стоеше изправена в ъгъла, умилена от сцената между баща и син.
Най-сетне Аполон се сети да се извърне към нея.
— Така ми липсвахте и двамата…
Стана от леглото, приближи се до нея и я прегърна. Очите й се навлажниха от щастие. Кубик като че ли усети, че става нещо между родителите му, защото за малко се умълча, но скоро му омръзна и започна с любимия си номер — буйно търкаляне по широкото легло, придружено с радостни звуци, които скоро привлякоха вниманието на Кити и Аполон. Те се заеха да го насърчават с поощряващи възгласи и оживено пляскане с ръце.
Аполон внезапно се досети, че бе забравил за подаръците. Веднага отиде в помещението на прислугата и се разпореди да разопаковат багажа му. Изрично им заповяда в спалня да отнесат първо дървеното детско конче, останало на витрината на един магазин кой знае от кога. Кончето беше от абаносово дърво, с позлатени орнаменти. Имаше дори опашка и грива от конски косъм. Зарадваният баща веднага го грабна и го понесе към леглото.
— Колко е хубаво! — зарадва се Кити. — Но, Аполон, синът ни е още толкова малък! Съвсем малък…
Да, зная, скъпа. Именно затова съм донесъл толкова малко конче. Виж, той го хареса още от пръв поглед! — Кубик вече протягаше ръчички към новата играчка и се опитваше да каже нещо. Лицето на баща му светна от гордост. — Виж, отсега си личи, че като всеки истински джигит ще обича конете!
— Ох, вие, планинците, сте непоправими… Цял живот си оставате деца! Мечтаете само за коне и за битки! Защо не му донесе и една малка пушка? — опита Кити да се заяде, но тонът й я издаде, че не е сърдита.
— Не, Кити, пушка няма да му подаря.
— Много ще се радвам, ако спазиш думата си.
— Не, скъпа, не ме разбра. Не е редно аз да му подарявам пушка, защото ще обидя Искендер хан. Той вече е поръчал да му изработят една миниатюрна пушка, колкото детска играчка, специално за нашия син. Карим ми спомена, че скоро щяла да бъде готова.
— Аполон, за Бога, чуваш ли се какво говориш!
— Стига си се сърдила, скъпа. Та това е само играчка. — Обърна се към нея и й се усмихна обезоръжаващо. — Да не би да си недоволна от мен, след като знаеш, че и аз съм израснал в планините? — Той я погали по лицето.
— О, Аполон, за съвсем друго говорех…
— Страхуваш се, че няма да имат край убийствата?
Кити мълчаливо кимна.
— Е, когато се преместим във Франция, всичко ще се промени. Така че не се притеснявай излишно. Няма как скъпа, поне засега не бива да обиждаме Искендер хан.
— Аполон, мислиш ли, че някога ще успеем да се махнем от тук?
— Да, да, разбира се. Нали ти обещах, забрави ли?
Но сам не успя да си обясни защо при тези думи го жегна в гърдите някакво неясно, тревожно предчувствие.
Същата вечер, но много по-късно, след като те двамата приключиха с вечерята, а детето много преди това беше отнесено и приспано в малкото си дървено креватче, Аполон домъкна в спалнята пакетите с подаръците си за своята любима. Остави ги върху леглото. Кити, седнала на табуретката пред тоалетната си масичка, се обърна, сепната от внезапния шум.
Аполон, излегнат на възглавниците, посочи пакетите с щедър жест.
— Тук има няколко скромни подаръка за теб. Скромни, но от сърце. Дано не са вече демоде. Мога обаче да ти обещая, че когато заживеем във Франция, няма да носиш нищо демодирано.
Беше облякъл черна копринена риза, който още повече подчертаваше бронзовият му загар и златисторусата му коса, меко блестяща на фона на приглушената светлина на нощните лампи.
Отначало Кити хвърли само бегъл поглед върху донесеното от Аполон, но искрено изненадана, веднага затули с ръка уста, смаяна от разкрилото се пред разширените й очи богатство от багри.
