го тикнаха в килията, и едва не го пребиха с прикладите на винтовките си. Вече нямаше дори помен от разкошната златиста коса на княза — цялата бе зацапана със засъхнала кръв и кал, докато той стенеше, проснат в безсъзнание върху тесния нар.
Докато Аполон Кузин стенеше в затворническата килия, новоназначеният болшевишки комисар спореше ожесточено с помощниците си как да го ликвидират — дали с обичайния куршум в тила, или пък да го удостоят с честта да увисне на бесилката. В ранните години на съветската власт все още не бе установена строга йерархия между отделните звена на управлението и навсякъде цареше невъобразим хаос. По причини, които надали самият комисар би могъл да обясни, по едно време той се сети, че все пак съществуват по-висши инстанции над него и за да не пострада от гнева на началството, той реши да доложи за залавянето на пленника. Телеграфира в Тифлис, че е арестувал висш офицер от Бялата армия и в отговор незабавно получи строго нареждане:
В първия миг комисарят от гарнизона в Шура остана озадачен — не очакваше началниците му да проявят такава загриженост за пленника. Но след кратък размисъл всичко се изясни — в Тифлис искаха публична екзекуция, с колкото бе възможно повече шум, за да сплашат местното население и особено непокорните дагестанци. Какъв по-удобен повод от смъртното наказание на прославен офицер от Бялата армия, който на всичкото отгоре не само бе представител на висшето дворянство, като най-младия от князете Кузин, но и бе пряк потомък на Искендер хан, дълбоко почитания вожд на дагестанските мюсюлмани. Болшевиките не можеха да преглътнат лесно упоритото нежелание на волните орли от дагестанските планини да приемат диктата на Москва. Така че трябваше да им се даде един полезен урок, с който да стане ясно на всеки кой е господарят в земите на север и на юг от Кавказ.
За комисаря на гарнизона в Шура нямаше друг изход, освен веднага да се подчини на заповедта, издадена от щаба на Единадесета армия. На следващия ден многочислен, въоръжен до зъби червеноармейски екскорт откара изпадналия в безсъзнание капитан Аполон Кузин към затвора в Тифлис.
Кити едва не припадна, когато Карим се завърна в долината сам, без Аполон. Той напразно, неловко мачкайки калпака си, се опитваше да й обясни, че положението е било безизходно, че дори той, най- верният телохранител в цял Кавказ, нищо не е могъл да стори, за да спаси младия княз. Спомена й, че вече е изпратил най-добрите джигити от аула по пътя към Шура, за да се опитат да освободят Сокола. Призна й също, че никога в живота си не се е чувствал така отчайващо раздвоен — дали да обърне коня назад, за да спаси своя млад господар, или да препусне, напред с лекаря, за да спаси живота на Кубик. Решаващо се оказало дълбоко вкорененото у него чувство за подчинение — нали князът му бе заповядал да препуска, без да поглежда назад…
Но опитите на Карим да я утеши никак не й помогнаха. Кити нервно кръстосваше из стаите, без да може да намери покой. Нима наистина Аполон е пленен? Или е успял да избяга и сега се укрива някъде из планините? Ами ако вече лежи прострелян в някоя пряспа? Как ще живее тя отсега нататък без него, без единствения мъж в живота й, който бе успял да я направи щастлива? Как е възможно така внезапно да се прекърши нейното щастие и то точно когато всичко между тях двамата изглеждаше така прекрасно? Нищо не можеше да пресуши сълзите й. Дори Карим, обръгнал след толкова години на кървави битки, се стъписа какво да прави.
— Графиньо, стига сте ронила сълзи, още е рано да оплаквате нашия Ас-Сакр Ас-Сагир. Защото аз ще сторя всичко, което мога, за да го върна при вас. Залагам думата си на джигит, че ще го намеря. Ще открия нашия Млад сокол. Няма да се спра пред нищо! Веднага, щом узная нещо за съдбата му, ще яхна коня си и ще препусна към долината като вихър!
Но Кити унило поклати глава.
— Да, да… Не се съмнявам, че ще направиш всичко, което е по силите ти.
