глупаво да обръща внимание на такива дребнави заяждания, защото те не са нищо друго, освен прояви на женска завист. После се досети, че не беше изключено прекалената й нервност да се дължи на напредналата й бременност — нали се бе наслушала на оплакванията на слугините си в имението, които очакваха деца.
Ала нищо не можеше да заглуши яростната вълна, надигаща се в гърдите й.
Кити рязко отметна глава, обърна се към него и го измери с недоволен поглед — странно, но сега, за пръв път откакто се бе влюбила в Аполон, неговото чаровно лице и мъжествена фигура, както и самоуверените му жестове, я раздразниха още повече.
— Няма ли все пак да ми разкажеш за Ноения? — заговори тя с нескрито враждебен тон. — Зная, че е била твоя любовница. Само, моля те, не се опитвай да ме заблуждаваш с лекомислени увъртания. Аз не съм ти някоя от слугините в кухнята, които можеш да приласкаеш само с няколко благи думи.
Надвисна неловка тишина. Аполон бавно вдигна глава към пребледнялото й лице.
— Кой ти разказа за нея? — запита той.
— Аха, значи все пак си спомняш за нея! — огорчено възкликна Кити, след като започнаха да се сбъдват най-черните й опасения. — А ще си спомниш ли нещо и за децата, на които си баща? Колко са? Като не броим, разбира се, това, което нося в корема си? — Започна неволно да извисява глас, въпреки че самата тя не обичаше свадливите жени. Насили се да наложи контрол над емоциите си, дори си пое на два пъти дълбоко въздух, но и това не помогна. — Много ще се радвам, ако ме осведомиш колко братя и сестри ще има нашето бъдещо дете.
За нейно учудване Аполон остана напълно неподвижен, само дишането му рязко се ускори, а челюстите му се стиснаха така силно, че мускулите на лицето му изпъкнаха.
— Не са толкова много, колкото си въобразяваш — хладно процеди той.
Уклончивият му отговор още повече разпали гнева й.
— Не били толкова много! Мили Боже, как е възможно мъжете да бъдат такива животни! Какво, по дяволите, означава това „не са толкова много“?
Гласът й трепереше от възмущение и обида. Още секунда и тя щеше да избухне в плач.
— Само две са, ако трябва да уточня бройката.
— И къде са те сега? Тук, в долината? Сигурно си взел мерки да бъдат наблизо, под ръка, за да можеш по-лесно да ги посещаваш? Заедно с майките им, разбира се! Но след като се появих аз в долината, може би ще преча на редовните ти визити? Кажи ми, защо не ми кажеш, че само чакаш с нетърпение да се махна оттук… — разхлипа се тя.
— Не е уместно точно сега да обсъждаме този въпрос.
— Разбира се, незаконно родените деца никога не са уместна тема за похотливци като теб!
Но той успя да овладее яростта си, дори заговори още по-тихо. В очите му се четеше не толкова гняв, колкото тъга и съжаление.
— Не е уместно да говорим за тези нещастни деца — търпеливо започна да й обяснява Аполон, — защото има много сериозна причина за това. Тези деца не са тук, а в чужбина, като са поверени на грижите на тяхната майка и нейния съпруг. Навремето тази жена не поиска да се омъжи за мен, защото бях едва седемнадесетгодишен. Тогава нейното решение ми изглеждаше безсърдечно и обидно. Но тя не отстъпи въпреки пламенните ми увещания да се омъжи за мен. По-късно, когато мъжът й се върна от Египет, тя успя да го убеди, че децата — те са близнаци — са от него. След като се родиха, ми позволи да ги видя само веднъж.
Сълзите на Кити внезапно секнаха.
— Съжалявам, че избухнах така глупаво — тихо промълви тя.
— Аз още повече съжалявам, че се стигна дотам — натъжено кимна той.
Младата жена се смути най-вече от меланхолията, която забули златистите точици в очите му, но след малко се съвзе и си каза, че след като вече така и така са започнали с откровенията, най-добре ще е те двамата да стигнат до край, за да изчистят отношенията си веднъж завинаги. Независимо колко страдания ще й струва този разговор… Едва сега обаче Кити осъзна, че може би думите на Тамара са я уязвили много повече, отколкото бе предполагала.
