останала без дъх, го помоли пресипнало:
— Аполон, как може да си толкова безмилостен, толкова нечовешки жесток с мен?
— Сега искам да отидеш до камината и после да се върнеш обратно до леглото. Искам да те погледам, а после…
— Не!
— Моля те, скъпа, не искам нищо друго от теб, освен да направиш няколко стъпки. Моля те… — замоли я той с най-нежната интонация, на която бе способен. Ловките му ръце се увиха около бедрата й, докоснаха най-чувствената й точка и след като омаломощената, едва сдържаща страстта си графиня отново притвори очи, князът отдръпна ръка и още веднъж горещо я помоли:
— Моля те, скъпа….
Тя разбра, че той няма да се откаже от настояването си, затова безмълвно сведе глава.
А той, след като отново я завъртя, за да застане с гръб към него, леко я тупна отзад, сякаш да й даде начален тласък. С ленива походка Кити бавно пое към камината. Аполон мълчаливо си повтаряше наум, че не е сънувал дори да притежава някога по-очарователно създание. Приличаше му на нимфа, на някоя от онези ренесансови красавици, рисувани от старите майстори като олицетворение на пролетта. Дългата й златиста коса се стелеше на вълни по алабастровите рамене. Млада, ослепителна, опияняваща, разкошна…
— Боже мой, ти дори не подозираш колко си красива! — несдържано възкликна той.
Тя веднага се обърна към него, е пламнало лице и блестящи очи, с полуразтворени устни. Високите й гърди неспокойно се издигаха, раздвижвайки дългите й къдрици, щедро разсипани по раменете.
Онемелият княз продължаваше да я съзерцава, неспособен да откъсне очи от нея. А когато голата графиня най-после се доближи до него, за да се изтегне върху леглото и да го притегли безмълвно върху себе си, Аполон само прошепна с плътен, подкупващ глас:
— Искаш ли ме в себе си?
— Да, да, да… — простена тя, затвори плътно очи, заслепена от влудяващия повик на кръвта.
— Отвори си очите! Искам да ме гледаш, когато навлизам в теб, любима…
Дългите й извити мигли се вдигнаха, пърхащи като крилца на пеперуда, а когато Аполон най-после започна да прониква в нея, й прошепна:
— Искам да ме гледаш… В очите да ме гледаш, когато навлизам в теб…
Малко по-късно, когато лежаха морни един до друг и пръстите му си играеха с косите й, Аполон пръв заговори, защото внезапно си спомни, че така и не успяха да разгледат всичките подаръци:
— Дори не погледна бижутата, които ти нося от похода.
— Ти си виновен — промълви тя и го целуна по шията. — Така ме омая, че забравих за всичко.
— Всъщност кой кого омая, забрави ли? — щастливо се усмихна той.
— Е, може да се поспори по този въпрос.
Тя започна да го целува по гърдите, но в следващия миг се спря, защото ръката му се бе озовала пред устните й, за да спре настъплението им.
— Не искаш ли поне сега да ги разгледаш?
— Разбира се, че искам. Коя жена ще откаже подобно нещо?
Кити се надигна от леглото и голите й гърди предизвикателно погалиха брадичката му, а той, целият настръхнал, остана удивен от моменталната реакция на тялото си.
Но си припомни, че й бе обещал да й покаже останалите подаръци, затова се пресегна към кожената кесия, оставена на килима до леглото. Развърза връвта, изсипа съдържанието на кесията в дланта си и я поднесе към Кити.
— Това е дар за моята очарователна княгиня. Пръстени за прелестните й пръсти. Има дори и за пръстчетата на краката ти. Ако можеше да чуеш как пее сърцето ми в този миг — продължи Аполон, докато наблюдаваше как тя си избра един изящен пръстен с диамант, заобиколен от малки сапфири, — никога повече няма да пожелаеш да слушаш друга мелодия.
Кити се усмихна, докато съзерцаваше блясъка на камъка върху пръстена, който вече се бе озовал на безименния й пръст.
— Знаеш ли, скъпи, чак сега се сещам, че никога не съм те слушала да пееш.
