самозванци, решили на всяка цена, дори и с реки от кръв, да узурпират цялата власт. Но още не можеше да приведе в действие плановете си за бъдещето на детето, защото беше още съвсем малко и не смееше да потегли с него и с Кити на дългия път към Париж. Затова засега техният свят се ограничаваше единствено в тесните граници на планинската долина.
През ранната есен на 1920 година, докато Аполон, Кити и Кубик се наслаждаваха на щастливите, безоблачни дни, от крайбрежието до Искендер хан достигнаха мрачни вести — армията на барон Врангел бе разбита от болшевиките и белите трябваше да изоставят последната си крепост — полуостров Крим. Така Червената армия, след десетки кървави схватки, най-после успя да завоюва цяла Южна Русия, с изключение на Грузия. Още през април, въпреки отчаяната съпротива на местното население, червеноармейците бяха нахлули в богатия Азърбайджан, за да заграбят скъпоценните петролни кладенци около Баку.
През последните седмици Аполон често напускаше долината Дарго начело на група от верни джигити. Набезите траеха от три-четири дни до две седмици, а веднъж му се наложи да отсъства почти цял месец. В цял Кавказ се водеха безчет сражения, всеки воюваше срещу всеки и в тази небивала суматоха джигитите на Аполон успяха да причинят доста неприятности на болшевиките отряди, пренасящи през проходите на север заграбеното от Азърбайджан и Армения. Княз Кузин винаги се връщаше при Кити здрав, невредим, но много уморен, затова, след банята и вечерята, той с нетърпение се настаняваше при нея в леглото.
Една нощ, вече през ноември, когато Аполон и Кити лежаха, уморени, но щастливи след сладостните любовни мигове, той се надигна и я погали по голото рамо, преди да зарови лице в косите й и да й прошепне на ухото:
— Не мога да си го обясня как го постигаш, но за зряла жена имаш учудващо свежо и стегнато тяло! — Дългите му пръсти обходиха всичките нейни извивки от шията до бедрата. Докосванията му бяха тъй нежни и чувствени, че кожата й веднага настръхна. — Не е чудно, че никога няма да престана да ти се възхищавам!
Големите й, дивно зелени очи, леко премрежени от задоволство след бурната любовна увертюра, с нескрито желание огледаха широките му рамене, мускулестия му торс, мощните бицепси. От светлината на огъня в камината игривите светлосенки още повече правеха да изпъква релефно стройното му тяло, което винаги бе успявало да изтръгва спонтанното й, чисто женско възхищение.
— Знаеш ли, скъпи, някога си позволявах да изразявам презрението си към жените, които харесват най-вече физическата красота у един мъж, но странно… напоследък все повече се замислям и се убеждавам, че може би съм попрекалявала с тези строги преценки.
— Аз пък винаги съм обожавал тялото ти и никога не съм се срамувал да го призная — възбудено зашепна той, притиснал устни към шията й, преди да вдигне златисторусата си глава и да потърси с устни зърното на гърдата й. С горещите си, влажни устни той обходи цялото й тяло, нагоре и надолу, няколко пъти, все по-страстно и по-задъхано. Накрая успя да постигне своето — накара я да започне да се извива неспокойно, отначало уж да за да избегне гъделичкащия му допир, но след малко тя започна сама да търси жадната му уста. Пръстите й отдавна вече се бяха загубили нейде в косите му. От гърлото й се изтръгнаха първите сладострастни стонове, рязко усилени, когато ръката му се зае да гали настойчиво косъмчетата между бедрата й.
— Не… не… недей — плахо промълви тя, усещаща как съпротивата й се стопява с всеки миг. Само още няколко секунди и нямаше да може да издържи на това сладко мъчение. Цялото му тяло, мъжествено и напористо, се прилепи към нейното, но най-силно я разтърсваше немирната му ръка, докосваща, галеща, търкаща, проникваща до най-деликатните и уязвими места. Възпламенена, младата жена се разтрепери цялата. Не знаеше вече накъде да се извърти, за да избяга от алчните му домогвания, отчаяна, че собственото й тяло с най-голяма охота откликва на страстта му.