— Защо още в самото начало, когато те попитах за пръв път, не ми призна, че си познавал Ноения? — упрекна го тя, ала този път с много по-мек глас. В същото време я прободе неочаквано подозрение. Колко ли още подобни истории криеше той от нея?
— Защото си мислех, че не е нужно да се задълбаваме в миналото ми. Никой мъж не обича да споделя с любимата жена интимните си преживявания, преди тя да се появи и живота му.
Думите засядаха като пясък на гърлото му. Никак не му се искаше да задълбават в тази парлива тема, пък и не бе забравил, че не трябва да я безпокои.
Но Кити възприе съвсем погрешно предпазливия му тон. За Бога, какво си въобразяваше той? Ако неговото минало не е важно за тях двамата, тогава как ще се разбират занапред? Как ще споделят грижите си, как ще се изправят пред бъдещите препятствия, каквито безсъмнено нямаше да им бъдат спестени от суровия, понякога дори непоносимо жесток живот? С горчивина си припомни поучителните напътствия, с които по-възрастните жени в имението й край Астрахан съветваха младите момичета — мъжете са свикнали да мислят единствено за своето удоволствие. Очевидно тук, сред дивите кавказки планини тази максима важеше с още по-голяма сила.
— Само ми кажи първо кой ти разказа всичко това за мен и за Ноения! — сепна я настойчивият му глас.
— О, това ли било? — хладно процеди Кити. — Тамара ми разказа.
— Кучка проклета! — ядосано извика Аполон. — Сам съм си виновен! Трябваше да се досетя, че това дяволски злобно същество ще продължи да сплетничи зад гърба ми, че няма да се укроти, докато не…
— Какво значение има как съм научила за съществуването на Ноения? — прекъсна го Кити. — Очевидно тук всички знаят за твоите похождения. Клюките за теб не са нито от днес, нито от вчера. — Лицето й се сви в гримаса на отвращение. — А сега, след като и аз се появих на сцената, представям си с какво оживление местните жени си шушукат за нас двамата.
— Стига, Кити! Доникъде няма да стигнем, ако продължаваме в този дух! — решително изрече Аполон и я погледна право в очите. — Само ме изслушай, после ще ти отговоря на въпросите! Първо, моите любовни похождения не са любима тема на тукашните клюкарки. С изключение на малкото озлобени жени като Тамара, повечето от жителите на долината не обичат да надничат в чуждите къщи, така както мразят някой да наднича в техните домове. Второ, скъпа моя, ти не си и никога няма да бъде жертва на сплетни и слухове, защото си жената, която обичам повече от всичко друго на този свят. Ти си жената, за която официално ще се оженя и на която ще посветя целия си живот занапред.
— А защо трябва да ти вярвам? След като досега думи не си отронил пред мен за близнаците, след като допреди малко отричаше, че си познавал Ноения, да не говорим за всичките куклички, с които ти и Пьотр сте се забавлявали от единия до другия край на Русия! Как да ти вярвам след всичко това? Сигурно си обещавал на всяка срещната да я обичаш до гроб!
Аполон остана шокиран от нейната наивност.
— Слушай, Кити — мрачно започна той, — не бива да забравяш, че ако не исках да бъдеш с мен, сега нямаше да си тук. Или забрави от какъв ад те измъкнах?
За миг тя се вцепени от кошмарния спомен за преживелиците си с генерал Берьозов в Ставропол, изплувал внезапно в паметта й, но веднага реши да заговори за нещо друго, само и само да не му позволява да й натяква за този най-болезнен период от живота й.
— Това няма нищо общо с Тамара.
— А сега, мила моя — продължи той, но този път с още по-умерен тон, — време е да узнаеш още нещо важно за мен, щом като си решила да посветиш целия днешен ден на изучаването ми. Ако Тамара, макар да претендира, че съм й ясен като разтворена книга, ме познаваше малко по-добре, непременно щеше да знае, че съм майстор на любезното сбогуване със своите любовници. Между другото, много лесно можех да я принудя да напусне завинаги тази долина, но изглежда тя е забравила за това. С повечето от жените, с които съм имал нещо общо, съм се разделял още на следващата сутрин, така, както оставям празните бутилки след поредното пиршество. Малцина са тези, които са успявали да ме задържат по-задълго при себе си и то само защото са били по-опитни от останалите. Но едно мога да ти заявя, скъпа, че нито една от тях
