Сребърен пламък

заела позата на стеснително наивно девойче, наконтено с финтифлюшки от копринен муселин.

Тя кимна. Той също кимна и седна в едно от нейните натруфени кресла.

Преговорите започнаха в атмосфера на сдържан хлад.

— Сезонът в Ню Йорк едва започна, така че, ако успеем да достигнем до някакво споразумение днес, няма да изпусна по — голямата част от тържествата. — Валери говореше така, сякаш цялата лудост на събитията, чието начало беше поставила тя, въобще не съществуваше, сякаш Трей не отглеждаше дете от друг мъж, сякаш бе длъжен да се притеснява и заради нея.

— Дъщеря ти е здрава. Чувства се добре — благо каза Трей. Беше облечен в семпли кожени гамаши, сякаш парадираше с индианското си наследство насред претрупания салон на Валери.

— Децата не ме интересуват.

— Жалко, че не помисли за това по-рано — сухо я сряза Трей.

— Сигурна съм, че детската стая в ранчото е годна за отглеждането на едно дете.

— Не е. За щастие това не важи за майка ми и бавачките. — Нямаше да й даде преимуществото да разбере колко скъпа бе станала за него Бел. За Валери това би било само повод за ново изнудване, възможност да упражнява безкрайно своя натиск. Пазеше Кит в резерв срещу тази възможност.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре по време на преговорите, можем да смятаме, че Бел е мое задължение. — Тонът й опровергаваше категорично изявлението й.

— Много щедро от твоя страна, Валери. Великодушието ти е покъртително. — Той се излегна в креслото и протегна крака.

Сините й очи се присвиха при тази проява на дързост и незаинтересованост, като че ли беше дошъл на тези преговори от случаен интерес и гневът й си пролича за пръв път.

— Трябваше да изиграеш ролята си на съпруг, скъпи Трей.

— Не съм толкова добър актьор, мила Валери. — Той й отвърна със същата подмилкваща се злост, само веждите му присмехулно се вдигнаха лекичко нагоре.

— За нещастие — злобно каза тя, решила внезапно да го притисне, — този недостатък ще ти струва скъпо.

— Всичко, което има дори и слабо отношение към теб, ми струва скъпо — кратко се засмя Трей. — Свикнал съм.

— Ще хукнеш ли след онази жена, дето я купи, като получиш развод? — попита тя. Престорената й невинност прикриваше яда й от това, че Трей очевидно беше обичал жената. Отбягваше женската компания, откакто тя си беше заминала — нещо не само необичайно, но и унизително за жена като Валери, която никога не бе получавала отказ от мъж. Какво има онова малко селянче, което тя да не притежава? Не веднъж Валери си бе задавала разгорещено този въпрос. — Приказваше се, че те е размекнала — отмъстително измърмори тя.

Едно мускулче на челюстта на Трей потрепна, но гласът му бе безучастен, когато й отговори:

— Бих казал, че в твоето положение не си ти човекът, който да проверява предположенията и не виждам на някой да му влиза в работата какво ще правя след развода. — Гласът му се сниши до шепот. Светлите му очи гледаха неумолимо. — Аз обаче мога да изкажа предположението си, че след развода някоя друга част на страната ще бъде по-здравословна за теб.

— Заплашваш ли ме?

— Нима бих могъл да заплашвам жена? Забележи — прибави той, — не казах дама.

— Репутацията ти може и да не издържи на два смъртни случая в семейство Стюарт. — В изражението й липсваше страх. Само решителност. — И не си мисли, че ти си джентълмен.

— На оня свят моята репутация ще бъде най-малката ти грижа, Валери. — Стиснатите му в черта устни бяха като излети от камък. — И никога не съм казвал, че съм.

— Ти ли уби татко? — небрежно, по-скоро от любопитство попита тя.

От мястото си срещу нея Трей погледна Валери, за да види дали и изражението й е благоприлично, както тонът й. По същия начин можеше да го пита приятна ли намира температурата днес, без да се брои настроението, което той видя в порцелановото съвършенство на чертите й.