— Аполон, моля те, дай ми малко време! Нека първо да те почувствам…
Без да бърза, Аполон се изправи на лакти и я погледна право в очите. Изрече го много тихо, ала отчетливо и властно:
— Струва ми се, че вече достатъчно силно ме почувства! — След което отново приближи главата си към гърдите й и продължи да смуче зърното й. Кити веднага се изви в дъга и ахна от изумление, когато я обля първата вълна на непоносимо горещата и зовяща възбуда, докато неуморимият му език нито за секунда не й позволи да си поеме дъх.
— Аполон, скъпи, моля те, моля те… Не издържам повече! — простена тя. — Моля те, искам те в мен, не мога да чакам повече така!
Той отново надигна глава.
— Аха… искаш го в себе си, така ли?
— Да, да… но по-скоро, по-бързо! — извика тя, изгаряща от чувствения допир на устата му до нейните най-деликатни гънки.
— Но не разбрах колко много го искаш? — продължаваше да я дразни той, опрял брадичка върху нежно окосмения й триъгълник, без да спира да я гали с двете си ръце по долната половина на корема.
— Аполон! Не ме мъчи повече! — изхлипа графинята.
— Само ако ми позволиш да…
— Какво, за Бога, още искаш да ти позволя? — припряно го прекъсна тя.
— Как какво? Всичко! Защото те желая цялата! — Златистите точици в очите му танцуваха немирния танц на съблазънта. О, знаеше тя, как хубаво го знаеше… какво си бе наумил той всеки път, когато я поглеждаше така дяволито, преструвайки се на невинен юноша!
— Е, ще ми позволиш ли всичко да правя с това твое прелестно тяло? Не ме карай да чакам дълго, защото накрая съвсем ще се забравя и ще стане страшно!
— Аполон! Моля те!
— Не бързай чак толкова, скъпа моя. Аз искам много повече от теб по-бързо да стигнем до кулминацията.
Тя се вкопчи в раменете му и се сгуши на кълбо до него, разтърсвана от неудовлетвореното желание, изгарящо слабините й. Но Аполон веднага я накара да разтвори обятията си, за да се настани върху нея, готов още в следващия миг да я обладае.
— Нали вече всичко ми е позволено? — закачливо попита той за последен път.
— Да, да… моля те…
Но опитният любовник не бързаше да се възползва от набързо изреченото позволение. Вместо това се зае още повече да я възпламени, за да й помогне да забрави за целия останал свят и да бъде погълната от едно-единствено усещане, от което кръвта пулсира като буен кавказки поток във вените.
И едва тогава започна да прониква в нея, отначало бавно, деликатно, колкото само да й позволи да усети всеки кадифен сантиметър от неговата корава мъжественост. Ала когато достигна докрай, едва тогава започна да напира повече. Кити, извита в дъга, измъчвана и опиянявана от това изключително сладко, разкъсващо, но невероятно завладяващо нахлуване, поде най-древния ритъм, неспособна повече да се противи на неговия устрем. Бедрата й се разтваряха и свиваха, повдигаха и отпускаха, сетне отново се прилепваха към неговите, докато главата й, отметната назад, се полюшваше в такт с тласъците му. Очите й отдавна бяха затворени, защото вече нямаше нужда да гледа каквото й да е — образът му отдавна бе неизличимо запечатан в съзнанието й — а сега единственото, което имаше значение за нея, беше непреодолимо надигащият се оргазъм в тялото й.
Ала точно тогава той се отдръпна малко от нея, за да се надигне и да проникне малко по-дълбоко. Нейният незабавен отговор бе съвсем недвусмислен — ноктите й се забиха до кръв в гърба му.
— Не! — диво изкрещя тя.
Нищо вече не виждаше ясно, въпреки че бе разтворила докрай едрите си изумруденозелени очи. Стисна го още по-силно с двете си ръце. Графинята така бе потънала в заливащата я безпаметна наслада, че вече нищо друго нямаше значение за нея.
— О, скъпа, моя скъпа ненагледна! — зашепна Аполон опитвайки се да се изтръгне от ръцете й. Щом се отскубна от хватката й, пръстите му веднага потърсиха голите й гърди. — Толкова си нетърпелива, винаги си като кълбо от нерви. Почакай, нека да те докосна още веднъж… тук и тук… и навсякъде. — Кити потръпна от допира му. — Ето, виждаш ли колко е приятно? — продължи той, с глас, леко подрезгавял от страст.
Неспокойните му длани се спуснаха по дългите й бели бедра, за да им отдадат своята топлина. Връхчетата на пръстите му докоснаха горещата й влажна мекота и от последвалата пронизваща тръпка
