републики.
На двадесет и пети февруари 1921 година, в същия ден, когато първият външен министър на Грузия — Ченкели — връчи в Париж акредитивните си писма на президента на Франция, след отчаяни усилия да защитят родината си стотици грузински войници намериха смъртта си сред заснеженото бойно поле. В същия ден предните отряди на Червената армия нахлуха в Тбилиси. Командващият Единадесета армия Серго Орджоникидзе веднага изпрати възторжена телеграма до Ленин в Москва: „Червеното знаме на революцията вече се развява и в Тифлис. Да живее Съветска Грузия!“
Глава 18
През последната седмица от март малкият Кубик се разболя много тежко.
Аполон и Кити се редуваха край креватчето на детето три дни и три нощи. Детето непрекъснато се унасяше в сън, което още повече тревожеше родителите му. Кубик се успокояваше, когато в ръчичката си стискаше палеца на майка си, но това не позволяваше на Кити да се отдалечи дори за минута от креватчето на сина си. Слугите в кухнята приготвяха за детето пресни сокове и какви ли не чайове, за да облекчат болките в гърлото му. На четвъртия ден от началото на треската дишането му съвсем се затрудни. Кубик едвам си поемаше дъх, а личицето му цялото посиняваше от недостига на въздух. Кити изпадна в паника, Аполон безпомощно кръстосваше из спалнята и яростно стискаше юмруци. Не успя да им помогне нито един от местните лечители, нито някой от по-опитните сред възрастните жители в долината. Князът се съмняваше, че Кубик е болен от дифтерит, но не можеше да бъде сигурен, което още повече го изваждаше от релси, защото знаеше, че тази болест е смъртоносна.
На петата сутрин, изплашен, че ще загубят детето, Аполон не издържа и отчаяно извика:
— Този ужас повече не може да продължава! Отивам до Шура да потърся лекар.
— Моля те, Аполон, изпрати някой друг! — помоли го Кити. — Не отивай сам! Откакто червените превзеха Грузия, вече не е безопасно да се движиш по пътищата. Нали болшевиките разстрелват всички бели офицери, попаднали в плен? Моля те, Аполон, в Шура много хора те познават и ще се намери някой предател, който да съобщи за теб на комисарите!
— Става дума за живота на моя първороден син… Не мога да седя тук със скръстени ръце и да го гледам как гасне от ден на ден!
С тези думи Аполон остави детето в ръцете на Кити и отиде в съседната стая, за да се облече за път. Кити веднага го последва и пребледня, щом видя кобурите, извадени от скрина. Очите й се насълзиха, лицето й се сгърчи — какво щеше да стане с нея, ако загуби и мъжа си, и сина си — двете най-скъпи за нея същества…
Аполон се обърна, сепнат от хлипането й. Хвана я за ръцете, но след като и това не помогна, побърза да я притисне до гърдите си. Помилва я по косата и заговори утешително:
— Чуй ме, скъпа. Никой лекар няма да дойде в нашата отдалечена долина, освен ако аз не го довлека тук, дори и с насочен в гърдите му пистолет. Няма нужда да ти обяснявам, че положението е много тревожно. Населението на Шура се страхува от мъжете в долината Дарго, защото неведнъж си е патило от набезите им. Но аз не мога да стоя безпомощен и отчаян за съдбата на сина ни! От теб искам само да престанеш да плачеш и да се грижиш за малкия, докато се върна…
— Но ако те познае някой, Аполон, какво ще стане с теб…
Той се наведе, за да я целуне нежно по челото.
— Не се плаши. Ще влезем в Шура по тъмно и никой няма да разбере, че аз и Карим сме пристигнали в селището. — Погали Кубик по бузата, но веднага се намръщи защото високата температура още измъчваше изтощеното дете. — По дяволите! — сърдито изруга той. — Ще се върна колкото е възможно по-бързо. До Шура и обратно ще яздим най-много осем часа.
Целуна за сбогом Кити по косата, после рязко се обърна и напусна спалнята. Още от коридора Аполон започна да раздава нарежданията си, както и докато се спускаше забързано по стъпалата. Може би, ако той и Карим изберат по-прекия път през прохода Ерпели и клисурата Гимри, ще стигнат по-бързо. През последната седмица два пъти бе валял сняг, но през следващите три дни времето се бе задържало по-топло и може би, някои от преспите бяха започнали да се топят. Струваше си да опитат по този доста по-кратък маршрут, въпреки че беше доста рисковано.
