да отпусне глава на гърдите му. След секунда се сгуши още по-плътно в прегръдките му, забравила дори да пази корема си.
— Аполон, мили, искам от теб само едно… да ми вярваш. Иначе няма да преживея още веднъж такъв ужас! Искам да ми повярваш най-вече за детето…
Той я целуна по челото.
— Разбира се, ненагледна моя — побърза да я успокои Аполон, макар че само той си знаеше колко нечовешки усилия му струваше тази благородна лъжа.
През последните седмици Искендер хан неочаквано бе посетен от неколцина чужденци, които след първите общи фрази, изпълнени със задължителните приветствия и любезности, веднага подхванаха темата за разрешението, което искаха да получат от хана за пробни сондажи за петрол в долината Дарго. Наистина, почти цяла Русия вече бе завладяна от болшевиките, затова все повече се стесняваха зоните, в които чуждите предприемачи можеха да експлоатират нефтени кладенци. Ханът не беше напълно уверен кой ще е най-разумният отговор на настоятелните запитвания на тези неочаквани посетители, затова изпрати Карим да доведе на вечеря Аполон, за да може да се включи и правнукът му. Кити и Аполон неизменно предпочитаха да остават съвсем сами в просторната вила на княз Алекс Кузин, затова старият вожд отправи чрез Карим настоятелна покана Аполон да се отбие при него за вечеря.
Аполон, разбира се, не забрави да вземе Кити със себе си. Тъй като не очакваха гости, те се облякоха съвсем скромно, като за роднинско събиране в най-тесен кръг. Оказа се, че Искендер хан бе поканил и други гости. След като прислужниците отнесоха последното блюдо от трапезата, Аполон се уедини с прадядо си за делови разговор в ъгъла на просторното помещение. Отначало Кити очакваше, че Аполон ще я покани да се присъедини към него, но той й обясни, че няма да й бъде интересен въпроса за петролните сондажи, затова тя побърза да отиде при жените, насядали около масата в другия ъгъл, вече подготвена от слугите за игра на карти.
Кити скоро се отегчи от компанията, погълната единствено от очакванията за по-голям късмет при следващото раздаване на картите. Огледа се със скучаещо изражение и в този миг погледът и се спря върху Тамара, младата братовчедка на Аполон, която за разлика от останалите му роднини се държеше доста предизвикателно. Кити отдавна бе забелязала тази досадна склонност на Тамара, но се надяваше поне тази вечер да не бъде като предишните. За съжаление надеждите й се оказаха излъгани. Досега Аполон изглеждаше безразличен към опитите на Тамара да флиртува с него — или поне така се струваше на Кити — но тази вечер, още докато бяха край дългата маса, Тамара така се разбъбри, открито подканващо, че се наложи Искендер хан да се намеси, за да накара младата дагестанка да замълчи. Тя обидено стисна устни и демонстративно стана от масата.
Кити излезе на предната тераса и се облегна на парапета. Лятната нощ беше удивително топла, луната огряваше смълчаната долина. От краткия летен дъжд, паднал преди два часа, по тревата и по листата на дърветата бяха останали безброй капки, които сега блестяха под лунните лъчи като призрачни нанизи от дребни бисери.
Но нейното така приятно усамотяване най-неочаквано бе нарушено от нечий недоволен глас, някъде зад гърба й:
— Мислиш се за много умна, нали? Нарочно протакаш женитбата, за да не му доскучаеш много бързо, но знай, с тези плитки женски хитрости нищо няма да постигнеш. Защото той никога няма да се ожени за теб!
Никак не й се искаше да застане лице в лице с притежателката на този досаден глас, но не можеше да стои все така с гръб към нея. Затова Кити се обърна преднамерено бавно, но веднага съжали за отстъпчивостта си, защото смуглата дагестанка веднага впи, изучаващо и напрегнато, маслиненочерните си очи в прелестното, одухотворено лице на графиня Радишевска.
— А ти тъкмо това очакваш, нали така, Тамара? Внезапно да се влюби в теб, след като се откаже от мисълта за женитба с мен?