— Само защото не съм искал да те измъчвам, любов моя. Нали за мен няма нищо по-важно на този свят от твоето щастие. Харесва ли ти този пръстен? Или онзи, с рубина? Аз пък ще проверя кой от по-дребните ще пасне на някое от пръстчетата на краката ти.
— Аполон, не ставай дете… — Тя погледна надолу и се усмихна при вида на пръстена с диаманта, нанизан на кутрето й.
— Ако поискам, мога да се държа като неразумно дете. Аз съм се родил княз, от прочутите князе Кузин, но ако това не ти се струва достатъчно, ще споделя с теб, че майка ми, която е от рода на Искендер хан, също успя да ме поразглези. Как мислиш, този рубин не е ли прекалено едър за нежни женски краченца, каквито са твоите? Да опитаме с този, по-дребен е. Само не се опитвай да ме упрекваш в суета и разточителство. Искам да обсипя всичките пръстчета на краката ти с диаманти.
Той наистина се зае с това, докато тя се заливаше от смях.
— А сега — продължи Аполон, докато оглеждаше прелестната й голота, допълвана единствено от пръстените по ръцете и краката й, — сега дойде редът на тези пръстени. — За миг Аполон замислено присви очи, преди да продължи още по-тихо: — Да знаеш, скъпа моя княгиньо, откога чакам този миг…
Нежно я положи да легне по гръб, след което взе още два пръстена от кожената кесия и я предупреди:
— Моля те, стой неподвижна за малко.
Внимателно постави по един от пръстените с разкошни диаманти на всяко от зърната й, но обърнати, с диамантите надолу. После се наведе над нея и притисна устни към едното от тях.
— Ето, сега вече всичко е на мястото си… Погледът му се плъзна по лицето й, още зачервено след нежния допир на устните му.
— Е, какво ще кажеш? Харесват ли ти бижутата?
Дългите му пръсти се протегнаха към гърдите и погалиха двата пръстена, закрепени на зърната й. Несмееща нито да помръдне, за да не ги размести, неспособна да говори дори, задавена от надигналата се в нея вълна на наслада, Кити само навлажни долната си устна и кимна безмълвно.
— Точно така си мислех, че ще стане — заключи той и на устните му разцъфтя най-очарователната му усмивка.
Аполон плъзна ръка под врата й, повдигна я съвсем леко и постави на шията й изумително бляскаво колие от лазулит9, със златен обков във формата на нежни тънколистни венчета. Колието се оказа масивно и плътно, в непознат стил — може би смесица от формите, предпочитани от древните келти или от още по-древните египтяни. Никога през живота си Кити не бе виждала по-скъпо бижу. Усети хладината на скъпоценния метал чак до началото на бюста си.
Ръката на Аполон предпазливо погали колието, преди да нагласи едрия диамант, висящ по средата, точно в сгъвката между гърдите й. Кити реагира на докосването както преди малко — с нов изблик на желание, възпламенил слабините й. Искаше й се да протегне ръце и да го привлече към себе си, но той ги хвана и започна да целува всеки от пръстите й.
— Почакай, скъпа моя, това още не е всичко.
Тя усети хладния допир на тройна перлена огърлица, която като по чудо обхвана съвсем плътно ханша й. Чу как той щракна миниатюрната позлатена закопчалка и долови гъделичкащите връхчета на пръстите му ниско долу по корема си. Ориенталската огърлица контрастираше странно с бялата й копринено нежна кожа. Аполон я погали веднъж, после още веднъж — от което младата жена съвсем настръхна — докато оправяше трите реда перли. По средата беше закрепен много едър изумруд, който Аполон постави върху най- деликатната част на тялото й. Един от пръстите му уж неволно се отклони от изумруда и докосна розовата й пъпка, от което Кити потръпна, но успя някак си да се овладее, като само простена страстно.
— Харесва ли ти? — запита я той.
— Да… не… Ох, съвсем се обърках! Исках да кажа, че не бива повече да ме дразниш…
— А защо не? — Ръката му повторно се насочи надолу и всичко пред очите й отново се замъгли.
— Не бива…