— Нямаше нужда — отвърна той. — В списъка на врагове на баща ти бях едва 1354-ти. Прекара доста народ, и то от дълго време. Сега, след като се налудувахме с язвителна любезност каза той, като я гледаше изпод тъмните си мигли, — защо не си кажеш цената и да започваме.

Само с леко свиване на покритите с муселин рамене тя отговори:

— Мисля, че трябва да започнем с очертаване и уговаряне на главните принципи на нашия казус. По въпроса за действителното владение, какъвто е случаят с тази къща, в който и договорът, и документите са на мое име, правото е недвусмислено.

— Валери — развесели се Трей, — компанията ни има двадесет и четири адвокати. Ако ми се слушат адвокатски приказки, трябва само да отида в офиса… или да поканя Дейзи, заварената ми сестра, на чай. Хайде, да преминем към основното — той дяволито повдигна едната си вежда, — нали се сещаш… парите.

— Искам голяма къща на Парк Авеню. — Гъвкавостта винаги е била едно от най-ценните й качества.

— Ето ти на, Валери, която всички познаваме и обичаме. Надявам се само — с присъщото му нахалство продължи той, — че тези преговори няма да изискват специални познания за жилищното проектиране и цените на строителните материали.

— Имам нужда от карета с четири коня и коняри в ливреи — безсрамно заяви тя. Държеше се толкова грубо, колкото той — лекомислено. — Също и персонал.

— Какъв стил мебелировка обсъждаме? Надявам се, нещо по-евтинко — Саркастично каза Трей, а след това изваден от търпение рязко се изправи в креслото си и възкликна: — Мили Боже, Валери, не ме е грижа къде ще живееш и как си представяш начина си на живот. Откровено казано, и ако си толкова умна, колкото изглеждаш, ще го приемеш като предупреждение, изобщо не ме е грижа дали ще живееш. Назови проклетата си цена!

Тя прецени заплахата бавно, така както вършеше всичко, и реши да държи твърдо на най-голямата сума, която бе обмисляла. Офанзивната тактика бе един от специалитетите й, така че щеше да започне с нечувана сума. Трей щеше да парира с нещо нелепо ниско. Тя щеше да смъква леко, той неохотно щеше да качва и в края на краищата, щяха да се споразумеят за сума, която да е някъде по средата. Тя си пое бързо въздух и назова цифрите.

Трей я изгледа продължително. Седеше безмълвен, с непроницаемо изражение. Ръцете му почиваха на коленете му.

— Това са много пари — много тихо каза той. — Трябва да ти се помоля ли?

За един кратък миг разумът й се счепка с триумфа, който щеше да изпита от тази гледка — Трей на колене пред нея. Но деловите мотиви веднага надделяха над непрактичното желание за реванш и вместо това тя започна да пресмята с колко да свали. Дали да не му напомни, че ще напусне града? Да остане твърдо на тази цена?

— Отговори ми — подкупващо каза той. — Искаш да ти целувам обувките за този развод? — Кит Брадок излезе иззад кулисите и започна да се придвижва към средата на сцената.

Имаше нещо смъртно опасно в тихата заплашителност на гласа му и Валери вдигна очи и го погледна, наистина го погледна, за пръв път откакто бяха започнали преговорите.

— Не — разумно отвърна тя, като видя изражението на лицето му.

— Това — прошепна Трей — беше правилният отговор. — Той извади един празен чек от джоба на ризата си. — Имаш ги, Валери, но ако някога се доближиш до който и да е от семейството ми, ще те убия. Не се шегувам. Всъщност точно в момента изпитвам огромно желание да го направя. Само си помисли колко пари ще си спестя. — От светлите му очи лъхаше мъртвешки студ. Смразяващ страх замени триумфа й.

Без да дочака отговора й, довърши върволицата цифри и думи и плъзна листчето по масата. Той се изправи. Ширината на раменете под гладката кожа стресна Валери. Стори й се заплашителна от ъгъла, от който го гледаше. — Аз бих поискал много повече — каза той и на красивото му лице се появи лека усмивка. Парите не бяха най-важното за него. Искаше я вън от своя живот, без тъжби и публични разправии. — Bon