Кити сама се изненада от себе си — не очакваше, че е способна да говори така спокойно и самоуверено.
Но Тамара, без да обърне внимание на думите на Кити, продължи с това, което в момента най-много я вълнуваше:
— Какво си въобразяваш? Че той не е водил тук други жени ли? Глупости! Самият Аполон отдавна е забравил броя им… Така че не е зле да знаеш, че нито си първата, нито пък ще бъдеш последната! И не бива да се залъгваш с това, че ще му родиш дете. Защо не го попиташ колко копелета е успял да направи досега?
Кити се вцепени от тези жестоки, жигосващи упреци, с които озлобената девойка започна да петни името на мъж, в когото е влюбена.
— Въобще не ме интересува миналото на княз Кузин.
За да я накара да млъкне, Кити трябваше да изрече тези думи с гневен, нетърпящ възражение тон, но вместо това ги произнесе малко неуверено. Всъщност графинята отдавна се измъчваше при всяко споменаване за предишните интимни приятелки на Аполон. Колко пъти се бе заканвала да престане да обръща внимание на отдавна отминали събития, още повече че тогава те двамата въобще не са се познавали. Но не преставаха да я дразнят лукавите усмивки на младите жени в аула всеки път, когато пред тях се появяваше снажният красив княз, придружаван от непознатата за тях руска графиня, която от цяла верста личеше сред местните жени, облечени еднообразно, със забулени лица, всичките с гарвановочерни коси. Наистина с тези жени Аполон разменяше само по няколко думи за поздрав и нищо повече, но това не я успокояваше. Кити не можеше да забрави, че той бе живял тук, сред тези жени, много време, при това в най-хубавите си младежки години, когато навярно е бил още по-пламенен и необуздан. Дори и мисълта за детето, което чакаше от нея, не само че не й вдъхваше кураж, а напротив — още повече потискаше настроението й. Как бе могла да постъпи така глупаво — да забременее от него, като в същото време бе омъжена за друг! Ами ако той се влюби в друга, също така прибързано и лекомислено, както се бе увлякъл по нея, и я изостави? Какво ще прави с пеленаче на ръце, съвсем сама сред тези дагестанци, с които нищо не я свързваше?
— Защо наистина не се поинтересуваш от миналото му и как се отървава твоят обичен княз от любовниците си, когато му омръзнат? — продължи Тамара, зарадвана от объркването, изписано на лицето на графинята.
Изчервена и смутена, Кити още не бе измислила как да й отговори, когато на вратата, водеща към терасата, се появи самият Аполон.
— Кити, защо не се присъединиш към нас? — попита той.
— Добре, ще дойда — бързо отвърна тя, зарадвана от възможността да се отърве от Тамара, защото точно сега никак не й се искаше да слуша за бившите му любовници!
— Не забравяй, че не си нито първата, нито пък последната жена, която е стопляла или ще стопля леглото му! — злобно просъска Тамара зад гърба на Кити, преди Аполон да успее да се доближи до двете жени. — Аполон обича чужденките, но нали е отраснал в нашата долина, никога няма да се ожени за някоя от тях! Никога! Нито пък аз ще ти го отстъпя! Защо не го попиташ какво се случи с Ноения? — подхвърли тя през рамо, преди да изчезне към другия край на широката тераса.
— Кити, какво ти е? Изглеждаш много бледа? За какво си говорехте с Тамара? — приближи се Аполон.
— О, нищо особено — набързо изрече тя. Винаги се чувстваше неловко, когато се опитваше да скрие от него дори частица от истината.
— Хм, не знам защо, но с тези думи никак не ме успокои. Отдавна познавам Тамара. Понякога тя е способна да наприказва на някого какви ли не глупости. Държи се като дете…
„Поне с мен съвсем не се държа като дете“, горчиво си каза графинята, но гласно произнесе само няколко смекчаващи думи:
— Да, и аз забелязах тази склонност у нея.
— А ти сподели ли нещо с нея? — скептично я попита той.
— Не, не говорихме за нещо сериозно — глухо рече Кити, макар че всъщност се чувстваше много по- развълнувана.
