с копита, преди князът да дръпне юздата и да й позволи да поеме надолу по тесния път. Стройната кобила сякаш предусети, че наближава разширението на пътя и изцвили. Веднага щом свърши теснината, Аполон отпусна поводите, за да позволи на благородното животно да се понесе устремно напред, като птица, най- после дочакала жадувания простор.
Глава 17
Аполон и Карим оглеждаха през биноклите си стръмните урви над клисурата, в която се намираше малкия град Петровск.
През последните дни техният отряд бе извършил два успешни набега и командирът на червеноармейския гарнизон в Петровск, изпаднал в ярост от дръзките им нападения, сега се кълнеше с пяна на уста, че проклетите дагестанци няма да успеят да се доберат до третия керван, пътуващ през прохода към долините на Азърбайджан. Разбира се, болшевиките усилиха охраната на влака. Едва ли не от всеки прозорец стърчеше дуло на винтовка или картечница. Имаха постове във всички коридори. Дългата влакова композиция завършваше с един вагон, отделен изцяло за охраната. Командирът беше напълно сигурен, че този път неговите войници ще отблъснат набезите на бандитите.
— Ще бъде истинско самоубийство, ако се опитаме да ги атакуваме — промърмори Аполон и отново обходи с бинокъла си всичките вагони. — Мили Боже, те на практика са качили на влака целия гарнизон на Петровск.
— Защото умират от страх! — ядосано изръмжа Карим. В отговор Аполон се усмихна подигравателно.
— Така е, но тези глупаци въобще не се досещат, че за нас е най-добре да изчакаме, за да приберат торбите с парите в казармата в Дербент. Те ще си въобразяват, че така богатството им е укрито на сигурно място, а ние точно тогава ще ги нападнем! — Той отпусна бинокъла да се провеси на кожената каишка, преметната през врата му. — Какво ни доложи нашият съгледвач? Че тази седмица войниците в Петровск очакват да им бъдат изплатени възнагражденията?
— Точно така, Ас-Сакр Ас-Сагир.
— Хм… Ами тогава, след като лишим червеноармейците от заплатите им, какво ще правим с толкова много пари, Карим?
— Е, Соколе, виж, за това още не съм мислил — кимна Карим.
— Преди години съм идвал веднъж или май два пъти в Петровск. Да, спомних си някои от табелите по главната улица. Мадам Готие още ли държи магазин на „Мохковая“?
Карим се ухили лукаво, смъкна шапката си и замислено се почеса по темето.
— Ами че… то май никой няма кого да питаме, освен жените и щерките на офицерите от местния гарнизон. Нали и те като всички жени си припадат по коприни и сатени?
— Добре че ме подсети, Карим, приятелю! Откога не съм купувал на Кити плат за нова рокля! — радостно извика Аполон.
За малко щеше да каже, че любимата му жена нямаше възможност да сменя по-често тоалетите си още от времето, когато живееше в имението си край Астрахан, но внезапно си спомни за претъпкания с рокли гардероб в хотелския апартамент на генерал Берьозов в Ставропол и сърдито смръщи вежди.
Както винаги, Карим му помогна да преодолее моментното помрачаване на настроението си, като продължи да мърмори под нос:
— Честно казано, и аз мога да намеря някоя жена, която ще се зарадва искрено, ако я отрупам с коприна и сатен.
— Само една ли? — леко се подсмихна Аполон.
Карим веднага сви рамене.
— Нека Аллах ме опази от повече жени. На мен и една ми е много.
Гарнизонът на Петровск набързо бе лишен от заплатите си късно тази нощ, при това без излишни жертви от страна на нападателите. Много ги улесни това, че повечето от войниците от охраната бяха прекалили с водката вечерта и по време на атаката на отряда на Аполон спяха непробудно. На другия ден дагестанските конници нахлуха като планински вихър в малкото градче с оглушителни изстрели и с бясно размахване на сабите. Изплашеното население веднага се изпокри по мазетата. Докато джигитите проверяваха дали някой от червеноармейците не е останал в набързо изпразнената казарма, Аполон и Карим посетиха магазина на Мадам Готие на улица „Мохковая“. За кратко време складът на Мадам олекна с доста рокли, платени надлежно със съветско злато.
