от часове. Слабият глас на Кити внезапно го сепна и го извади от унеса:
— Онази ужасна, разкъсваща болка отвътре вече започна да стихва. Защо? Какво стана?
Постепенно умът й се избистри и тя видя как Аполон се приближи към нея просълзен. Тя само примига учудено, несигурна дали той наистина е толкова близо до нея, или е само видение, избързало да я посрещне пред небесните селения, след което отново спусна клепачи, изтощена, на предела на силите си, но все пак успя да прошепне отпаднало, преди да потъне в блажената забрава на съня:
— Успях ли, скъпи?
Аполон сведе поглед към мъничкото, едва мърдащо същество, сгушено в едрите му длани и тихо прошепна:
— Да, мила моя, и то още как! Ти ме дари със син…
Докато изтощената от тежкото раждане Кити лежеше кротко в набързо стъкмената чиста постеля, Аполон стопли вода в котела, окачен над огнището, изкъпа бебето, избърса го с най-чистата кърпа, която можа да намери, и го загърна в дебел вълнен шал. Едва тогава въздъхна уморено и се настани до нея, за да се полюбува на идиличната картина — новороденото, увито в плътно вързопче, лежеше до рамото й.
В просъница Кити чу немощен детски плач и веднага отвори очи. Усети оставеното до рамото си малко вързопче и незабавно погледна към Аполон.
— Боже мой, Аполон, какво е станало? Да не би да имаме син? Или дъщеря?
— Син, скъпа… Един мъничък, прекрасен син.
Тя премигна учудено.
— И сега отново ли ще започнеш с твоите проклети съмнения за бащинството?
Аполон се усмихна щастливо.
— Не, Кити, вече няма място за никакви съмнения.
Той пое новороденото, отметна края на шала и показа дребното му личице на Кити.
Тя веднага се зае с трепет да огледа своята първа рожба, на която бе дала живот след толкова страдания, дори с риск за живота си. Най-успокояващото за нея бе очебийната прилика с баща му — дори косицата на детето беше същата. Но имаше още едно, много по-достоверно доказателство, че именно княз Аполон Кузин беше бащата на детето — въпреки силно зачервеното и още неоформено личице на бебето си личеше странната смесица от чертите на мъжете от рода Кузин, последица от съчетаването на руска, кавказка и дори татарска кръв, което бе и обяснението за необикновената им жизненост. Личеше си по особеното скосяване на веждите и очите, по високите скули и удължения овал.
— Колко е красив!
— Да, скъпа, имаме си много хубав син…
— Има формата на твоите очи — промълви Кити, вече напълно доволна от себе си. „Същите омайни очи с блестящи златисти точици — каза си тя, — загадъчно примамливи, способни да накарат всяко женско сърце да затрепти от копнеж…“
— Сигурна ли си, скъпа? — недоверчиво попита младият баща, несмеещ да признае дори пред себе си, че вече се гордее с приликата между него и това безпомощно създание, което още вдишваше жадно първите си глътки въздух. — Всъщност не е толкова важно от кого е наследил очите — продължи той с привидно скромно изражение. — По-важното е това, че е красив, че е здрав, че е нормален. Не зная как да изразя благодарността си към теб.
— Наистина ли се радваш? — попита Кити, внезапно обзета от тревожни опасения. Нали не беше омъжена за него? Нали Пьотр още бе неин съпруг, макар че отдавна бе изчезнал някъде… А как ще приеме тази новина суровият Искендер хан? Какво ще злословят клюкарките в аула? Вече сама се бе убедила, че Аполон, въпреки че по природа беше бохем, все пак дори и той не може да се отърси докрай от моралните предразсъдъци и скрупули, толкова типични за изостаналите планински жители…
Гърлото на Аполон изведнъж пресъхна от прекалено силното вълнение.
— Разбира се, че се радвам, любима моя, как може да не се радвам? Чувствам се като на седмото небе! Не ми достигат думите, за да опиша радостта си… — Той нежно погали бебето по гушката, после пое ръката на Кити и я поднеса към устните си, след което я стисна с двете си ръце. — На зная как да ти се отблагодаря. Толкова много се измъчи… — Замълча за малко, преди да вдигне глава и да я погледна в очите. — Но нали всичко свърши, така че сега вече мога да ти призная — ужасно се изплаших за теб. Кълна ти се, че никога, до сетния си дъх, няма да мога да забравя тази ужасна нощ! Искам да ме предупредиш веднага, щом някъде те заболи или ако се почувстваш зле. Нали вече не те боли?
