загрижеността, но съм си блъскал главата над това много пъти. — Въздишката му можеше да се види в дима, който се разнасяше от мангала. — Няма друго обяснение за мълчанието й.
Първият импулс на Хейзард като баща бе да каже: „Искаш ли да ти я доведа обратно?“ В края на краищата, в културата на абсароки отвличането на жени винаги се е приемало за нещо нормално. Той потисна импулса си като анахронизъм, макар че за него, като мъж на действието, инициативата имаше безспорни предимства. Поне на въпроса за нейното мълчание щеше да бъде отговорено веднъж и завинаги. Все пак с течение на времето той се бе научил да урежда проблемите си по „цивилизован“ начин и смяташе, че на отвличането, като форма на ухажване, можеше да се погледне с неодобрение. И най-вече, реши той, щеше да се намеси в неща, които излизаха извън границите на бащинските му прерогативи.
Той пристъпи напред, прекрачи тялото на Джейк и постави ръка на рамото на Трей.
— Ела у дома — нежно каза той. — Майка ти те чака.
Когато след няколко минути те се появиха на вратата, Трей беше облечен в гамашите и ленената си риза и вежливо благодари на Ку, който чакаше във фоайето.
Хейзард се обърна към него с непроницаемо изражение.
— Ще ти бъда благодарен, ако проявиш добрината да провериш дали всичко е чисто. — Очите му бяха студени.
Ку почтително заклати глава. Той разбра, че може да назове цената за престоя на Трей, както и че тя ще бъде поставена под съмнение, но явно се очакваше да запази мълчание. Тактично той отвърна:
— Смятайте, че е направено, господин Блек.
На следващия ден Трей замина със семейството си за летния им лагер и в планината, заобиколен от приятели, увещаван и придумван да се присъедини към лова, надбягванията с коне и гуляя на лятото, бе прекалено зает, за да се отдава на размисъл. След седмица той се отдаде на пост и усамотение в Мечата планина и помоли феите да му помогнат да забрави и да намери успокоение. На третия ден виденията му станаха ярки и оживяха, могъщи със своята образност и символизъм: виждаше децата да яздят огромни червеноопашати ястреби, които пред очите му се превръщаха в планински понита; Емпрес, облечена в каубойския си костюм, седеше от другата страна на огъня, но на ушите си носеше блестящи диаманти и когато той посегна през пламъците, за да я докосне, тя изчезна и на нейно място се появи Валери. Феите държаха ръцете му и го утешаваха, когато той крещеше в яростта си, успокояваха яда му, подновяваха силите му. С мистични маски на лицата си, феите влизаха и излизаха от сънищата му, като му напомняха за неговото наследство и вяра. И заедно с техния бавен танц на живота, той започна да разбира, и в изгарящата горещина на деня на Мечата планина, и в прохладната красота на осветеното от звездите небе, че човек трябва да търси собствените си устои в себе си. Забравата идваше бавно. Сезоните в сърцето се сменяха във все същия безкраен ред както сезоните на земята.
На петия ден Трей слезе от планината и влезе в лоното на своето семейство обновен, освежен и в съзвучие със своето наследство на абсароки. И ако нямаше причини да бъде доволен заради лекотата, която му убягваше при постигането на забравата, то проявяваше реализъм в целителната сила на времето. През лятото остана в планината. Помагаше на двамата си доведени братя да се оправят със стадата на баща им, които бяха преместили на по-хладните пасища високо в планините. Гол, само по гамаши, с развяна зад него дълга коса, той спечели всички надбягвания с Рали, както правеше това всяко лято, а в победите имаше удоволствие. И тъй като прекарваше с Рали повече време от обикновено, хората от племето му разбираха, че го мъчи носталгия по някоя жена и има нужда от усамотение.
