внушителен опит с всичките тези копчета, кукички и всякакви там закопчалки.
Гласът му беше топъл, мек като кадифе, макар че се долавяше леко предизвикателна нотка.
Кити взе роклята от леглото и започна да я облича. Малко се забави, докато я нагласи около кръста си. Наложи й се да се извърти няколко пъти наляво и надясно, за искрено забавление на съзерцаващия я Аполон. Нежната коприна се плъзгаше с едва чуто, възбуждащо шумолене по настръхналата й кожа. Графинята се зае с корсажа, обшит с фини мъниста. Като по чудо роклята й лепна чудесно, сякаш бе шита за нея. Силно вталената кройка особено добре подчертаваше великолепния й бюст — от възхищение очите на Аполон този път едва не изскочиха от орбитите си. Блещукането на мънистата хармонираше с мекото сияние на белите й, напълно разголени рамене и ръце. Тя вдигна само двете тънки презрамки и отново намести гърдите си. Малко оставаше немирните й зърна да изскочат от дълбоко изрязаното деколте. Допирът им до шифона, предизвика възбуждащ порив в гърдите й.
Аполон незабавно разпозна първите безпогрешни признаци на надигащата се в тялото му възбуда, затова избърза да я повика при себе си с леко подрезгавял глас:
— Ела по-близо, скъпа. Явно се налага да ти помогна при обличането. Макар че предпочитам да ти помагам в събличането…
Когато тя покорно пристъпи към него, той я завъртя, ръцете му жадно стиснаха бедрата й, но след секунди князът успя да се овладее и се зае с кукичките на гърба й, които сякаш нямаха край. Накрая, след уморена въздишка, Аполон пое ръката й в своята, за да я обърне с лице към себе си и се надигна от леглото да пооправи тънките презрамки на раменете й.
— Прекрасна си… — промълви той, докато трепкащите му длани бавно се спуснаха по раменете й. — Чудесен цвят има тази рокля. И така ти отива…
— Не помня откога не съм се чувствала толкова щастлива — прошепна Кити и се приближи към него, за да достигнат устните й неговите. Желаеше го, копнееше за него, за, ръцете му, за ласките му, но остана леко разочарована, защото веднага след първия мимолетен допир на устните им той отдръпна своите, а ръцете му нежно я отдалечиха. Сетне впи очи в нейните, потъмнели от нетърпение и промърмори дрезгаво:
— Почакай малко, защо да не изпробваш поне още една от роклите…
— Не, роклите могат да почакат — задъхано изрече графинята, вече предусещаща надигащото се у нея огнено желание. — Моля те, Аполон, не ме принуждавай да чакам…
Загорялата му мускулеста ръка се спусна от кръста й надолу по стегнатото бедро, за да надигне шумолящия шифон и да изчезне под него, търсейки копринената мекота на плътта й. Пръстите му скоро потънаха в пулсиращата й, готова за него мекота.
Всичко се завъртя пред замъглените й очи. Зовът на инстинкта, първичен като света, накара кръвта й да закипи тъй устремно, че в първите секунди той се изплаши да не припадне в ръцете му. Побърза да я стисне здраво в обятията й, но Кити не се свлече на пода, а се отпусна прималяла върху него. Князът веднага полегна по гръб върху очакващото ги легло и я притегли върху себе си, така, както беше облечена в балната рокля.
— Така ми се искаше да те видя в още една от роклите — още веднъж се опита Аполон да я убеди да изчакат.
Но пръстите му не се подчиниха дори на него, а продължиха да я галят, опипват, възбуждат с онази завидна ловкост, на която са способни единствено мъжете, на които е дадена тази рядка дарба да могат да ощастливяват жената до себе си дори само с няколко нежни докосвания. Дори само от гласа му, ласкав, галещ, леко пресипнал от страстта, кожата й настръхваше и това още повече я тласкаше към жадуваното пълно сливане. Другата му ръка пое брадичката й, за да притегли лицето й към своето. Целуна я така завладяващо, че тя само простена и жадно притисна устни към неговите, задъхана и потръпваща.
А той, докато Кити тръпнеше в очакване, чевръсто се зае да смъкне роклята й, искрено ядосан, че само преди минути бе закопчал по гърба й — при това най-грижливо и съвестно — същите тези безброй кукички, които сега му се налагаше отново да разкопчава.