— И аз трябва да ти призная, че по едно време напълно се бях отчаяла. Струваше ми се, че още само минута и сърцето ми ще се пръсне от непоносимата болка. Дори ми се прииска да ти извия врата, защото ти си причината за всичко… Макар че, разбира ре, нямаш никаква вина, че съдбата не ми отряди лесно и бързо раждане.
— Ще се постарая да го запомня — уморено се усмихна той. — О, мила, да знаеш как ми се искаше да изкрещя към небето: „Стига! Стига мъчения! С какво ги е заслужила?“ — Аполон отново се опита да се усмихне насърчително и окуражаващо, но го издаде неволното потрепване на гласа му. — Но сега съм толкова горд с теб — задъхано зашепна той, — че дори не зная как да ти опиша радостта си. — Едва сега, докато я милваше по лицето и по косите, той си възвърна онази жизнерадостна, младежка усмивка, която Кити толкова много харесваше. — Но мога да ти кажа всичко, което изпитвам, само с две прости думи: обичам те!
— И аз, и аз — промълви тя, вдъхвайки до болка познатото й ухание, което й помагаше да го различава дори в непрогледен мрак. Никога преди не го бе виждала толкова разнежен, мил и любвеобилен. Нима същият този мъж, милващ косите й, надвесен над нея като ангел, като олицетворение на най-нежните чувства, които един мъж може да изпитва към една жена, бе способен да убива, без да му трепне окото?
Когато на другата сутрин слънцето изгря от изток, за да стопли измръзналата през нощта притихнала хижа, Аполон тръгна надолу към долината. Разбира се, не посмя да я качи на седлото — състоянието й не му позволяваше да рискува — затова я помоли да вземе грижливо повитото бебе на ръце, след което я вдигна.
Пристъпваше съвсем бавно и безкрайно предпазливо, като я придържаше през кръста, за да не изпусне двойно скъпоценния си товар. Не след дълго и Кити, и бебето задрямаха. А той продължи да слиза, внимателно оглеждайки камъните по пътеката пред себе си, загрижен да не ги събуди с прекалено рязко разклащане или да не се спъне, стъпил накриво. Напредваше бавно, със сигурната походка, с която бе свикнал да се промъква в тила на вражеските войски. Дори дишането му не се затрудни, въпреки товара. Само веднъж Кити се сепна от нещо и се пробуди, но Аполон веднага й заговори гальовно и успокоително:
— Спи, спи спокойно, мила моя… Не се притеснявай за нищо, всичко е наред… Още малко и ще стигнем градината зад вилата.
Но тя настоя той да спре, за да повърви сама, Аполон, разбира се, не й позволи, защото знаеше, че няма да може да измине повече от пет-шест метра.
Тя се разсърди и реши да не заспива повече, изплашена от мисълта, че ако той не издържи и я изтърве върху някой остър камък, бебето може да пострада. Накрая се споразумяха той по-често да спира за почивки. Щом Аполон спираше и нежно оставяше на меката трева своя безценен товар, Кити нагласяваше бебето в скута си, а сетне развързваше торбата с храната, която той предвидливо беше метнал през рамо на тръгване от хижата. След като не бе сложила и троха в устата си, откакто бяха започнали родилните болки, сега графинята беше така прегладняла, че още на третото спиране в торбата не остана почти нищо за ядене. Аполон притичваше до близкия поток, за да й донесе студена вода в манерката. За щастие през целил път надолу бебето нито веднъж не се пробуди. Тримата заедно отдалеч представляваха трогателна картина, също като библейския Йосиф и Богородица, притискаща Младенеца до гърдите си.
Щом наближиха вилата, слугите ги забелязаха през прозорците и веднага се втурнаха към тях с радостни викове — заради дългото им отсъствие горките хорица здравата се бяха изплашили. Не след дълго зад новопристигналите се нареди дълга върволица от придружители, ухилени до уши, щастливи от завръщането на княза и от раждането на първия праправнук на Искендер хан. Аполон никога не се бе