До края на лятото не бе останала и следа от чистилището на Ку. Трей беше здрав и с тъмен бронзов загар. По ирония на съдбата, той никога не се бе чувствал в по-добра форма. За целия свят той бе млад, красив, богат и имаше всичко. Всичко освен едничкото нещо, което той желаеше най-силно — жената, която беше помолил да стане негова съпруга. И по причини, които все още му убягваха, тя беше решила да го напусне.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
В средата на септември Трей бе извикан вкъщи по спешност. Валери роди дъщеря. Детето явно беше със смесена кръв и след като я погледна, Валери отказа да я докосва. Незабавно се обади в ранчото и ги осведоми, че им изпраща бебето. След няколко неистови телефонни обаждания намериха дойка и докато некръстеното дете пристигне, Блейз беше подготвила детската стая.
На следващия ден, когато Трей пристигна от летния лагер, той първо погледна мъничкото бебе, легнало в обвитата в розово люлка и веднага беше омагьосан от него. Като го гледаше с огромните си очи, тя гукаше и с бълбукане пукаше с устничките си балони, а когато се усмихна със странната си изкривена мъничка усмивка, Трей бе поразен от могъщата магия на бебешката усмивка.
— Много е умна — гордо измърмори Блейз, която стоеше до Трей. — Повечето бебета не се смеят до много по-късно.
— Приказваш като изкуфяла баба — подразни я Трей.
— Тя има нужда от нас — спокойно отвърна Блейз, имайки предвид това, че семейство Стюарт са я изоставили без да го споменава на глас.
— Да ти призная, тя ме спечели напълно. Каква чаровница! — Трей докосна нежно върха на мъхестата главица. — Има ли си име?
— Още не… мислехме, че ще е по-добре да почакаме, докато се върнеш.
— Валери не е ли…
Блейз поклати глава.
— Шибана кучка — промърмори Трей.
— На личността й определено не й липсва суровост — саркастично се съгласи Блейз, а след това бързо се усмихна на бебето, което започна да мляска с устенца, прилични на розова пъпка, като птиче, което иска да го нахранят. — Пак е гладна — каза майка му. — Не е ли сладко?
— Ти ли… имам пред вид… как… — със запъване започна Трей. Гледането на бебета беше далеч извън областта на неговите познания. Но всеки ден през следващите седмици той прекарваше часове в детската стая и се учеше как да се грижи за своята малка осиновена дъщеря.
По настояване на Хейзард я кръстиха Бел.
— Не сме съгласни само защото си тираничен кавгаджия — беше го подразнила Блейз, когато за първи път обсъждаха името.
— Разбира се, че сме, майко — с усмивка се беше намесил Трей. — Знаеш как се цупи, като не стане на неговото.
— Много смешно — с престорена обида бе отвърнал Хейзард. — Името е идеално.
— За актриса — бе казала Блейз.
— Или за жена — ездач на родео — ухилено бе допълнил Трей.
— Вие двамата можете да изберете второто име — мило бе отвърнал Хейзард, който също си беше драка.
— Великодушно — каза Трей с вдигнати вежди.
— Едно от добрите качества на баща ти.
Но Хейзард наистина беше тираничен и тъй като жена му и синът му държаха в най-висока степен на собствената си независимост като личности, те не завиждаха на Хейзард за собствените му предпочитания. Всъщност в името Бел имаше драматизъм, и все пак то бе много нежно, а тя, в очите на всеки от тях, бе истински красива. И така нежеланото дете, което по такъв драстичен начин бе променило живота на Трей, бъдещето на Емпрес и банковата сметка на Валери, стана безусловен център на внимание в ранчото.
Хейзард поръча специален сребърен сервиз от петдесет съда с кукленски размери и гравиран с името й и започна да обучава едно малко, яко, планинско пони за нейната първа езда. Блейз промени напълно детската стая и поръча кралски бебешки дрешки и принадлежности в Париж, докато Трей усъвършенстваше по-тънките моменти от залъгването и пъхването с измама на овесена каша и задушени зеленчуци в бебешките устица.
И Бел Джулия (Джулия от любимото на Трей стихотворение от Херик) цъфтеше.