— Аполон, как си посмял да награбиш всичко това! — ахна графинята. — Такива като теб трябва веднага да бъдат изпратени зад решетките!
— Нямаше опасност да ме арестуват, скъпа, защото проникнах в магазина в един през нощта — засмя се той.
Кити захвърли четката за коса и се обърна към него, въпросително повдигнала вежди.
— Скъпа моя, искам от сега да те предупредя, че няма никакъв смисъл да ми изнасяш лекции за добро поведение, защото вече е твърде късно. Освен това, няма за какво да ме упрекваш. За всичко това съм платил, и то доста щедро.
— С какво си платил? Със златото, заграбено от болшевиките?
— Всъщност това е златото на царска Русия, заграбено от болшевиките. Част от това злато някога е принадлежало на моите прадеди, князете от рода Кузин. Сега не си ли по-спокойна?
— О, не се притеснявай, въобще не възнамерявах да ти чета морал. Ти си свикнал толкова отдавна с твоя… Как да се изразя по-точно… С твоя доста екстравагантен начин на живот.
— Но умея да се справям с всякакви проблеми, скъпа! — По устните му плъзна закачлива усмивка.
— Да, в това вече неведнъж съм се убеждавала лично. Аполон се настани още по-удобно на възглавниците и продължи да се усмихва.
— Да, не мога да отрека, че винаги са ме вълнували възможностите да живея по-напрегнато. Всъщност не понасям скуката, сивотата, еднообразието.
Кити недоволно присви устни.
— Много добре зная докъде може да доведе този твой стремеж на всяка цена да търсиш разнообразие. Когато един мъж се стреми отчаяно да избяга от скуката, често се стига до опасни последици.
— Да не би да ревнуваш?
— Да! И то ужасно!
— Предполагам, че след като ти се държиш като примерна съпруга, сега очакваш и от мен да ти отвърна със същото?
— Не само че очаквам това от теб — процеди тя с неприкрито заплашителен тон, — но дори настоявам!
— Настояваш! О, това звучи сериозно. — Аполон звънко се засмя и се намести още по-удобно на леглото. Отдавна не се бе забавлявал така добре. — А защо да не изпробваш първо подаръците, които донесох за теб? След това, скъпа моя, ти обещавам, че ще бъда изцяло на твое разположение, за да обсъдим моята вярност и преданост.
Но тя, за разлика от него, изглеждаше напълно сериозна и дори леко разгневена.
— А какво ще стане — възрази тя с остър тон, — ако аз не желая да говорим за това?
Аполон разбра, че беше прекалил с шегите си. Веднага се надигна от леглото и се приближи до нея. Прегърна я ласкаво и я погледна право в очите.
— Моля те, мило мое момиче, първо искам да пробваш роклите, а после, щом толкова настояваш, ще забравим за нашия спор. Нямаш представа откога очаквам с нетърпение да те видя в някоя от роклите, които ти нося толкова отдалеч…
Князът се върна до леглото и грабна една от тъмнокафяв шифон и й я даде с думите:
— Ето, нека да започнем с тази.
След което отново се изтегна на леглото, загледан в нея, затаил дъх в очакване да започне отдавна замисленото представление.
Преди да смъкне от раменете си синята домашна роба, Кити усети как плъзнаха по гърба й познатите сладостни тръпки. Кожата й настръхна, въпреки че в камината гореше буен огън. Аполон изглеждаше толкова привлекателен в тази нехайна поза. Най-много я възбуждаше погледът, непреставащ нито за миг да попива всяка извивка на тялото й. Самият той бе смъкнал копринената си риза и сега лежеше гол до кръста. Тялото му, изваяно като древногръцка статуя, още повече я възбуждаше и притесняваше.
— Ако имаш нужда от помощ при преобличането, ела по-близо до мен, скъпа. Нали знаеш, че имам