Аполон още не се бе облякъл, когато конярят изведе Леда пред терасата. Карим, напълно готов за път, се появи в преддверието. Аполон набързо грабна колана с кобурите и ханджарите, взе и сабята си, след което се втурна навън с развято зад гърба му черно кавказко наметало. Двамата мъже ловко скочиха на седлата и пришпориха конете. Нямаше никакво време за разтакаване. Аполон се наведе над гривата на Леда и ласкаво й заговори, а тя сигурно разбра горещата му молба, защото се устреми като хала напред, щом свърши тясната криволичеща пътека и пред тях се ширна долината Дарго.
— Да се надявам ли, че ще издържиш на тази луда скорост? — извика Аполон на Карим, който го следваше на няколко метра отзад.
— Няма да изостана, Соколе! — отвърна Карим и се устреми напред, за да спази обещанието си.
Пристигнаха в Шура след четири часа бясна езда. Конете бяха толкова изтощени, че ги оставиха край първата къща в селото да почиват, а те двамата продължиха пеша. Селото тънеше в здрач, само тук-там се мяркаха хора, забързани към домовете си. Аполон и спътникът му успяха да се доберат до къщата на местния лекар — прочут с уменията си във всички съседни аули — без никой да ги познае. Карим остана да пази пред къщата, а Аполон се втурна към вратата, за да извести лекаря, че го очаква трудно и продължително пътуване чак до долината Дарго. Князът предвидливо бе взел със себе си кожена кесия, натъпкана догоре със златни рубли, защото знаеше, че на този свят няма нищо по-убедително от златото. Не, не беше точно така, защото пистолетите и ханджарите, окачени на колана му, също можеха да бъдат не по-малко убедителни, но Аполон не искаше да се стигне до проливане на кръв. Почука нетърпеливо на вратата, но лекарят отвътре не посмя веднага да му отвори — стори го едва след кратките, но разгорещени думи на Аполон, който за всеки случай спомена, че разполага с двата вида най-убедителни средства, с които един мъж може да се оправя в днешния объркан свят.
Изплашеният лекар, зорко пазен от Аполон отляво и от верния Карим отдясно, ги поведе по най-пустите уличка за да избегнат нежелани срещи с червеноармейските патрули. Почти бяха наближили края на задрямалото село и яхаха конете, когато за тяхно нещастие се натъкнаха на такъв патрул — петима войници, скрити заедно с командира си в сянката на къщата на ъгъла.
— Стой! — извика водачът на тройката, едър брадат мужик, нахлупил над челото си шапка- будъоновка. — Документите за проверка!
За части от секундата през мозъка на Аполон трескаво пробягнаха няколко възможности за спасение, но той бързо реши, че ще е напълно безсмислено да се опита да ги убеди, че е само един баща, загрижен за съдбата на болното си дете, че е дошъл тук да потърси лекар за сина си. Отлично знаеше, че доводите, основани на човечността, няма да омилостивят червеноармейците.
— Няма спасение от тези проклетници — задъхано прошепна Аполон, обърна се към Карим и го изгледа многозначително. Двамата отдавна се бяха научили да се разбират без думи. Карим веднага вдигна нагайката, шибна яростно задницата на коня на лекаря, а после пришпори с все сила своя кон.
— Бягай, Карим! — извика Аполон зад гърба му.
С чевръсто движение, каквото може да постигне само мъж, който е прекарал повече време яздейки на седлото, отколкото крачейки по земята, Карим сграбчи поводите на коня на лекаря и натисна стремената, след което двата коня изчезнаха като вихрушка в тъмната уличка, след която се белееше заснеженото поле.
Аполон се обърна с лице към противниците си, готов за схватка на живот и смърт.
Само за три секунди измъкна двата маузера от кобурите на колана си и едновременно натисна спусъците им. Отекнаха оглушителни изстрели. Отвред се разлаяха селски кучета. За нещастие скоро патроните му свършиха. Аполон беше принуден да се спасява със сабя в ръка. Въртеше я ожесточено, във всички посоки, яростно съсичаше ръце и лица, но беше безпомощен пред превъзхождащия го противник. Един от червеноармейците едва успя да го събори от седлото с удар в тила с тъпата страна на сабята си. Но дори паднал в снега, Аполон продължаваше да се съпротивлява, да се мята в отчаяни усилия да се откопчи от мъжете, които се бяха нахвърлили върху него. Побеснелите войници не пропуснаха да му отмъстят, след като
