— Аз не разчитам само на Божията милост, защото нося бижута за половин милион рубли — обясни му Кити.
Оказа се, че не бе необходимо професорът да посочва на Кити кой от гостите е началникът на охраната на затвора Метеки. Още щом се появи на прага на салона, генерал Черкасов се взря с широко разтворени очи в новата цигуларка, облечена в ефирна тъмносиня вечерна рокля, великолепно контрастираща с русите й коси, стелещи се на дълги къдрици над удивително белите й рамене. Той не помнеше друг път да е виждал такава ослепителна красавица. Остана като вцепенен за няколко секунди до вратата, след което закрачи към ниския подиум с онази безцеремонност, на която са способни само военните. Поклони се пред Кити и се усмихна любезно:
— Мадмоазел, никога през живота си не бях очаквал, че съдбата ще ме удостои с честта да се запозная с толкова красива жена като вас — След което чукна токове и сведе чело, по маниера на офицерите от старата царска армия. — Много ще бъда поласкан, ако приемете поканата ми да се присъедините към нашата маса след края на музикалните изпълнения.
В огромните очи на Кити, прекрасни като кристално чисти изумруди, веднага се изписа уплаха и изненада. От този поглед гърлото на началника на затворническата охрана съвсем пресъхна, особено когато гъстите й мигли неспокойно затрепкаха. Никой досега не помнеше генерал Черкасов така да губи дар слово, защото беше добре известен сред своите с несмутимото си самообладание. Той едва успя да отклони погледа си, поразен от необикновената красота и изящество на бледото й лице. Настана неловка пауза. Наложи се професор Пашков да се намеси:
— Моля ви, генерале, не пречете на моята цигуларка да довърши настройката на инструмента си.
— Генерале — обади се Кити, загрижена да не се провали планът й още в началото, — домакинът на този дом полковник Измайлович, е ангажирал оркестъра на уважаемия професор Пашков за цялата вечер. Не мога да напусна колегите си и да седна на вашата маса.
В никакъв случай не биваше да се издаде пред Черкасов, че тайно желаеше точно обратното — да изостави оркестъра и да се опита да очарова генерала, защото именно той държеше ключовете към килиите в подземието на затвора Метеки.
Отново й помогна професорът, като заговори с привидно раздразнен тон, и за по-убедително пред неподозиращия за хитроумния план генерал й заговори на „вие“:
— Мадмоазел, аз не мога да ви позволя да изоставите оркестъра тъкмо сега, в самото начало на вечерта. Единственият, който може да разреши промени в програмата, е полковник Измайлович. Генерал Черкасов е негов почетен гост и най-добре ще е те, двамата офицери, да се разберат помежду си като колеги. Ако получа съгласието на домакина, останалите цигулари ще прикрият вашето отсъствие. Но има още нещо — ако сега ме изоставите, мадмоазел, ще трябва да смятате музикалната си кариера в Тифлис за приключена!
От втренчения поглед на генерала не убягна спонтанното потрепване на ръцете й. Кити веднага се изчерви и смутено промълви:
— Този непознат, но очарователен генерал бе така любезен да се погрижи да разсее скуката ми за малко. Не сме да мечтая за нещо повече. Та ние дори не сме представен един на друг. А вие забравихте ли, професоре, че сте длъжен в разговор с мен да използвате обръщението „мадам“?
Черните вежди на генерала се свиха недоволно.
— Да не би тук някъде да е вашият съпруг?
— Не. Моят съпруг загина на фронта.
Лицето на Черкасов за миг се отпусна.
— Хм… Да, би трябвало да кажа сега, че много съжалявам за вашата загуба, но не искам да бъда неискрен и да ви поднасям лицемерни съболезнования. Имахте ли деца с покойния ви съпруг?
— Да. Имам син.
Кити остана неприятно изненада от прекалената прямота на генерал Черкасов, но после се досети, че когато един мъж се занимава само със затворници и надзиратели, това е естествена професионална деформация.