— Сега идете при лекаря — посъветва я Карим и й помогна да стане от канапето и да се качи по стъпалата към детската стая на горния етаж. — А аз веднага ще оседлая отпочинал кон, за да събера джигитите от долината.
Преди да стигне до най-горното стъпало, Кити рязко се обърна назад.
— Почакай, Карим! Забравих да ти кажа, искам веднага да ми съобщиш, щом научиш нещо за Аполон. Ще бъда горе и ще чакам!
— Опитайте се малко да поспите, после да посъберете сили. Утре малкият Кубик ще има нужда от грижите на майка си.
Кити не можеше да отрече правотата на думите му, но не можеше и да се отърси от усещането, че част от нея ще умре заедно с Аполон, ако такава бъде волята на съдбата.
— Получиш ли някакви вести за него, Карим, искам веднага да ме събудиш! Дори и да е посред нощ! Дори и ако вестите са лоши! Моля те, Карим!
— Ще бъде изпълнено, графиньо, нека само да узная нещо.
Рано на следващата сутрин Карим се появи с първите вести — Аполон бил заловен от патрула в Шура, но се носели слухове, че се готвят да го преместят в Тифлис.
— Но защо? — извика Кити. — Да не би да са решили да му пощадят живота? О, Господи, ще полудея! Все пак… може пък наистина да са решили така, Карим, щом като не са го разстреляли още същата нощ?
В нея се породи плаха надежда, както когато някоя нещастна душа е доведена до прага на отчаянието.
— Засега нищо не мога да кажа, графиньо. Няма друг изход, освен да чакаме — предпазливо отвърна Карим, понеже не желаеше да й вдъхва напразни очаквания. — Ако го отведат в Тифлис, ние веднага ще яхнем конете и ще потеглим на юг по най-късия път. Ще се опитаме да го освободим някъде по пътя. Но ако… ако не успеем, ще продължим с опитите в Тифлис.
— Щом ти заминаваш, и аз ще дойда с теб, Карим! — решително отсече тя и яростно тръсна коси.
За миг Карим едва не онемя от удивление. Досега той така и не можа да привикне с пълното неразбиране на Кити към чисто мъжките дела. Опита се да протестира, но по-умерено, отколкото бе свикнал, защото в същото време се досещаше, че е длъжен да щади чувствата й.
— Това е невъзможно! Младия сокол никога нямаше да ти разреши да заминеш с мен и с джигитите. Пътуването ще бъде много опасно. Не, това не е работа за жени! Жените трябва да си седят у дома, при децата и печката!
— Можеш да си приказваш каквото щеш, но аз не мога да седя тук, да плача по цял ден и цяла нощ и да чакам вестта за гибелта му! — При тази мрачна картина сълзите отново започнаха да напират в зачервените й очи. — Не си въобразявай, че не мога да се досетя защо ще го местят в Тифлис. За болшевиките няма по-омразни врагове от царските офицери. За тях е истинско удоволствие да обесят насред централния площад в столицата на Грузия един от най-опасните си врагове, при това не е кой да е, а един чистокръвен княз, един от князете Кузин, наследник на Искендер хан… Да, сигурна съм, че сега тези проклетници радостно потриват ръце, предвкусвайки небивалото зрелище!
— Не зная какво си мислиш, графиньо — мрачно сведе глава Карим, но се закани да поведе тайно своите джигити по просеките на юг от долината Дарго. Нито Искендер хан, нито Аполон щяха да му простят, ако позволи на графинята да потегли с конниците в този отчаяно рискован поход.
Междувременно благодарение на денонощните грижи на лекаря, малкият Кубик започна постепенно да се възстановява. Но съвсем не можеше да се каже същото за майка му. Кити дори не се усмихна, въпреки че състоянието на сина й се подобряваше с всеки изминат ден. Отчаяна, графинята, изпаднала в мрачен унес, само си повтаряше меланхолично, че животът на нейния обожаван Аполон е прекалено висока цена дори и за такава благородна цел, каквато бе изцелението на техния първороден син.
Два дни след залавянето на Аполон, след като едва не умори под себе си три коня при смените в попътните страноприемници, изтощеният Сахин се добра до Поти и веднага изпрати от местната телеграфна