Щом усети ръцете си освободени, Кити моментално ги спусна надолу в трескаво търсене на неговата мъжественост. Вече я бе усетила притисната към корема си. Но той я изпревари и отблъсна ръцете й. Сетне започна да я гали уверено навред, повдигайки нагоре полите на роклята й.
— Нека да опитаме този път така — предложи й той, без да престава да смъква роклята й. — Вдигни ръце!
Хипнотизирана, изпаднала в опияняващия транс на желанието, тя веднага се подчини, покорна като египетска робиня.
Роклята най-после бе изхлузена през главата й, след което Аполон, без да губи нито миг, се зае с бельото й. Тя усети докосванията му като разлят по кожата й сладък гъст мед, а дразненето от гърдите веднага се разнесе по цялата й пламнала снага. Вдигна клепачи и изумрудените й очи срещнаха пронизващите жълти пламъци, излъчвани от неговите, изпълнени с онези блестящи, подлудяващи златисти точици.
— О, Аполон… — едва успя да простене тя.
— Не сваляй очи от лицето ми — помоли я той и тя веднага се досети какво означаваше това. — Почакай още мъничко, мила моя, още съвсем малко…
Тя помръдна неспокойно и в един миг с крайчеца на окото си успя да зърне пулсиращата му, неимоверно набъбнала мъжественост, от което сърцето й затуптя още по-бясно.
Ръката му жадно се втурна под кръста й, за да смъкне долната й фуста. Слава Богу, под нея нямаше нищо! Само след секунди бедрата й вече се белееха, напълно оголени, подканващи, очакващи, мамещи, напълно достъпни за ласките му.
— Сега, Аполон, сега! — настойчиво зашептя Кити, цялата зачервена, дишаща на пресекулки, забързана да ускори върховния миг.
Ала той и този път не се подчини на импулсивното й желание. Вместо това я стисна яко в прегръдката си и започна пламенно да целува гърдите й. Само за няколко мига я отдалечи от устните си, за да огледа в захлас прелестната й голота.
— Чудесна си — замечтано промълви той, докато пръстите му обиколиха настръхналата й кожа около набъбналите зърна на гърдите й. — Сега ще ми признаеш ли, любов моя ненагледна, че винаги ще бъдеш моя, само моя?
В тона му се долавяше триумфална нотка, сякаш не бе руски княз, а всемогъщ султан от Ориента, зает с обучението на най-новата си наложница в многочисления си харем.
Изгаряща вълна я обля цялата. От устните й се изтръгна сподавен стон. Кити зарови пръсти в русата му коса и с все сила притисна главата му към голите си гърди. Косата му изпълни шепите й, плъзгайки се между сгърчените й пръсти като неуловим живак, докато тя притискаше лицето му към тръпнещата си плът. Аполон изви глава, за да се освободи и тя простена, като поразена от любов кошута, обсебена от непреодолим копнеж да се слее с обладаващия я елен. Зъбите му леко се впиха във втвърденото й зърно, захапаха го нежно, ала след малко, за неин ужас, отново се разтвориха, за да изрече той следващото си желание:
— Обещай ми, че ще бъдеш моя, моя завинаги!
До слуха му едвам достигна приглушения й, объркан шепот, като стенание на напълно обезумяло същество:
— Да, да, твоя, твоя съм, само твоя, твоя завинаги… Устните му отново се сключиха около зърното й и тя потръпна, сетне простена, а пръстите й се вкопчиха яростно в косите му. Ръцете му, тези немирници, се впуснаха надолу по нея, докато устните му, зъбите му, езикът му обиколиха целите й гърди, за да я докарат до нетърпима възбуда. Защо продължаваше да я измъчва? Не усещаше ли как тя цялата изтръпва при всяко негово докосване! Ръцете му се впиха между сгорещените й бедра, заопипваха корема й ниско долу, после слязоха още по-надолу и погалиха нежно окосменото й възвишение, едва прикрито под синия прозрачен тюл.
— По-мека си от коприна — разнежено прошепна той, но веднага млъкна, за да продължи да дразни гърдите й с езика си, докато в същото време ловките му пръсти не преставаха да предизвикват изгарящи вълни в слабините й.
Още съвсем малко й трябваше да загуби съзнание. Не й помогнаха нито хлиповете, нито стоновете. Нямаше къде да се скрие от опипващите му ръце, от възбуждащия допир на устата му, Накрая Кити,