— Хмм — това бе всичко, което се отрони от замислено присвитите устни на генерала. Но след малко той очевидно преодоля колебанията си, защото подаде ръка на Кити и й помогна да слезе от подиума. — Моля ви, позволете ми да ви отведа до масата, запазена за мен, мадам…
Не продължи фразата, защото не знаеше с какво име да се обърне към нея. Кити веднага съобрази, че не е разумно да споменава, че се казва Радишевска (не бе изключено Черкасов да има познати в щаба на Шеста дивизия в Ставропол), затова се представи с моминската си фамилия.
— Чудесно, мадам Курминская, да се надяваме, че шампанското ще ви хареса. Домакинът, полковник Измайлович, вече успя да сподели с мен, че е сложил ръка на най-добрата изба в цяла Грузия.
Никак не й бе трудно да се досети какво искаше да получи той от нея. Както повечето офицери, командировани на стотици версти от семействата си, генерал Черкасов копнееше единствено за съблазнително тяло като нейното. За да постигне целта си, беше готов да й свали от небето и луната, и звездите. А през това време Кити трескаво се питаше дали ще може да го подкупи с бижутата, които бе донесла със себе си от долината Дарго. Много по-лесно би било да му предложи тези скъпоценности направо срещу това, което си бе наумила и което бе най-важният пункт от нейния план за спасяването на Аполон, вместо да ги продаде на някой от пазарите в града, където винаги съществуваше риск от измами и от плащане с фалшиви банкноти. Затова през цялата вечер тя трябваше да използва цялото си светско възпитание, чара си, както и още цял куп дребни женски хитрини, за да не го отблъсне, като същевременно трябваше да узнае колкото бе възможно повече за характера му и за предпочитанията му.
— Прекрасно — кимна развеселеният генерал. — Защо да не се поразходим още утре из алеите на Ботаническата градина? Там е много приятно. Сигурен съм, че ще намерим начин да прекараме забавно.
Късно през нощта, когато Кити напусна дома на полковник Измайлович в компанията на пийналия генерал Черкасов, един мургав дагестанец, скрит под сенките на дърветата на отсрещния тротоар, я съпроводи с напрегнат поглед. Само след час Карим вече знаеше, че Кити ненадейно се е появила в Тифлис. Но му трябваха няколко минути, за да приключи с яростните ругатни, след което започна да разпитва своя съгледвач за подробностите. Така Карим узна, че тя не е станала метреса на генерал Черкасов, не, с него се била запознала едва тази вечер. Отседнала е в дома на някакъв музикант, професор Пашков. „Аллах да ми е на помощ — уморено въздъхна Карим. — Каква опасна жена е тази руска графиня!“ Ако неговите хора не следяха денонощно началника на охрана на затвора, така и нямаше да разберат, че тя също е пристигнала в Тифлис. Или може би щяха да го узнаят, но чак когато ще бъде много късно да се предприеме нещо.
— Сега къде е тя? В къщата на онзи професор?
— Да.
— А генерал Черкасов прибра ли се в жилището си?
— Да, Карим.
— Добре, Това значи, че поне до утре сутринта тя е на сигурно място. Изпрати пред къщата на професора двама души от твоите, за да дебнат там докъм обед. Не вярвам генералът да се завтече още на сутринта на среща с Кити, дори и да е влюбен в нея като хлапак.
Двамата съгледвачи, изпратени от Карим, видяха още от ъгъла задаващия се автомобил, който тъкмо потегляше от дома на професор Пашков. За щастие центърът на Тифлис бе осеян със стари криволичещи улички, по които не можеше да се развива висока скорост, затова пъргавите джигити скоро настигнаха колата. Освен това днес генерал Черкасов беше в радостно, дори романтично настроение, поради което нареди на шофьора да спре пред първия магазин за цветя.
Кити, останала за малко сама в луксозното купе, неспокойно зачупи изстиналите си пръсти. Как да подхване разговор, привидно невинен, около мерките за охрана на затвора? Нали Черкасов веднага щеше да се усъмни в нея? От друга страна обаче тя още не бе срещала мъж, който да не обича да се хвали с постиженията в професията си. Да, радостно си каза тя, такъв беше Пьотр, същият бе и Берьозов, та дори и Аполон! Всички мъже са като деца, макар и отраснали и възмъжали, отчаяно влюбени в своите играчки. Графинята се зае трескаво да обмисля с какво да започне и какво да каже, ако генералът реагира по един
