…“, провлачил бе Трей.

„Звучи интересно. Значи всичко, което се иска от мен, е да я наглеждам, докато не приключат тези преговори?“

„Не се чувствай задължен“, намесила се бе Блейз.

„Наистина, Кит, обадил се бе Хейзард зад чашата бренди от дълбините на своето любимо, тапицирано с протрита кожа кресло, рано или късно Валери ще кандиса. Не е нужно да се забъркваш.“

„Хубава ли е?“

Хейзард и Трей отново си бяха разменили погледи. „Зависи от вкуса“, неопределено бе отвърнал Хейзард.

„Направо е разкошна, бе казала Блейз. Няма нужда да проявяваш дискретност пред мен, мили, обърнала се бе тя към Хейзард, знам добре как изглежда. Предполагам, че ти се е натиснала“, бързо бе завършила тя.

Хейзард се бе задавил с брендито си.

„Виждаш ли, Кит, бе казала Блейз, с Валери ще си изкараш чудесно.“

Отначало посещението на Арабела представляваше само още една незначителна досада в разправиите около необикновения й брак с Трей, но се оказа, че през следващите няколко дни Валери трябваше да изтърпи още няколко разпита за Томас, всеки от тях съпроводен от неприлични хихикания. Смъртта на баща й бе затвърдила намеренията й да приключи преговорите със семейство Брадок-Блек, а сега злонравните инсинуации на Арабела, разнасяни от уста на уста, я караха да бърза още повече.

Тя понечи да се самобичува за това, че не бе проявила повече здрав разум, но почти веднага се отърси от угризенията си. Несъмнено на Томас можеше да му се плати, за да изчезне удобно, ако се наложеше, а междувременно — на лицето й се появи мъничка усмивка на задоволство — безспорно, той бе един добре надарен млад прислужник. Тя погледна часовника си и реши, че няма да навреди, ако малко закъснееше за вечерята, която семейство Брукхил даваха тази вечер. Позвъни на Томас.

Един час по-късно, докато камериерката решеше косата й, тя забеляза, че бузите й все още бяха покрити с червенина от сладката жизненост на Томас.

— Тази вечер никакъв руж — нареди тя. — И ако още веднъж ме оскубеш, ще бъда принудена да те уволня без препоръки. — Валери беше страстна жена, но страстите й никога не бяха пречили на практичната й натура и сега, докато седеше и наблюдаваше как камериерката плахо подрежда с гребена всеки кичур коса на мястото му, тя реши, че трябва да проявява повече разум, когато става въпрос за собственото й бъдеще. Сега, когато баща й си беше заминал, фигурата й се бе възстановила и се бе отървала от нежеланото дете, пред нея се разкриваха нови, по-широки хоризонти. Ясно и с най-големи подробности започна да си представя навлизането й в нюйоркското общество. Бели пера в косата, помисли си тя, прикрепени с някой от специалните сапфири на Брадок-Блек. И, разбира се, рокля в подходящ нюанс на синьото… синият цвят винаги правеше очите й да изглеждат страхотни. Освен това не бе забранено да си доведеш и компетентен прислужник.

Валери настояваше да преговаря директно с Трей — никакви адвокати, никакви посредници. Искаше да се наслади на садистичното удоволствие да го види как се принуждава да приеме всичките й условия. Колкото и да е странно, Валери се чувстваше най-уязвена от отказа на Трей да се възползва от съпружеските си права. Нейната красота винаги беше привличала мъжете и ако в началото отказът на Трей бе за нея едно предизвикателство, накрая то се превърна в обида. Разбира се, вината за провалянето на плановете й беше негова и той трябваше да си плати скъпо за униженията. Фактът, че Трей обича нейната дъщеря не смекчаваше ни най-малко желанието й за мъст. Тя беше изхвърлила детето от живота си още при първото зърване на мургавата му кожа. Никакви чувства, никакви угризения. Трей беше отгледан във функционална, макар и голяма, фермерска къща, със светли просторни помещения, обзаведени от лондонския „Либърти“, не без помощта на любимите антикварни мебели на майка му. Къщата на Валери винаги го бе поразявала със своята показност… „лика-прилика със собственичката“, негодуващо си помисли той и влезе в хола.

Валери бе седнала на тапициран с кичест и украсен с ресни брокат. Беше обърната с гръб към ярката дневна светлина, смекчена от завесите от изкусно изплетени дантели. Трябваше да заобиколи гъмжилото от разпръснати из цялата стая мебели и махагон, след което се промъкна покрай една тромава масичка с крака във формата на лапи, аранжирана с японска ваза и паунови пера. Букетът тигров крем, подреден в една висока сребърна кана, близо до креслото на Валери, беше като блестящ дразнещо оранжев плисък. Напомни му за хищната природа на Валери. Като предупредителен сигнал, помисли си той, въпреки че днес беше