На следващата сутрин по телеграфните линии във всички посоки бе предадено тревожното съобщение за поредното нападение на дръзките планинци в прохода Дербент, недалече от град Петровск. Вбесеният командир на болшевишкия гарнизон се закле да отмъсти на бандитите и да ги преследва, докато ги залови и изтреби до крак. Очевидно нещастникът беше отскоро по тези краища, иначе щеше да бъде доста по- сдържан в заканите си. Местните хора прекрасно знаеха, че да търсиш някого в труднодостъпните кавказки хребети е равносилно на търсенето на игла в купа сено.
От север изпратиха на помощ на местните гарнизони брониран влак, превозващ въоръжен до зъби наказателен отряд от чекисти от селищата по долното течение на Терек. Но болшевиките не знаеха, че отрядът на Аполон отдавна беше напуснал района около прохода.
Вече минаваше полунощ, когато Аполон и трима от неговите хора се прибраха в сградата на гарнизона в Петровск. Князът се отпусна уморено върху най-близкото кресло, без да изпуска от погледа си Язид, братовчеда на Сахин. Младежът се мъчеше да отвори сейфа, в която командирът на гарнизона пазеше секретните документи и остатъка от парите, След десетина минути Язид, който беше работил като банков касиер в Баку, успя да налучка кода. Аполон с усмивка си припомни как преди няколко месеца, когато сръчният момък бе решил да се върне в долината Дарго, касата в Баку беше „олекнала“ с внушителна сума златни рубли.
— Знаеш ли, Карим — заговори Аполон, когато мъжете излязоха навън, за да се метнат отново на седлата, — понякога се ядосвам, че е толкова лесно да се задигат пари от болшевиките. Така ще свикнем ли да се справяме толкова лесно, ще се разглезим. Човек може направо да умре от скука.
С тези думи князът преметна през седлото торбите, натъпкани със златни рубли.
— Кой знае каква ще е волята на Аллаха? — вдигна рамене Карим. — Ако в станцията успеят да поправят телеграфа и да изпратят донесение за нашите действия тук, през следващите дни ще стане доста напечено и хич няма да ни е скучно.
— Сигурен ли си, Карим? — попита Аполон. — Искаш ли да се обзаложим на петдесет рубли, че ще стигнем чак до клисурата Гуниб преди болшевиките в Ставропол да узнаят за нашето нападение.
— Не вярвам, че ще стигнем по-далеч от прохода Акуша.
Аполон се обърна към Карим с блеснали от възбуда очи, за да му стисне ръката:
— Да се обзаложим! Но ще видиш, че и този път аз ще спечеля!
Докато разпределяха торбите със златни монети, бледата луна проби гъстите облаци. Товарите трябваше да бъдат разумно разпределени по седлата, за да не пречат на конете да препускат устремно чак до сутринта по лъкатушещия път. Аполон даде знак да потеглят едва когато се огледа, за да се убеди, че всичките двадесет конници са готови да го последват.
— Ще яздим отначало на север от града, а после ще завием към Гуниб, нали? — опита Карим и дръпна поводите на коня си.
— Да, така ще ги заблудим най-лесно — съгласи се князът и с уверен жест поведе Леда начело на кавалкадата. — Но първо имам да свърша още нещо.
— Соколе, не разполагаме с много време — предупреди го верният Карим. — Нощта вече преваля, а трябва да отминем преди разсъмване Маджолис. Нима забрави, че и там има местен гарнизон?
— Няма да се забавя повече от десетина минути. Кити има нужда от подновяване на бижутата си, за да бъдат в тон с новите й рокли. Един от часовоите ми спомена, че видял на главната улица непокътнат бижутерския магазин на Фираз. Дали още ме помни този алчен бижутер?
— И да те помни, с нищо няма да се издаде. Но сега не е време да се отклоняваме, Соколе. Нямаме
